Моето дете не заспива преди 12,30ч. нощем и по правило най-много беснее след 22ч. Опитвам се да го възпирам да не тича и да не тропа по главата на съседката от долния етаж, но не винаги успявам. Дори и да спре-след малко пак започва да дивее. Понякога ми заявява "добичката баба шега будна", т.е. има карт-бланш да тича, и трябва да му обясня 10 пъти, че вече спи, за да се спре. Но докато аз се обяснявам жената долу сигурно полудява.
Съседката ми (възрастна, много мила жена) досега никога не ми е правила проблем. Като види Иво винаги му се радва. Аз й се извинявам за шума, а тя ме уверява, че й е приятно да чува детски тропот .....но аз си знам, че не е върхът на кефа някой денонощно почти да ти трополи отгоре.
От друга страна-мъчно ми е понякога, че прекъсвам Иво в най-веселите му игри. Той, милият, едва дочаква баща му да се прибере от работа и започват едни боричкания и гоненици-не е истина. Но пък никой не е длъжен да ни търпи.
Най-доброто решение, очевидно, е да живеем в къща, където не трябва да се съобразяваме с никого, нооооо...... така или иначе живеем в апартамент.
Та така.... Какво правите вие когато децата се разбеснеят, а на долния етаж живеят хора?