За третия човек във връзката и разклатеното доверие

Ще ти кажа моето мнение. Първо мисля, че малко пресилваш нещата, наистина не смятам че е станало нещо непоправимо, може би трябва да му повярваш и да му дадеш шанс да се докаже. Искам да ти споделя нещо подобно- женена съм от повече години от теб, не съм изневерявала  и МНОГО ОБИЧАМ съпруга ми. Преди време в работата се запознах с един колега с който се СПРИЯТЕЛИХМЕ, наблягам на думата, пиехме кафе и си говорихме-много си говорехме. Имахме много общи теми и най-вече много общи интереси-говорихме основно за това. На него му беше много хубаво, защото споделяше че в къщи никой не споделя тези негови интереси, жена му не я интересува изобщо това което той харесва, никога не го пита или не говори с него за това и т.н. А това което правеше и го интересуваше даже беше много приятно-отглеждаше цветя, има вила извън града, където се занимава с това хоби, снимаше, обичаше да пътува често до Гърция за по ден-два, ходеше на риболов. Но тя не можеше да понася нищо от това което той прави-не го придружаваше никога, въпреки неговите покани, не го питаше за нищо и така той си ходеше сам и те се бяха отчуждили. Тогава се появих аз и понеже стана ясно че харесваме почти едни и същи неща-говорихме много, споделяхме, гледахме снимки и си разказвахме за Гърция. Наистина се сближихме, говорихме и по телефона често, НО никога, ама НИКОГА на мен не ми е минавало през ума за нещо друго, на него не знам, но не е показал такова нещо. Споделих това, за да те накарам да се замислиш дали и при вас няма нещо подобно, мисля че прибързваш с категоричните решения за раздяла, по-добре поговорете открито и се разберете, може наистина отстрани да изглежда така, но всъщност да е нещо съвсем невинно.
Всъщност не изчетох цялата тема, само първите постове, ако има някакво развитие и съм изпуснала-извинете.

rrp незнам за теб, но на него не вярвам да не му е минало и нещо друго през главата....и с тази цветна вила на разположение Аз лично не вярвам в такива безкористни приятелства между мъже и жени. Разбира се,че съществуват,но са рядко. Повечето само изглеждат така, но под повърхността "дреме" винаги нещо друго.

Не виждам проблем в "цветната вила", нали има на разположение стотици други места, където може да се усамоти човек, стига да иска. Никога не е имало някакъв намек за вила или нещо друго подобно. Не гледайте на всичко по този начин.  Не оправдавам мъжа на авторката, защото не знам какъв точно е случая, но тъй като тя споменава, че са се отчуждили, доколкото разбрах преди тази случка, казвам, че трябва да се обърне малко и към себе си- дали пък и тя няма известна вина.  И ако пък все пак мъжа и не е имал интимни контакти от всякакъв сорт, а са били само разговори- може да е имал нужда от точно нещо такова.

Пътя към ада е постлан с добри намерения  Всеки мъж, който "споделя", че жена му "не го разбира", "не споделя интересите му" и други подобни, просто си търси кой да го "разбере", в превод с кого да се натисне. Нямам никакви съмнения, всъщност тъй наречените "духовни сближавания" най-много ме втрисат 

Хм, обикновено мъжете имат приятели мъже с които да споделя интересите си, особено фотография и риболов и да им хленчат колко не са разбрани от половинките си. Не отричам, че е напълно нормално 1 до 2 пъти да седнете и да си споделяте преживявания и снимки, той да си сподели болката и да чуе женската гледна точка, ама повече от това, че чак по телефона да продължавате да си споделяте, и то без да сте стари школски дружки...Или е скрит гей, или ти не си разбрала, че е искал повече от духовна близост. 

Бях споменала, че приятелите на мъжа ми са и мои приятели и доста са споделяли пред мен. Ами никога не са ми звъняли да се видим на кафе без него или да си говорим с часове. Или идват в нас и си говорим тримата, или на купон/парти/ресторант си споделят, но мъжът ми все пак е някъде в околността. 

