Февруарчетата хапват ягоди, черешки - изцапани са вече всички дрешки!

  • 28 901
  • 739
  •   1
Отговори
# 30
  • гр.София
  • Мнения: 2 755
Привет!
Страхотна е темата,със страхотно заглавие,и най-страхотните дечица   bouquet
Мн.як цвят на косата видях,супер свежо за лятото,и аз съм замислила нещо подобно.Дано да намеря време скоро.
Всякаква храна давам вече,всякакво месо,мляко отдавна,плодове всякакви.Когато му готвя също овкусявам със сол и всякакви подправки.Не солено като за нас,но слагам.Десертите(грис,нишесте,кекс и т.н.) също правя с кафява захар.Общо взето е на обща храна.Не се сещам за нещо,което вече да не съм дала.Но,всяка майка знае най-добре за детето си.Надявам се никога да не е любител на макдоналдс,чипсове и кола,докато зависи от мен няма да ги опита.Естествено,че искам най-доброто за детето си,но не съм по супер крайните ограничения.
Флауър,по-бързо да избиват тия кътници,че да се успокои детето.Като те чета всеки път,направо за мен си супер издръжлива и силна майка.Яко зор с тия зъби видяхте  Hug
Днес егати студеното време.Сутринта неможах да го задържа у дома,и бяхме навън в студа и вятъра от 10ч.до 13ч.Ама следобед мм се прибра,и викам така и така не става за разходка,поканихме едно съседче колкото него.И те докато играят,аз си изчистих,сготвих и за нас и за него,че утре няма кухня.Това дете,неможе да седи у дома и 30мин.без да се счупа от рев,толкова да му е скучно,и да не му е интересна никоя играчка,че напрво незнам.Бизи ли беше показала кинетичния пясък?На 100% реших др.седмица да поръчам,и да видя дали това ще му грабне вниманието.
Това е от мен,лека и спокойна нощ!
П.С Ируканджито никаква я няма,а Митето не е ли на колажа?

# 31
  • NE
  • Мнения: 10 999
Мария Благодаря за комплимента, но истината е че кротък не ми е бил никога и не мога да кажа че ми е непосилно. Свиква се. Да е здрав, другото се забравя.
Моето човече играе сам или по-точно му вдигам играчките, събаря ги, аз пак вдигам и така. Сега ходим на терасата и полудява да играе с щипките. Пак събирам, той разхвърля и така до безкрай. Ако има и за вадене на дрехи от пералнята е първа кипра.

# 32
  • София
  • Мнения: 2 130
привет на всички.
Гледам сте се разписали Simple Smile дано не е само в началото на темата, която е супер , много благодаря  Hug
Нас ни няма на колажа, ама аз нещо се замотах, даже не знам защо не пратих снимка. Нищо другият път може и да се класираме.

Ние добре преживяхме на мама първата командировка. Днес обаче много рев, единия кучешки май скоро ще избие и дано да е скоро , че ми измъчи детето.

Аз прясно мляко давам от отдавна. В кухнята всичко е с прясно мляко, а няма и как да го избегна, все пак сме на ясла. В къщи обаче правя всичко само с домашното което купувам от един фермер. Купено не купувам и не давам, защото е всичко друго, но не и прясно. Кисело също само домашно, което аз си правя. А за био  мио - такива простотии не купувам. За мен био е това от градината на баща ми или това от моята градинка. Яйца също само домашни. Месо също си намирам домашно, особено пилешко купено не му давам (освен това дето яде от яслата, но не мога да го избегна). Ние си гледаме лятото пиленца, после си ги замразяваме и си имам цяла зима. Захар само кафява в къщи, в яслата не е ясно каква е. А яденето - ми яде си от нашето, слагам минимално сол или въобще и ние после си солим. Не ми се отделя и за това и ние ядем безсолно.
Като цяло всичко ядем, само дето твърдо не давам вафли, кексчета и тн , давам само детски бисквити и по възможност без захар, солети от време на време и НИКАКВИ зайо байои тем подобни боклуци и чипсове. Туй е забранено и не давам никой да му дава. Винаги му нося пресен плод и той си ги харесва и яде.

Честити кичури на Лили. Добре си направила Simple Smile. И се поднових на скоро с маникюр, педикюр,  пострижка и почистване на лиците. Няма такъв кеф Simple Smile

И ние още много се носим на ръце. Но за това пък ръцете са ми в мускули без фитнес Simple Smile

Хубава вечер от мен  Hug

# 33
  • Мнения: 3 846
Радвам се и аз , че темата тръгва силно и се включват повече мами Hug
Мария, за кинетичния пясък беше поствала Гери. Мисля, че сподели, че от .OLX. е поръчвала. И аз обмислям да взема.
Залитам по био-мио, старая се да намирам домашно отгледани провизии и му готвя на малкото без сол, захар, мазнина, освен от време на време по малко масло краве в зеленчуковото пюре. Още сме на пюрета, сурово яде само банан, всичко друго на пара и къде повече къде по-малко пасирам. Просто отказва да дъвче. Мляска корички хляб и плюе. Веднъж наскоро след като изяде 200гл плодово пюре и още отваряше уста дадох ок. 100гр км с каша. А после една коричка хляб. Заседна му една троха и повърна чак, за да се оттърве от нея , но не и да я глътне.
Но не се притеснявам, все си мисля че ще прояде и обща храна, и джънк, и няма да пикае в памперс. Просто още е бебе.
Боби има още един покарал горен предкътник, киселичък е, но всеки ден расте пред очите ми -поведението му, стойката му, походката му, погледа му се променят и бебето се превръща в детенце.
Пък аз се сдобих с цикъл след точно двугодишна липса. Остава и да стане редовен Crazy
Пращаме ви с Бобо усмивки и слънце от красива Южна Испания! Целувки на всички сладки февруарчета Heart Eyes

