Явлението "Бг-продавачка"

А такива намаани младежи с промити мозъчета най-много ги харесвам.

Трещерица , ако за теб промиване на мозъка значи да вникнеш и оцениш труда, духа, който производителите на определен вид стоки влагат, то за мен не е валидно. 

Теичка,

Разбира се, че не, но прави впечатление менторско-назидателният тон, който, ако се прояви и спрямо килентите, няма да доведе до добри резултати.

Истината е, че някои клиенти предпочитат да съм по-категорична в изказа си, тъй като вдъхва повече доверие. Далеч съм от назидателния тон обаче.

За мен има няколко проблема.
Първо е масовото незнание на елементарни характеристики на продуктите. Пример-търговските вериги с техника. Продавачите, като консултанти не ги бива, какво остава да продават. Обикновено, когато купуваме нещо, сме запознати из основи с продукта, сравнили сме го с други продукти и сме направили вече избор. Ами продавача и една характеристика не знае за този продукт, камо ли да направи сравнение, да ни посъветва спрямо нашите нужди.  Само знаят да ни питат на кредит ли ще го вземем и да напишат гаранцията. Иначе излиза, че сами на себе си го продаваме този продукт. Масово не знаят кой е сервиза, поддържащ даден продукт, как се работи със сервиза, въобще-нула познания, нула!
Пак елементарно и в друг клас продукт-хранителен. Питаш какъв е сладоледа-отговаря ти се-бял и кафяв. Бял, ама какъв бял, сметанов ли, ванилов ли-тъмна Индия, не знае, свива рамене, ще питам, казва. Как ще питаш бе?!
Друг проблем е обидчивостта, питаш-не ти отговарят компетентно, ти се опитваш да обясниш какво питаш и споделяш какво знаеш-те се обиждат и се фръцват, като интерпретират това като заяждане.  Подлагаш на съмнение продукта им? О, каква драма настава.
Трети проблем за мен лично е мудната работа. Пипкаво, мудно, тежко, един час купуваш един хладилник егати, че аз кола по-бързо си купих. В този склад имали, в онзи нямали-занимават ме с глупости общо взето час. Т.е. не си знаят наличностите често. И искат да ми продадат мостра.

Веднага си представих Теичка , богинята на щанда.

Само набързо да споделя малко личен опит
Вчера бяхме в малко по-лъскав магазин да вземем костюм на младежа
Половинът се беше облякъл твърде кежуъл, както прави всеки уикенд, за да отпусне след задължителното официално облекло на работа
Отношението беше абсолютно професионално, топ обслужване от класа, без значение как изглежда клиентът
Наоколо всикчи клиенти бяха точно така облечени, някои даже още по-зле, с разкъсани дънки и тениски, пък мериха костюми за много пари
Всеки бе обслужен перфектно и повечето си излязоха с новите придобивки
Някои от тях после въпреки външния си вид се качиха в нови спортни коли, видяхме съвсем ново Порше и Мерцедес
И веднага си представих нашите надути продавачки как биха обслужили такъв клиент 

Всеки клиент трябва да бъде посрещнат, консултиран и изпратен с необходимото уважение, търпение и професиноализъм, независимо дали ни е симпатичен, или не. Всеки клиент е редно да се почувства специален, докато е в магазина, независимо дали ни е досаден, нелицеприятен и т.н.

Обслужвала съм клошарка, жената беше с тонове дрехи, когато влезе в магазина, и с характерния аромат. Но искаше да си закупи нещо хубаво, така каза. Купи си скъпо червило. И си тръгна с усмивка. И за миг не бих помислила да й покажа вратата.

