Дърпането на уши отречено ли е вече?
....
....
Може би не са дърпали уши, но пък е играла пръчката здраво.
Да се чуди човек как са порастнали децата здрави, прави, умни, добри и работливи....
- Публикувана: 21 май 2015, 19:41 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2015, 01:23 ч.
Дълбоките психологически проблеми
Че то било ли е някога препоръчвано.
Може би не са дърпали уши, но пък е играла пръчката здраво.
Да се чуди човек как са порастнали децата здрави, прави, умни, добри и работливи....
Нямам деца, но имам наблюдения, та ако ми позволите да се включа ...
Наскоро и аз се сетих за моя дядо и веднага ми изникна в съзнанието, старецът с мантото и шапката с периферия, учтивият му поздрав като леко я надигне, чадърчето под ръка и бялата плетена торбичка. Онези хора, които вече са почти изчезнали, наборите от 20,30,40те години, имаха по-добри обноски. Едва ли техните родители са бдяли над тях и да следят дали са акали, пък колко, пък какво е на цвят и тям подобни. Мисля, че съвременния родител е обсебен от децата си. На децата им трябва пространство , особено когато става въпрос за физиологични нужди всичко трябва да става по най-естествен начин.
Изключително неприятна ми е гледката на скупчили се 2/3 жени около количка с малко дете, издаващи пискливи и лигави звуци, честно казано ако на ден се случи поне пет пъти детето да бъде заобиколено от такава сган със сигурност вечерта ще плаче неистово! Трябва пространство на новите индивиди, известна свобода да търсят себе си и градят индивидуалност. Честно казано спомените ми като дете са именно такива. Обикновено летата изкарвахме в старопланинско село и от сутрин до мрак тичахме свободно по ливади и градини. Баба и дядо, улисани в работа на нивата нямаха време да следят какво се случва и често пъти сме решавали проблеми съвсем сами. Така децата се учат на самостоятелност и отговорност към себе си и личността си.
Като слушам и гледам майките пред блока се страхувам, че някой ден ако стана родител, ще бъда въвлечена в тази зависимост, а хич не ми се иска. Освен, че трябва да позволят на децата си свободно развитие, родителите не трябва да губят своята идентичност и личен живот. Малко се отклоних от темата.....
Наскоро и аз се сетих за моя дядо и веднага ми изникна в съзнанието, старецът с мантото и шапката с периферия, учтивият му поздрав като леко я надигне, чадърчето под ръка и бялата плетена торбичка. Онези хора, които вече са почти изчезнали, наборите от 20,30,40те години, имаха по-добри обноски. Едва ли техните родители са бдяли над тях и да следят дали са акали, пък колко, пък какво е на цвят и тям подобни. Мисля, че съвременния родител е обсебен от децата си. На децата им трябва пространство , особено когато става въпрос за физиологични нужди всичко трябва да става по най-естествен начин.
Изключително неприятна ми е гледката на скупчили се 2/3 жени около количка с малко дете, издаващи пискливи и лигави звуци, честно казано ако на ден се случи поне пет пъти детето да бъде заобиколено от такава сган със сигурност вечерта ще плаче неистово! Трябва пространство на новите индивиди, известна свобода да търсят себе си и градят индивидуалност. Честно казано спомените ми като дете са именно такива. Обикновено летата изкарвахме в старопланинско село и от сутрин до мрак тичахме свободно по ливади и градини. Баба и дядо, улисани в работа на нивата нямаха време да следят какво се случва и често пъти сме решавали проблеми съвсем сами. Така децата се учат на самостоятелност и отговорност към себе си и личността си.
Като слушам и гледам майките пред блока се страхувам, че някой ден ако стана родител, ще бъда въвлечена в тази зависимост, а хич не ми се иска. Освен, че трябва да позволят на децата си свободно развитие, родителите не трябва да губят своята идентичност и личен живот. Малко се отклоних от темата.....
....
Да се чуди човек как са порастнали децата здрави, прави, умни, добри и работливи....
