Явлението "Бг-продавачка"

На мен ми харесва да ме обслужват възрастни "баби" с неоформени нокти. 
Даже има практика в една вериги магазини за бельо продавачките им да са възрастни жени.
Ами, добре се чувствам.

И аз. Само че в Шанел явно си падат само по безупречно стилни баби.

Ами след като не са ме поздравили на моя Добър ден, а решат да ми кажат пък довиждане, направо се чувствам изгонена. Нали, извинявайте, че не ви обясних, как всеки път като вляза в магазин и съм учтива и перфектна...

Не ги обвинявам, просто казвам, че на мен ми е некомфортно така. Може и да съм темерут, знам ли. Така или иначе предпочитам магазини, в които допира ми с консултантките е само на касата.

midnightStar много добре е описала какво ми харесва - да си върши работата, ненатрапчиво, но ако ми дотрябва, да мога лесно да намеря.

Ето защо обичам онлайн пазаруването  . Там много добре ми казват довиждане в правилния момент  .

Е, те като я харесат Шанел бабата, ще я направят стилна.
Винаги с удоволствие се застоявам в магазин, в който продавачката е "баба".
Предразполага ме.

Брех, как да разберат горките, че ти точно това искаш.

Аз се чувствам най-добре в големите магазини, тип HM, където персоналът не се занимава изобщо с клиента. Не ми става неудобно, че меря нещо и впоследствие не го купувам, не търся на излизане погледа на продавачката, да й кажа довиждане, не съм наблюдавана и след мен никой не се тюхка и не ме обсъжда за каквото и да било. Може би аз съм по-притеснителен човек, но вниманието и очакванията към мен като клиент не ми се нравят и много, много рядко влизам в квартални магазинчета, само ако търся нещо конкретно и знам, че ще го купя, а не просто да разгледам.

Онлайн пазаруването не ме кефи напълно, защото не мога да се огледам.

Само да допълня, че тези малки неща, ги забравям почти на момента, в който изляза извън магазина. Т.е. не ме смущават чак толкова, просто напоследък ги забелязвам. Споменавам го, защото може да има в темата собственици и да забележат - че примерно е по-удачно по друго време да ми казват заветните поздрави.

Последния ми път в Ботичели вече затварях вратата и тогава ми казаха ... дочуване  . Сигурно затова ми направи впечатление  .

Е, ако само разглеждаш - да. Но ако купуваш или търсиш съвет - няма начин да не контактуваш с персонала.
Плащам на касата, пожелават ми нещо си и приятен ден, аз благодаря и казвам "довиждане". Няма да ми се изтърка устата от малко вежливост.

Аз пак влизам в отбранително-обяснителна позиция, но все пак:
Как` Сийке, когато вече купувам нещо, или имам нужда от консултация, комуникацията си е съвсем на място. Идва ми странно да си говорят вътре няколко момичета, да не ми обърнат никакво внимание, а накрая да решат да ми кажат довиждане  . Сега ОК ли е ?

Да, това внася повече яснота в казуса. 
Не виждам къде е драмата и защо изобщо те притеснява този въпрос. Задължават ги да казват "довиждане" на гърба на клиента, както и да ходят след задника му с неясно каква цел - дали да го консултират евентуално, или да го дебнат да не открадне нещо. Фирмена политика. 

И когато купувам (дрехи и козметика само от такива магазини купувам) по-комфортно ми е да си се чудя и меря необезпокоявано, отколкото продавачка да ме гледа и напътства, дори и да го прави дискретно. Просто не искам внимание, но това си е проблем в моя телевизор, няма общо с вежливостта.
Да, в скъпите магазини и бутици е важно някой да те консултира, все пак грешния избор струва скъпо, но в по-обикновените - нямам нужда. Поне аз.

Е, какъв съвет очаквате, че ще получите от продавач/ка? За какво например?

ХАХА, миналия месец търсихме бюро. Влизаме в един магазин в къща на три етажа  - съответно някакъв се лепна за нас. Качихме се първо на горния, той с нас. Слязаохме на партера- той с нас, ама плътно, въпреки че казахме че само разглеждаме. Пробвахме да слезем в долния етаж /мазето/ и оня се засили да върви пак с нас и се отакзахме и си тръгнахме. После майка ми каза, че оня сигурно си мисли, че тя ще пъхне някой диван в джоба си, затова ни дебне.

Иначе имах кофти случка в евтинджийски магазин - онези от 1 лв, преди да разбера, че не бива да се пазарува от там. Харесала съм си идиотски цвят лак и понеже тези магазини имаха по 100 цвята, влизам в един такъв и почвам да гледам лаковете. Веднага двама, момче и момиче се залепиха за мен от двете ми страни, обаче много плътно, "какво искате". Погледнах единия, погледнах другия и казвам "искам оранжев лак", по принцип  като кажеш нещо на продавачите, те почват да ти показват това и онова, а тук  единият от двамата ме изгледа и ми посочи онези картони с нарисувани нокти с различни цветове с едно троснато "ето каталога", обаче продължиха да стоят на сантиметри от мен и да ме гледат втренчено. Толкова бяха близо, че ми беше много неприятна близостта им и си тръгнах. След малко вече бръкнах за нещо в чантата си и установих, че съм я оставила отворена!!! Двамата са решили, че искам да крада лак явно и ме притиснаха  плътно и се държаха грубо    Не можеше ли просто да кажат, че чантата ми е отворена /няли някой може мен да ме обере, като обикалям така, елементарно човешко отношение ... /.   Тази история ми е много срамна, че някой може да реши, че искам да крада лак за 1.20 лв пък и как се отнесоха, направо физически ме блокираха двамата.  

В тази връзка сега, като четох коментарите за продавачки в чужбина, наистина всички са се държали пред нас безупречно и без да им мигне окото и независимо, дали сме купили нещо за 3 евро или за 30 /с една единствена, с която се скарахме, ама всяко правило си има изключение/

В хранителен магазин за това дали са пресни саламите например. Или доматите.
Друг е въпросът, че ако примерно магазинът си е неин ще ти каже истината, ама друг път.
Много некоректни и търговци, и продавачи има.
В магазин за козметика например съм получавала доста адекватни съвети /пак подчертавам, от познати продавачки/ за шампоани и маски за коса. Понеже това ми е един вид проблем, много чета по етикети, но предпочитам да ми кажат и отзиви на други клиенти, на доставчици...просто и друго мнение, когато става въпрос за непознат продукт.
За дрехи - редовното "то ще се отпусне". Някои неща наистина се отпускат де.
Или например искам моя номер, тя идва с израза "тази серия са умалени", дава ми по-малък и се вмествам в него. Така ми спестява най-малкото време.
За техника - в момент на умопомрачение, без да разбирам изобщо и да съм питала компетентен отивам в Технополис да избирам телевизор.  Доста слушах момчето там, и за предимства, и за недостатъци на определения такъв, в който се бях вторачила, накрая все пак се обадих на мъжът ми и взех друт, но момчето изобщо не се опита да ми натрапи своето мнение.