Много сте ми интересни, нали ако имаше някакви други неща, не бих никога разказала на бг мамите това (поне аз). Пък и това не е цялата история, но не искам да влизам в подробности-като това че се познавам и с жена му и той с мъжа ми и не съм го написала, за да разнищвате моя случай, нито да го обсъждате или съгласявате с мен. Ако исках това щях да пусна тема. Просто това е моята гледна точка  и затова е форум, за да се чуят повече от една и то различни гледни точки. Споделям нещо което ми напомня за случая на авторката и изказвам мнение, защото от това което прочетох тя не е сигурна какво и дали се е случило нещо. Приемете, че има и такива случаи в които мъж и жена просто си говорят на общи теми- толкова ли е странно. Да не сме в близкия или пък по-далечен изток, направо ме изумявате, честно!

Моля, не ми слагай думи или предположения, които не съм казала. Нито съм твърдяла, че се е случило  нещо повече, нито че ти си имала различни намерения. 

Нито пък аз!

Подобно нещо ми се е случвало.Докато четях ме връхлетяха спомени ...горчиви..ужасни.
Мисля ,че трябва да си го изживееш , да изчистиш съзнанието си.От опит знам ,че тази горчивина и болка те заслепява , трудно се виждат нещата реално.Поне при мен въображението ми заработи светкавично.
  След като се успокоиш поговори с него , много сериозно ,разбери всички подробности. Най-лесният начин да победиш е да опознаеш врага.Опитай се да погледнеш през нейните очи и през неговите също.Аз поканих мъжа си на кафе и му казах " Нали сме приятели?Разкажи ми сега като на приятелка какво става?"

и той какво ти разказа 

Каквото си иска,естествено

Ааа, не може така. Трябва да се разкая, да каже, колко много я обича и т.н. 

Ето и моето мнение. Мъжете обикновено под фразата "пиене на кафе" имат предвид почерпка с необвързващ секс ако им се даде.
После - ровенето за доказателства само те депресира повече. Така че, престани да търсиш колкото и да ти е любопитно. Обаждането на другата жена е направо глупост и не бива да се допуска. Нито ти, нито тя. Никакъв контак по между ви, би било най-доброто. И относно мъжа: няма да ви напусне, защото е свикнал и така му е най-удобно. Ще ти наговори всичко, което искаш да чуеш за да не се промени положението. Така, че никакви скандали и увещания няма да му повлияят съществено. Ако можеш не приемай лично тази ситуация. И я погледни от високо.

В общи линии каквото си поиска да  .Аз бях видяла разпечатка ( да не навлизам в подробности как съм стигнала до там . Не съм го следила , той сам ми го навря в носа ,от глупост.)Обясни ми как тя му е приятелка и как са си говорили в 12 вечерта ,защото тя му споделяла вълнения покрай изпити , вълнения , страх я било от новия и съквартирант и тем подобни глупости.И той като един много готин мъжкар просто я успокоил и в това няма нищо лошо и притеснително. А смс-ите? Ми просто "здрасти как си" , "изкарах изпита".Защо са изтрити? Еми нямал памет ,нищо ,че пази съобщения от оператор.

Прочетох цялата тема и определено най-импониращото ми мнение и начин на действие е това на авторката (и много малко други). Повечето писали изглежда нямат пълноценно духовно общуване с мъжете си.

През цялото време си мислех за тоя лаф: "По-добре да си вярваме, щото, ако не си вярваме ще се следим, а ако се следим ще се хванем". Клишетата са такива, защото са верни. Казвам го от позицията на много ревнив човек, който не ревнува изобщо партньора си. Нямам съмнения, нямам угризения и няма как да му ровя из чантата. Ако разбера, че ме следи, съм готова да го напусна. Доверието не се дава по принуда, то се печели. Всеки от нас е вселена и не мога да разбера какво се постига с изисквания за пълен достъп до личността, освен отблъскване. Отсрещният ще ви пусне, ако иска, не, ако/като го задължите. Някак си тук, в дискусията се изравниха "опазване на личното пространство" със "значи нещо крие".

И накрая, без да имам нужда от отговор, мога да ви попитам, кога за последно сте си намерили приятел от противоположния пол? Или след семейството приятелствата спират да съществуват, а още по-малко нови такива? И как се обогатявате, развивате, общувате?