Да се чуди човек как са порастнали децата здрави, прави, умни, добри и работливи....
Аз съм виждала и знам, че никога не бих препоръчала такова възпитание.
Един от "любимите" ми родителски съвети е- реакциите на родителя трябва да са винаги еднакви при еднакви провинения. Някои хора са проследили тия съвети до списания за родители от края на 80-те, когато тази идея е станала модерна.
Здравият разум казва, че няма как родителят да реагира абсолютно еднакво. Нито пък е възпитателно: в реалния свят реакциите за нашите действия никога не са еднакви и адекватни. Понякога се разминаваме, понякога някой се хваща за нещо дребно.
Така че аз следвам здравия си разум и понякога наказвам за нещо малко, а понякога подминавам нещо, което наглед е голямо, но в контекста е незначително.
Здравият разум казва, че няма как родителят да реагира абсолютно еднакво. Нито пък е възпитателно: в реалния свят реакциите за нашите действия никога не са еднакви и адекватни. Понякога се разминаваме, понякога някой се хваща за нещо дребно.
Така че аз следвам здравия си разум и понякога наказвам за нещо малко, а понякога подминавам нещо, което наглед е голямо, но в контекста е незначително.
Винаги съм се опитвала, особено в отглеждането на детето, да не залитам по крайности и по моди. Книги и статии как се отглеждат деца не съм чела. За съжаление и от съветите на майка ми не съм спазвала много много, защото бяха свързани стегнато повиване, осоляване и други подобни, за които просто няма как да се съглася.
За памперсите бях от тези майки, които слушаха как отрочето им ще ходи и в първи клас с памперси. Пропусках го да мине покрай ушите ми. Иначе мерак имах, не е кат да нямах. Пробвахме малко преди да навърши годинка - не стана. Гледаха се с гърнето като смъртни врагове. Пробвах, пробвах,пробвах, па се отказах. На следващото лято пробвах пак. Бях решена да успея този път. Да, ама не. Напикаваше си се в гащичките кат стой та гледай, и не и пречише, че е мокра. Даже ревеше като тръгнех да я преобличам. Като пробвах да сяда на гърнето, ревеше /ама така, че и в другия край на града я чуваха със сигурност/.В един момент от нашето тихо и спокойно дете не остана и следа, превърна се във вечно ревящо, изтерясало, изпадащо в драми дори когато тръгна да го обличам за да излезем навън дори. Нощно време също ревеше видимо без причина. Това в продължение на месец - два. И накрая не издържах, теглих едни солени и на гърнета и на гащички и оставих детето на спокойствие. Пък нека и в първи клас да е с памперси. Трябваше и поне още месец за да си видя детето в старото си състояние - спокойно, усмихнато, весело.
Тръгна на ясла. Тъй като беше любимка в групата, леличките бяха твърдо уверени че ще намерят начина да се научи. Аха, запознаха се със способността и да изпада в истерии. Накрая те самите се бяха отказали да я слагат на гърнето с другите деца. Казаха "Ако иска - сяда, ако не иска - не. "
Няколко месеца преди да навърши три нещата станаха от самосебе си направо. Нещата тръгнаха някак си по нейно желание, с мерак и без драми. За седмица се научи. Просто една сутрин я закарах в яслата без памперс. Дневен, обеден, нощен, всичко се махна от раз.
Сега чакам второ дете, и съм решила че повторни такива драми няма да си причинявам. Да, ще пробвам от време на време дали ще успеем, но да си докарвам в къщи нови целомесечни драми за един ми памперс - няма да стане... Пък кой каквото ще да казва.
