Явлението "Бг-продавачка"

Анонимен каза, че ги карат шефовете. Значи в случая за натрапването на стоки в големите вериги са виновни шефовете/мениджърите-идиоти.

Кофти ситуация и за клиента, и за продавача.

Да влезеш в магазин за дрехи с баничка...без значение колко струва, да ти кажа и аз да съм продавачка, и аз бих те помолила учтиво да си я изядеш навън /ако си влязла, правейки го/, и тогава да влезеш в магазина.
По темата - напоследък не ми се е случвало да ми досаждат продавачки, и продавачи тоже. Но пък градът ни е малък, знаем се, пазаруваме от едни и същи магазини постоянно и там се познаваме - тоест, продавачката знае какво търся и направо казва има ли го, няма ли го, кога, кой размер ...и така.
Виж, в заведенията е... ваканция, масово деца сервират, не знаят къде се намират, какво поръчваш, какво ти носят...

е , с мазна баница и съответно мазни пръсти да влезеш и да пипаш каквото и да било дали е уместно  ...

Не искам да се заяждам, но в магазин с храна не се влиза. Дори и на детето не давам да дъвче докато сме из магазините..без значение дали в кварталния Плод и зеленчук, или в Техномаркет. Прибирам солетите и бисквитите и ги давам когато излезем.

Обратното показва липса на уважение и понятие за хигиена. На мен не би ми било приятно да разглеждам тениски, омазани от нечии лепкави пръсти.

Няма значение с какво си облечена. Но с мазна баница, и 100 лева да струва, все тая, и аз бих те помолила да напуснеш.

Иначе отдавна не съм попадала на недружелюбни, супер досадни или съвсем незаинтересовани продавачки. Напротив даже. В Хепи и Технополисите/Техномаркетите е ясно, момичетата са длъжни да задават тъпи въпроси или да предлагат нещо определено. Те не са виновни.

Беше наблегнато, че баничката е от 1 лев.   А и както казах вече не помня за какво беше магазина - дрехи или обувки. Но то до някъде се подразбира, че само ще разглеждам, а няма да пробвам /независимо какво/, след като ям. За мене цялата ситуация беше смешна. А дори и да имат против да вляза с баничка, така ли трябва да ми го кажат????
А в тази връзка като влезеш в някой магазин и на въпроса им "Мога ли с нещо да помогна?" или "Нещо конкретно ли търсите?" отговориш "Не, искам само да разгледам" те гледат като натрапник, с досада.
А на продавачи в магазините за техника изобщо не разчитам. Предварително си проучвам това, което искам да купя. Обикновено знаят по-малко от мен.  

Таман вчера си мислех по темата Като студентка съм поработвала като продавач в БГ и това е практиката- пред магазина на цигарка, кафе, лафче.....  Даже не съм се замисляла редно ли е или не Сега живея в чужбина до голям МОЛ и го наобикалям редовно. Е как пък един път не видях седнала продавачка Всички си имат работа, когато и да съм влязла! Редят си стока, сменяват дрехи по манекени...... Виждала съм да си говорят две по две обаче си говорят за работа! И да не съм им чула разговора то си личи. Посочват нещо, умуват... Винаги питат дали се нуждаеш от помощ и като кажеш, че само разглеждаш не ти досаждат!

На нашия пазар лелите от 3-4 магазини са си спретнали една софра насред пътеката и това е целодневно. То не са манджи, не са чудесии:2gunfire: Супер са ми неприятни. Едната е от магазин за домашни потреби, в който я съм видяла няколко човека да влязат, я не. И това за 15 г. откакто съществуват тия магазини. Другите също не бъкат от клиенти. А като отида в магазин за техника и ми трябва някой консултант сякаш потъват вдън земя. Само девойки, предлагащи кредити, ме наобикалят постоянно.

