Явлението "Бг-продавачка"

Или кукла  По съседната, вече закрита, тема.

Не говорим за виновни или не, става дума за изтъркания трик "и аз го ползвам, и аз го имам ...", който или за който не трябва специално обучение. Разчита се на доверие на хората, да уцелиш точния момент на колебание и тогава да пробуташ нещо, което може и да е добро, но може и да е от преди 7 месеца в магазина и абсолютно неподходящо за клиента. Тоест да имаш търговски нюх, но в определени моменти да "злоупотребиш" с него за сметка на един наив.

В чужбина като цяло продавачите са студено любезни. И не преминават извън студената любезност, дори да проявяват професионализъм.
 
Харесва ми когато съм обслужена добре, когато съм доволна, да кажа - закръглете до еди колко си, или да си забравя рестото.

А това вече е много относително.
Любимото ми "в чужбина". На всяка втора дума.
По принцип, не персонално.
Първо, темата е за бг продавачки, и второ - и Сърбия е чужбина, и Канада също.
Аз не съм на твоето мнение.
Зависи явно кой къде е ходил.

И аз съм клиент гаден.Мразя кофти кройки,накриво ушито,нелюбезни продавачи,много мнения и акъли.Бельо примерно си купувам само от един магазин в града ни.Сютюени не купувам,няма матриал за тях,ама гащи много обичам да си купувам.Продавачката е по-възрастна от майка ми,може би е на около 60-65 години.Много компетентна,много!В час с мода,дантели,десени.Щом ми е продала от любимия ми модел дантелени боксери в 5 различни цвята,смятайте колко е добра.Първо като ми ги показа,реших,че са бабешки модел,тя ме убеди да пробвам едни в пробната-седяха жестоко!От там,като наизвади с различни дантели,десени,материя!Винаги трябва ли ми бельо,пижами,бодита съм там!Ами с кеф да си оставиш парите!Любезна,ненатрапчива,не ме лъже за качеството.Що да не си оставя парите на нея?

БГ продавачките са по сърдечни, дори и в пушенето и яденето пред и  в магазина.
По темпераментни са, и ако случиш, може и къмет да извадиш в отлично обслужване и добра консултация.
Съгласна съм, че с това разделение на БГ и чужбина е много относително, пристрастно и неуместно.
Но въпреки всичко трябва да се развиваме и като потребители и като продавачи.

Клиентът мечта е да знае какво търси и да може ясно да го каже или опише, без да ми казва кога е станал, с кого е пил кафе и къде отива или какво ще готви.
Влиза, пазарува и излиза - мечта.

А не е редно , трябва с всички почти еднакво да се държиш т.е. да си любезна  
въпреки че някой не те кефи че говорел по тел. или че не те е поздравил или нещо друго.
Не е професионално да влагаш емоции или поне не мого и лично отношение.
Всеки килиен трябва да се чуства специален въпреки че са различни  





Е и ?! Какво от това ?
Ще се държиш заради тези неща по различно ли  

Хиляди извинения - клиентът мечта е добре пазаруващият клиент и оставящ `бакшиш` за персонала.

Супер ми е след кофти ден, продавачката да ми направи деня. Да ме усмихне.
Супер ми е към кофти среща, шофьорът на таксито да ме разсмее.
Супер ми е, когато съм сдухана от задачи, някъде някой обслужващ персонал да ме приземи и да ме усмихне.
Ей, на това му се вика обслужващ персонал - нищо, че аз съм кофти, те да не са, че и мен да ме заразят с техния позитивизъм.

(Хипотетично изказано) Това, че не мога да произнеса правилно името на даден електроуред, не означава че няма да си обзаведа цялата кухня именно с него. И цената на един модел да варира, колкото за среден клас лек автомобил.

''Чужбина'' е меко казано обобщаващо  
В Италия например са много любезни, докато в Германия и Чехия ми се сториха хладни. Сега бяхме в Сърбия и Унгария на почивка, разликата е огромна. За Азия, където съм живяла, продавачите са обикновено мъже и са уникални търговци.

Гърците пък са различни от остров до остров, буквално.