Трудните клиенти ги приемах като предизвикателство, и за момент не съм си позволила да съм хладна или нелюбезна. Имах един случай, по-скоро забавен - Един клиент, много безпардонен като цяло идва да купи парфюм и шефът беше там, като го видя започна от вратата "Здравейте, получихме нови аромати, страхотни са". Той "Искам най-новия направо да плащам и тръгвам". Та шефът му продаде един дамски аромат на Армани, тъй като той обикновено взимаше дамски за жена си и шефът реши, че и сега иска такъв. След седмица клиеентът дойде и каза "Един партньор има празник, трябва ми хубав мъжки аромат." Аз показвам, показвам, той все нищо не харесва. Накрая каза "Ще взема като този моя от миналата седмица" Аз деликатно казвам "Може би имате предвид мъжкия му аналог, тъй като този който взехте беше дамски?" Той "Не, как ще е дамски". Аз възможно най-любезно "Дамски е, последният дамски на Армани, ето ако искате рзгледайте и на опаковката пише" . Той "Ти си толкова глупава, не разбираш от нищо, шефът ти ми го продаде, мъжки е, искам да говоря  с него по телефона" Свързах го и накрая само чух "Значи си ме накарал да ходя една седмица с женски аромат, браво на теб" но вече казано като шега, без обидни епитети и т.н. Към мен разбира се извинение нямаше. Аз обаче си го изпратих и посрещнах с усмивка.


Като продавачка съм срещала всякакви хора,  някои все още помня. Веднъж дойде една семейна двойка, много възрастни, към 80, при влизането господинът заяви "Искам най-хубавото червило за моето момиче". Когато тя избираше цвят той й каза "С всичко си красива, както винаги". Едва ходеха, ръцете им трепереха и на двамата, но имаше толкова енергия и заряд в тях.


Истински добър търговец не би съдил клиентите си по възраст, характер, или външен вид. Всеки един е потенциален клиент.

А, относно дрехи-да, тук мога да кажа, че съм доволна. Отдавна не ме гледат с дрипи ли съм, или като на бал все едно. Щом влизам в магазина би било добре да ми продадат нещо. Вчера цял ден търсехме мечтана рокля на моята девойка, като бях по анцуг, защото изтърчах набързо от нас. Влизахме и в доста скъпи магазини, пробвахме, не харесвахме, но навсякъде бяхме обслужени добре по моите критерии. Само на едно място се опитаха да ни убедят колко добре и стои нещо, което тя не хареса, но беше бял кахър.

Аз вече дрехи за мен в БГ купувам само заедно с половинът
Хем му хващат окото интересни модели, които иначе не бих погледнала, хем всява респект и не смеят да ме обсъждат, както се случи преди няколко години - ровя се аз в едни рокли, супер скъпи, за около 200 лв бяха, а той влязъл случайно и ги чул двете кукумявки да обсъждат подигравателно външния ми вид, все пак за мен беше ваканция и си бях лятно и кежуъл облечена, но явно за тях само строг офис костюм важеше за смешния им магазин, та чу ги той и ме подбра скоростно навън

W'A'S'P', пълно безумие е да се оглеждат клиентите и да се преценяват по облеклото, но за съжаление не само в търговския бранш е така.
Трещерица, трогната съм , ще се замисля дали да не добавя към корпоративното облекло и един ореол, белким ме збележат повече като ги поздравявам.

blondie_anna, много ми хареса поста ти.   И в други теми съм те чела и ми харесва как разсъждаваш.

Не се сещам да съм попадала на откровено груби продавачки. По-скоро намръщени и отегчени от всичко и всички.

За техно веригите съм напълно съгласна. Не знам, политиката ли им е такава. Все едно пазаруваш по каталог, но на място.

Аз пък съм напълно съгласна с поста на Светкавица.
Влизала съм в магазини, в които дори и да искам нещо да си купя видът на "жената зад щанда" е бил достатъчно отблъскващ, за да ме накара да се врътна с двеста. Или да се усеща "онази" миризма - не на дрехи втора употреба, не на китайска стока, не на евтин сладникав дезодорант - а на пот, на мръсно. Или доближавайки до теб, от нея / или от мазната ѝ коса/ да те лъхне на запръжка и прегоряла манджа. Или ноктите ѝ да са... Или да дъвче сандвич и оставяйки го, да ти подаде желаната дреха за проба. Или...много такива примери има. Не само отношение и поведение, а и вид - не на манекенка, на спретната, чиста и поддържана жена -тези неща са важни според мен. Страхотен пост.