Седи ли пред съвременната жена дилемата...

  • 28 100
  • 747
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Касита , разбирам те , припознах се в темата ти . Все се питам същото и отговор не намирам .

В момента работя за страхотна заплата , управленски кадър , 4 дни , но съм на работа всеки уикенд. Работя от четвъртък до неделя вкл. от 7-4 и се прибирам сравнително рано , но все се тормозя ,че въпреки всичко (ранното раб. време, парите, свободните 3 дни всяка седмица ) не съм до детето .Тази работа ми даде възможност да ходя на уч. тържества и да я вземам направо от у-ще в 3.35 в неработните ми дни ,лятната и други ваканции ще си у дома с мен 3те дни ,а с баща си уикендите и няма да е на занималня 5 дни по 9 часа , но уикендите когато е пълно с рождени дни, състезания по танци , семейни събирания навън аз все съм липсващата .

Та , умувам и аз.
Постъпис с молба за смяна на смяната ми през седмицата ,като не държа да запазя управленското си място , за да съм петък до неделя у дома .Ще вземам малко по малко пари ,но това не ми е най-важното. До няколко месеца ще направя смяната  Praynig

# 31
  • Мнения: 25 853
Днес съм пред два пътя- държавна институция, сравнително гъвкаво работно време, голеееми отпуски, но мега смешна заплата и частна структура отново сравнително гъвкаво работно време, но малко отпуски, заплата- двойна. Разумът ме тегли към едно, сърцето към друго. И така всеки път. А няма рахат-работа за много пари, или поне не се среща всеки ден, не съм срещала такава и едва ли ще срещна.
Да, всичко си има цена.

За мен дилема няма. Малките деца имат нужда от повече време с майките си. Големите деца имат нужда от повече пари вкъщи (и по-малко родители около себе си).
Има време за всичко и всяко нещо по реда си.
Може и да има такива жени, които хем да са непрекъснато с децата си, хем да изкарват много пари, ама аз лично не познавам такива. Всяко семейство си решава според приоритетите - децата или парата.

# 32
  • Мнения: 10 547
Големи ли са ми децата вече? Питам сериозно.

# 33
  • Мнения: X
Големи ли са ми децата вече? Питам сериозно.
За мен не .

# 34
  • София
  • Мнения: 16 217
Големи са, да. Но те за теб ще са си винаги бебета.

Задължена си да работиш заради условията за пенсиониране.

# 35
  • София
  • Мнения: 5 884
Не са ти големи децата. Чакай да ги приемат след 7 клас. Wink

# 36
  • Мнения: 6 365

Мамасита, а при възрастта на моите, да ги считам ли за малки? Питам сериозно.

Нека темата си продължи, моля, в общо философстване, не в личната ми драма.  Peace

Вече не ми се струват малки, за да имат работеща майка.

# 37
  • Мнения: 1 844
Касита,
едното може да се каже, че е голямо, другото още не. (по мои критерии)
Щом доходът не е водещ, не разбирам защо някой би избрал работа, която сърцето му не желае. ( тук даже не намествам децата)
Колкото за задължението за работа, заради пенсия - Никой не ме задължава да искам пенсия, нали? Как пък ли не тръгна да работя, само заради едната пенсия..

# 38
  • Мнения: 6 365
Много зависи и от виждането ти от какво имат нужда децата. Дали ще си транспортер и координатор на 15 дейности или ще си просто родител...ако е първото, може и до края на гимназията да не работиш.

# 39
  • Мнения: 10 547
Не са ти големи децата. Чакай да ги приемат след 7 клас. Wink

Луда ли си? Тогава ще трябва да съм безработна, за да ги приемат, ако не в САЩ поне в Шотландия.

Шарки, аз и без да работя, мога да се пенсионирам.

Десинка, не, не, честно казано и двете работи са ми на сърце, но сърцето казва- работи за малко кинти, при по-кофти условия, но ще бъдеш повече време с децата си, а разумът кове- бачкай за пари, бе булка, при добри условия на труд и децата ти ще имат по-рядко, но по-адекватна майка.


Мамасита, аз не зная как излизащи за работа в 8 и прибиращи се в 18 ч. родители, могат да водят децата си на балет, плуване, танци, шах, йога, два езика, ако това не заема цялата им събота и неделя или делничните им дни.