Веднъж в Billa търсех филирани бадеми и попитах човек от персонала, който беше точно на реда с ядките. На моето "Извинете, имали филирани бадеми и ако да, то къде мога да ги намеря?" получих само еднозначното "Кво е тва?!". Ама нищо де, приех го с усмивка, много хора не знаят такива неща. За сметка на това една дама от персонала веднъж изключително ме ядоса. Търсехме си с една приятелка Bubbles /лекото газирано вино/, че не го бяхме опитвали. Обиколихме, не можахме да го намерим, но бях сигурна, че съм виждала там и в момента просто ми убягва от погледа. Десет минтути търсихме кого да попитаме и когато най-сетне я намерихме и си зададох въпроса, тя ми отговори "Ми не знам, има го, ама този, който отговаря за вината е в склада. Почакайте го тука той ще дойде след известно време.". Да бе, ще седя и ще чакам, понеже вече не бях прекарала 15 минути в същия магазин.
Но най-фрапиращото нещо за което се сещам беше миналата година по баловете. Влизаме с приятеля ми, майка му и сестра му в магазин за мъжки костюми. Посреща ни много любезната продавачка. Той си хареса два-три костюма, облича, съблича и съответно ние си говорим и обсъждаме, тихо, помежду си. Намесваше се от време на време продавачката, въпреки че никой не и искаше мнението, но нищо, нали е там да консултира. Майка му  спомена, че костюма не и допада /на нея нещо не и хареса шева, аз от това не разбирам нищо/, при което, т.нар. консултантка се обърна към нея вдигнати вежди и каза "Ами, госпожо, на Вашата възраст никой не очаква да разбирате кое е модерно.". Обърна се към мен и сестра му "Вие какво мислите?" Казах, че не ми харесва и че подплатата му и външните кантове в яркочервено по никакъв начин няма да си паснат с моята рокля в цвят корал. И тогава се отприщи един брътвеж как аз нищо не знам, това било по модел на не-знам-си-коя-си-мега-супер-известна-марка. Ние трите сме били първите жени в града, които те харесвали костюмите в магазина и. В крайна сметка той пробва още няколко, а на мен не ми се тговори за изключителното арогантното и невъзпитано отношение на жената, която беше там да ни обслужва и останалите глупости, които наговори. Накрая просто излязох от магазина, понеже не можех повече да я слушам. Страшно бях побесняла.
Същевременно бях много учудена от поведението и, две години по-рано приятеля ми си купи зимно палто от същия магазин, тя беше изключително любезна и възпитана. Обаче това сигурно беше, понеже всички ахкахме и охкахме колко е хубаво и качествено палтото. Аз тогава страшно съжалявах, че магазина няма и дамска конфекция, за да се обзаведа и аз с такова хубаво палтенце.
С всичко това исках да кажа, че мога да преживея да не ме поздравят, да ми задават тъпи въпроси, да ми препоръчват неща, които не искам, но да ме обиждат просто прекрачи всякаква граница. Обсъждането на кой клиент на колко е години и кой какво разбира и не разбива ни най-малко не е работа на продавачката в магазина.
В Германия на повечето места са много любезни, държат се добре, ясно и кратко отговарятт на въпроси. Само веднъж на приятеля ми му направило впечатление колко ядосано ме гледала продавачката в магазин за готварски джаджи и посуда, понеже съм разглеждала. Ама аз в такива магазини съм като дете в сладкарница, така че хич не ми е направило впечатление.

Аз пък никога не оставям "бакшиш" по магазините, като се изключат разни жълти 1-2 ст. в хранителните. Даже не ми е и хрумвало, че някой примерно ще си купи гащи за 15 лв. и ще остави 20.

Ох, не мога да понасям гърците, техния манталитет.
В Турция конкретно - магазин за бижута -  разглеждах за брачни халки.
5 часа бях висяла на границата. От там направо в магазина. Спрях се на витрината, влязох, посочих какво искам - илязоха трима човека да ме обслужват. Посетих магазин на същата верига в България.
Смешна работа. От вратата ме прецениха, че няма да си купя диаманти, защото не бях облечена подходящо.
 
 Мога да си купя гащи за 20 кинта и да оставя 2 левчета на продавачката, защото ме кефи. Има градове, в които това й е едната посока до работното място. Говоря на ангро.

Що бе Герда, нали е чужбина, пък ти за "чужбината" вече обобщи  .

Повече, за чужбина в бгмама няма да говоря.