Оф, докато го разберем този номер, родителите ми се прецакаха два пъти със скъпа и некачествена хлебоперкарна и прахосмукачка, само защото продавачът настояваше да се купи еди си каква по-скъпа марка.
А преди време в Технополис категорично ни отказаха да ни продадат малка печка. Заявихме изрично, че искаме малка печка. Дойде един, обяснява защо в никакъв случай не бива да купуваме, каквото сме решили, а трябва голяма печка, после друга продавач консултантка хванахме - и тя същата песен      Просто ни завръщаха на всеки въпрос за малките печки и въобще не обърнаха внимание, че им казахме, че искаме малка, защото нямаме пространство за голяма. Слушахме поне по 20 минути от единия и толкова от другия, че не бива да купуваме, каквото сме заявили. Наложи се да отидем в друг малък магазин и да си купим желаното.
Иначе  това не го разбирам -  толкова ли са големи наказанията, че е по-добре да прогониш клиента, но не и да му продадеш, каквото е намислил?

Защо не си намериш или поне опиташ да намериш работа, която те прави щастлива?

Като млада съм била продавачка, всъщност за първи път бях продавачка в хранителен магазин когато бях на 14. След училище и събота и неделя. Толкова ми харесваше, посрещах, изпращах хора, харесваше ми, че работя бързо, че съм учтива, клиентите ме харесваха и аз още повече се стараех... После смених много работи, където навсякъде обслужвах хора и обичах работата си. Работех във фото - снимах циганки за международни паспорти, видеотека- беше страхотно, въпреки че работех на 3 смени, говорех с хората за филми, препоръчвах, обичах когато усещах вкуса на някой и той се връщаше да търси съвети за филми. Когато работех като валутен касиер и парични преводи, спечелих много клиенти за шефа си, защото идваха оставяха си личната карта, обработвах им превода и им носех документация с личната карта и парите в избрана от тях предварително валута на съседното кафенце където си пиеха на спокойствие. На фона на чакането на опашката в банката до нас и сърдитите надути служителки, клиентите на паричните преводи нарастнаха лавионообразно.
После дойде време да обучавам много хора, обучавала съм продавачи, сервитьори, управители, валутни касиери и всякакви. Било ми е абсурдно когато съм ги съветвала да посрещат клиентите с поздрав поне Добър ден, а отсреща едно мъдро "А той /клиентът/ защо не ме поздравява първи?"
Отначало си мислех, че защото съм живяла в чужбина. После се отърсих от тази заблуда, не е до чужбината само.
Много от хората са недоволни като момичето горе от реализацията си, мислят, че са нещо повече от това да бършат коридори и тоалетни... Други просто никой не ги е хванал да ги научи и покаже хубавата страна на нещата.
Знам само, че никой не бива да прави нещо, което не му харесва. А в 90 процента от кофти продавачките е това положението.
Така че не ги съдете, или толкова могат или си имат достатъчно проблеми за положението, в което са, че да им е необходимо и вашето размахано пръстче на недоволен клиент.
Като не ви харесва, просто не бъдете клиент. Пазарът е велик регулатор, винаги поставя всеки на точното му място.

Сега представяте ли си с каква простотия се сблъскват продавачките.  И го смята за съвсем нормално да влезе, дъвчейки баница в магазина. 

Няма нито един голям магазин за техника, където заплатата все още да е 380лв, хайде да не драматизираме излишно.
Днес с баница, утре с шкембе чорба 

Може би трябва да разгледаме явлението БГ клиент.

И това е вярно!


А, по повод въпроса за "помощта" ще го обяснявам по-обстойно за неразбралите

Още не съм си поела дъх, влизайки в магазин/ в който за първи път отивам, а не редовно, голяма верига/ и от вратата ме фиксира въпросната продавачка, засилва се, застава пред мен директно и от упор ми задава любезно-мазно-насила въпроса "с какво да ми помогнела?"
Че, аз имам ли нужда от помощ, след като не знам какво аджеба се продава и искам да го видя първо?
Мисля си някой път да им отговоря, че и един масаж ще е добра помощ на първо време Но, не бих, естествено
Просто си тръгвам от подоен магазин и си отивам там където ме изчакват да си задам аз въпроса и тн.т.
Тези с помоща ме губят директно, на вратата им

Обичам когато всички са категорични за нещо което не знаят. Може в София да се получават повече пари, но аз работя в магазин намиращ се в малък град - около 60000 души и заплата ми е точно толкова  - 380 лева. Мога да получа бонус върху нея, но само ако изпълня таргет задължаващ ме да продавам три определени марки. Е клиента не всеки път ги иска тези марки и  съответно последният ми бонус върху заплатата беше 23 лева!