За памперсите бях от тези майки, които слушаха как отрочето им ще ходи и в първи клас с памперси. Пропусках го да мине покрай ушите ми. Иначе мерак имах, не е кат да нямах. Пробвахме малко преди да навърши годинка - не стана. Гледаха се с гърнето като смъртни врагове. Пробвах, пробвах,пробвах, па се отказах. На следващото лято пробвах пак. Бях решена да успея този път. Да, ама не. Напикаваше си се в гащичките кат стой та гледай, и не и пречише, че е мокра. Даже ревеше като тръгнех да я преобличам. Като пробвах да сяда на гърнето, ревеше /ама така, че и в другия край на града я чуваха със сигурност/.В един момент от нашето тихо и спокойно дете не остана и следа, превърна се във вечно ревящо, изтерясало, изпадащо в драми дори когато тръгна да го обличам за да излезем навън дори. Нощно време също ревеше видимо без причина. Това в продължение на месец - два. И накрая не издържах, теглих едни солени и на гърнета и на гащички и оставих детето на спокойствие. Пък нека и в първи клас да е с памперси. Трябваше и поне още месец за да си видя детето в старото си състояние - спокойно, усмихнато, весело.
Тръгна на ясла. Тъй като беше любимка в групата, леличките бяха твърдо уверени че ще намерят начина да се научи. Аха, запознаха се със способността и да изпада в истерии. Накрая те самите се бяха отказали да я слагат на гърнето с другите деца. Казаха "Ако иска - сяда, ако не иска - не. "
Няколко месеца преди да навърши три нещата станаха от самосебе си направо. Нещата тръгнаха някак си по нейно желание, с мерак и без драми. За седмица се научи. Просто една сутрин я закарах в яслата без памперс. Дневен, обеден, нощен, всичко се махна от раз.
Сега чакам второ дете, и съм решила че повторни такива драми няма да си причинявам. Да, ще пробвам от време на време дали ще успеем, но да си докарвам в къщи нови целомесечни драми за един ми памперс - няма да стане... Пък кой каквото ще да казва.
Ще ти кажа как в килийното училище е играла пръчка, а са израснали стабилно:
1. Раснали са на природа и без прекалено вторачване преди това. Имали са 90% свобода и 10% пръчка, че и по-малко.
2. Училището е било сравнително малко, не две десетилетия.
3. Животът е бил истински, а не безкрайно държане на децата на чина, за да не пречат на възрастните.
Набий с пръчки някое съвременно дете, в допълнение на целия натиск и контрол и гледай как може и да хване пушка и да застреля някое училище.
1. Раснали са на природа и без прекалено вторачване преди това. Имали са 90% свобода и 10% пръчка, че и по-малко.
2. Училището е било сравнително малко, не две десетилетия.
3. Животът е бил истински, а не безкрайно държане на децата на чина, за да не пречат на възрастните.
Набий с пръчки някое съвременно дете, в допълнение на целия натиск и контрол и гледай как може и да хване пушка и да застреля някое училище.
Някои хора са израснали не заради, а въпреки възпитанието.
Напоследък все повече ми се завърта мисълта около
това, че не някои, а почти всички са израснали въп-
реки възпитанието.
Няма начин насилието и стресът да не окажат влияние върху развитието на детето.
Досега никой не е доказал, че насилието и възпитанието със страх и стрес са полезни, та, няма начин някога да се окаже, че метод, при който се избягват е погрешен.
Това е и моето мнение.
... Мисля, че съвременния родител е обсебен от децата си. На децата им трябва пространство , особено когато става въпрос за физиологични нужди всичко трябва да става по най-естествен начин.
...
Така децата се учат на самостоятелност и отговорност към себе си и личността си.
Като слушам и гледам майките пред блока се страхувам, че някой ден ако стана родител, ще бъда въвлечена в тази зависимост, а хич не ми се иска. Освен, че трябва да позволят на децата си свободно развитие, родителите не трябва да губят своята идентичност и личен живот. Малко се отклоних от темата.....
...
Така децата се учат на самостоятелност и отговорност към себе си и личността си.
Като слушам и гледам майките пред блока се страхувам, че някой ден ако стана родител, ще бъда въвлечена в тази зависимост, а хич не ми се иска. Освен, че трябва да позволят на децата си свободно развитие, родителите не трябва да губят своята идентичност и личен живот. Малко се отклоних от темата.....
В темата си, съвсем.
Точно горното е част от причините, създаващи последицата, описана в заглавието й.
...