# 40
  • София
  • Мнения: 4 549
Аз не бих нарекла работата си добре платена в сравнение със заплатите в бранша на запад, но имам достатъчно свободно време. Голяма част мога да върша и вкъщи и никой не ми търси сметка, поне засега, къде ще я свърша. Синът ми е тийнейджър, т.е. достатъчно голям, но обичам да съм около него. Дори и нищо да не правим заедно в момента. Досега не съм имала дилеми дали да не работя по -платена работа. Гледам да си намеря нещо на хонорар за някой час допълнително по моята си професия. Накарахте ме, обаче, да се замисля и май единствената причина да не търся нещо за повече пари е, че обичам работата, която имам.

# 41
  • Мнения: 46 602
Има го и моментът с това, че "нормална" заплата е нещо относително. Имам приятелско семейство, които имат 1 дете и доходи много над средното, но вечно реват, че имат малко пари, че трябва да работят още повече и повече и че са едва ли не на ръба на оцеляването.

Другият момент е, че ако жената е самотна майка, вдовица, тогава определено ще е доста по-трудно, защото и в двете роли - финансова и на родител, ще играе по 2 пъти.
Но когато децата имат и баща, дилемата би следвало да стои И пред него. Така и за нея ще е по-лесно, пак и в двете направления.

# 42
  • Мнения: 7 171

Мамасита, а при възрастта на моите, да ги считам ли за малки? Питам сериозно.

Нека темата си продължи, моля, в общо философстване, не в личната ми драма.  Peace

Вече не ми се струват малки, за да имат работеща майка.

Дилемата и не е работеща срещу неработеща. Ако правилно разбирам въпросът ти, по-скоро е да си пожертвам ли напредването в кариерата, за да бъда повече време с децата си. Касита, въпрос на манталитет. Ти си амбициозна жена, ако смяташ, че ментално ще си доволна от по-непретенциозниата кариера, избери я.

Аз направих такъв избор. Избрах по-спокойната работа; в моя случай също за по-малко пари, но все пак доста добро заплащане. Просто по-ниско от "другото" възможно; освен това ги няма изявите, които винаги са ми доставяли задоволство. Сега трудът ми е изключително важен от гледна точка на обществото, но съм малко или много анонимна. Повярвай ми, в първите няколко години това ме изяждаше вътрешно. Аз съм много амбициозна, винаги съм била "show off", много ми беше трудно да се откажа от тези неща, но сега мисля по друг начин. Много съм доволна от решението си.

Това, че на 30 си сменила посоката, майка ми завърши висшето си образование на 40; беше ти колежка.  Laughing Много си си навреме и на място. Зная, че е банално, но напиши лист с + и -.

# 43
  • Мнения: 1 959
Изнемогвам с настоящата си работа, но ми е идеална като съотношение пари, време с детето, лична кариера.
Много ми е ценно, че с детето прекарваме уикендите и ваканциите заедно.
Баща му също гледа да е отпуска тогава.
Хубавото е, че и като си гледаш добре работата и трупаш стаж, в един момент не работиш толкова, но пък вземаш доста повече.


Но когато децата имат и баща, дилемата би следвало да стои И пред него.
Така е. Стои. Съпругът ми като си търсеше нова работа отказа много добри позиции, заради работа до късно или през уикендите. Категорично предпочете времето с нас с детето, пред повечето пари.

# 44
  • София
  • Мнения: 38 985

Шарки, аз и без да работя, мога да се пенсионирам.

Десинка, не, не, честно казано и двете работи са ми на сърце, но сърцето казва- работи за малко кинти, при по-кофти условия, но ще бъдеш повече време с децата си, а разумът кове- бачкай за пари, бе булка, при добри условия на труд и децата ти ще имат по-рядко, но по-адекватна майка.

Касита, като гледам по-скоро твоята дилема е относно условията на труд.
Да знаеш, че има вариант за по-добри условия и добри пари. Особено с НПУ.

Аз лично в момента съм втория вариант - бачкам по малко, каквото ми харесва, но и парите са ми малко.
През останалото време се лигавим с малкия вкъщи.
Дано ми се увеличи заетостта скоро! Praynig
Ама не по 8 часа. И 4 ми стигат.

Общи условия

Активация на акаунт