А той какъв чин има в момента? И какво да учи на собствени разноски ?


Приятелките ми все ме питат защо си причинявам това-да ставам по тъмно, за да го изпращам на работа. Ами-защото ми е приятно, въпреки, че се гледаме с половин око сутрин
А детето ти пристигнало ли е благополучно?
.
Привет от тръстиката
Някои все още не са започнали, а аз извадих един зъб, направих две пломби, Изчистих няколко кариеса и им сложих лекарство ( от онова, гадното, дето мирише на зъболекар
) и циментирах един мост - бижутерска изработка - без да пиля носещите зъби, само на две Г образни задръжки към тях. Стана много добре.
Поздравления за умното ти дете и за упоритата му майка
Късмета си го има детенцето ти
( щом такава майка му се е паднала ), от мен пожелания за успех! Да е жива и здрава, да се гордеете с нея.
Ще му срежат френулума ( юздичката ) под езичето. Понякога тази връзка е къса в областта на предните горни резци и те стоят раздалечени. И там така се оправя. Правила съм я като стажант лекар. Не се бой. Не упреквай лекарката. На съвсем малки деца не се прави тази операция. Пиши как е минало.

), завеждаше секретна секция и все казваше: Брей, ст. л-т Николов е най-обичаният мъж, щом жена му така се грижи за него. Миличка, и аз като теб съм ставала да го изпращам, и ризите, и якетата му с любов съм гладила... И до сега е все така
Радвам ти се 

с теб до следобяд 
danity_79, благодаря за кафето
и за споделените емоции за сега се държа, но предполагам, че последните дни ще стане лудница, но аз в последните години съм се отдала на усъвършенстване на самоконтрола. Следващата седмица , ще видя какво съм постигнала
в тази посока, защото по принцип съм доста емоционална.
Единственото, което ще си позволя да те посъветвам, е да се опиташ да не се поддаваш на предстартова треска, истерии някакви около теб ако има /ама това още трябва да се свърши, ама какво стана с онова, ама как ще мине..../ Използвай уменията си за самоконтрол, за да се дистанцираш от подобни ситуации, ако ги има. Наслаждавай се на Твоя ден, вземи максимума положителни емоции, за да можеш след време да си спомняш само с хубаво за него. Голяма прегръдка от мен! 
Имаше един такъв период, когато си носеха храната и кафето всеки ден на работа /е, "твърдо" не съм слагала, ама доколкото съм чувала на ушенце, на наряд все някой е носил нещичко за загрявка и са си правили общи софри кой каквото носи
/. Та съм ставала в 4-4,30 да пържа мекици, баници да правя, кафенце... Сега вече е по-цивилизовано, хранят се на стол, и то много вкусно на прилични цени. Но пак си остана навикът да стана с него, дори да е в 5 сутринта, да пием две глътки кафе заедно, да си го изпратя с целувка и с пожелание за приятен ден...Пък после ежедневните задачки-дете, работа и т.н. Глезя си го, какво да го правя
И получавам същото насреща



че като знам мама как се побърква около важни събития
но аз съм с настройка, че всичко ще е ок , подготвила съм си нещата, а пък ако стане нещо непредвидено-здраве- няма да се впрягам, то пък не може без някое изненадка
А за това, че ставаш да си изпратиш момчето, мн ти се радвам и ние сме така, които си е у дома изпраща другия до вратата. Малките жестове са мн важни , надявам се да ги съхраните( ние също), защото няма по- важно от това да показваш на човека до теб , че е най-важния- всеки ден