Памперс /дневен/ и двата пъти махнах на година и нещо на децата. Отне ми 1-2 седмици и двата пъти. Не че не можех да ги държа и до 5 годишни, но не ми се щеше по ред причини. И не стана с насилие. Памперъст е изкуствената добавка. Естествената природна такава и мокрият задник, който дори бебе може да схване като такъв.
...
Дърпането на уши може да доведе до чисто физически негативни последици. Както и шамар /удар/ по главата.
Дърпането на уши отречено ли е вече?
....
....
Може би не са дърпали уши, но пък е играла пръчката здраво.
Да се чуди човек как са порастнали децата здрави, прави, умни, добри и работливи....
Не са много здрави прави, добри умни и работливи.
Гледали ли сте "Бялата лента"?
Ще ти кажа как в килийното училище е играла пръчка, а са израснали стабилно:
1. Раснали са на природа и без прекалено вторачване преди това. Имали са 90% свобода и 10% пръчка, че и по-малко.
1. Раснали са на природа и без прекалено вторачване преди това. Имали са 90% свобода и 10% пръчка, че и по-малко.
А сега всъщност играе само "пръчката". Децата в момента растат под отвратителен, задушаващ постоянен контрол.
Какво е това извращение от яслената възраст до 20 години по цял ден в институция. Това е все едно отглеждаме затворници.
Точно за контрола мислех да пиша и аз. Ние не само искаме да казваме на детето, къде да ака, а и кога да го прави и после се чудим, защо се противопоставя и прави напук. То и мен някой да ми даде да изпия две бири и след това настоятелно през две минути да ме кара да ходя до тоалетна - ами няма да отида колкото и да ми се пи*ае ще стискам ей така напук, защото не обичам да ми казват и да ми дават тон за такива неща 
.
. 
Мода. Поза. И оправдание за мързел.
Който генерално поощряваме до глобално затъпяване.
Не искам да го/я травмирам = Не ми се занимава с това
Травмиран съм = Мързи ме да поработя върху проблемите си
Твоята постъпка много ме травмира = Не си мръднах пръста да променя нещата, но поне ще ти образувам чувство за вина
Той/Тя е много травмиран/а = Чака някой да му/ѝ поднесе готовото решение на тепсия
Тази новина ме травмира = Не искам да чувам неща, които ме вадят от зоната ми на комфорт
И т.н. и т.н.
За мен са напълно безпочвени опитите хората да бъдат представяни като някакви много чувствителни, лесно раними и невероятно крехки същества, едни феи и елфи същи
Да се чуди човек, как е оцелял видът, и как след толкова жестоки и кръвожадни етапи на обществено развитие, в продължение на толкова години, изведнъж индивидите му рязко окрехкотяха и започнаха да се травмират тежко от полит-некоректно изказана дума...
Който генерално поощряваме до глобално затъпяване.
Не искам да го/я травмирам = Не ми се занимава с това
Травмиран съм = Мързи ме да поработя върху проблемите си
Твоята постъпка много ме травмира = Не си мръднах пръста да променя нещата, но поне ще ти образувам чувство за вина
Той/Тя е много травмиран/а = Чака някой да му/ѝ поднесе готовото решение на тепсия
Тази новина ме травмира = Не искам да чувам неща, които ме вадят от зоната ми на комфорт
И т.н. и т.н.
За мен са напълно безпочвени опитите хората да бъдат представяни като някакви много чувствителни, лесно раними и невероятно крехки същества, едни феи и елфи същи
Да се чуди човек, как е оцелял видът, и как след толкова жестоки и кръвожадни етапи на обществено развитие, в продължение на толкова години, изведнъж индивидите му рязко окрехкотяха и започнаха да се травмират тежко от полит-некоректно изказана дума...
+1
Преди ерата на памперсите, всички сме слагани на гърне и пелените са махани, като се закрепим да седим нормално - около 6тия месец. (пак от мързел де
- да не са луди жените са се обрекат на 2 години ежедневно пране на пелени) Пък като гледам всичките сме били едни травмирани... 