# 34
  • Англия
  • Мнения: 1 006
Лелее, как съм ви изпуснала, съвсем изключих, че има нова тема. Благодаря на екипа   bouquet
Тели, в България сме от две седмици, но противно на очакванията ми, почивка няма. Не стига голямото шетане (три поколения живеем на един етаж и кажи-речи сме си на едно), но и малката не ми слиза от ръцете и крачолите. Като съм си сама в Англия и тя си се занимава, и домакинската работа е по-малко. Просто новите хора и новата обстановка и дойдоха в повече. Така че освен един театър и един фризьор, нищо друго не съм правила без нея. Искаше ми се някоя сутрин да я предам на майка ми и да се наспя до когато си искам, но няма да е този път май, тя обикаля по стаите и ме търси. Сега планирам голям пост за приспиване, собствени стаи, отбиване, така че го скривам.
Относно собствените стаи: В Англия май всички деца между 6 и 12 месеца вече са преместени в отделни стаи. Дори и без бейбифони, на плътно затворени врати, за да не се разбуждат взаимно с родителите. Странно ви е, нали? Аз самата не можех да си представя, че това е възможно да ми се случи преди абитуриентската на щерката. А знаете ли, че вече близо два месеца с баща и сме се изнесли да спим в хола на дивана и не смеем да се приберем при нея. (понеже нямаме отделна стая и до скоро не си и мечтаех, че ще може да спи някъде другаде, освен върху нас или между нас). За да придобиете по-добра представа за това колко беше тежко положението при нас, цъкнете тук
Скрит текст:
Като цяло единствения път в първите 13,5 месеца , когато малката спа в легълце, отделно от мен, беше непосредствено след раждането. Тези 4 часа бяха и най-продължителния и сън изобщо. Още същия ден започна да спи върху мен, нямаше сила на земята, която да я накара да лежи някъде другаде, без да посинее от рев. Последваха 4 месеца колики от сутрин до следващата сутрин, денонощно врещяне. Дните ни минаваха в тръскане. АКо сте гледали финала на формула 1 и сте виждали как тръскат бутилките шампанско, за да гръмне, тогава може да си ни представите. Само това я караше да спре да врещи, а само да реве от болката. Когато заспеше не смеехме да дишаме, събуждаше се от най-малкото помръдване. Не пиех вода, защото не можех да си позволя да ми се приходи до тоалетна, когато се укроти. От този период всичко тръгна накриво. Приспивахме я, тръскайки я с часове на краката си до около 9тия месец. Стояхме така още час, докато хубаво се отпусне, и при добър късмет я слагахме между нас да спи. Следваше събуждане на всеки половин или един час, тръскане, доприспиване, кърмене по цяла нощ. Големият напредък беше към десетия месец, когато вече можех да я приспя, кърмейки легнала. След което отново цяла нощ зърното в устата и ръката под дупето да я полюлюва, защото събудеше ли се напълно, целият цирк започваше от начало. И това беше когато не растяха зъбите, по време на зъбоник ситуацията ставаше в пъти по-зле. Само да отбележа, че захранването не се получи изобщо. Не че ядеше малко или избирателно, просто не си отваряше челюстта. Нямаше вариант да попадне храна там. За разлика от другите деца, тя никога нищо не си сложи в устата-нито играчки, нито ръсти, нищо. Това направи храненето мисия-невъзможна, защото не само не ми даваше да я храня с лъжица или цели парчета храна, но и тя самата не поднасяше нищо към устата си. И така  до след първия рожден ден. Ето защо и продължавах да я кърмя като новородено-на два часа и с глада си обяснявах неспокойния сън. Това беше и причината да я кърмя по цели нощи, само и само да не се събуди. Бях се настроила, че след годинката нещата ще се оправят, от всякъде ми казваха, че ще започне да се храни, а като е сита и ще почне да спи по-продължително. Нищо подобно. Започна да суче още повече и по-често, което за мен беше сигнал, че кърмата не я засища както преди. Започнах да и отказвам чест достъп до гърдите, което предизвикваше неутешим рев. В замяна започна да хапва по малко през деня, но неохотно и безразборно. По цял ден само предлагах храна и при добро разположение на звездите и планетите успявах да вкарам с лъжицата някаква храна(но все още без тя да си отваря широко устата). В началото на 14тия месец ситуацията беше все същата, след като заспеше, както от самото начало, един от двама ни оставаше до нея на спалнята, за да може при пробуждане да я залююшка и доприспи. Не се сещам за нито една вечер, която да сме вечеряли заедно или да сме гледали филм. За повече от година тя не беше прекарала нито една минута в леглото си, започваше неутешим рев в момента, в който я поставех там, а да я преместя заспала беше невъзможно.

Положението със съня беше наистина тежко. Още повече, че започна фазата на тръшкането и ми беше трудно да запазвам самообладание, след като не съм спала нормално. По Великден прекарахме 4те почивни дни с баща и и той сам се убеди, че трябва да предприемем нещо. Приятелки ме съветваха да направим sleep training, но аз не вярвах, че това е правилният начин да се справим, а баща и не даваше и дума да се отвори. Сигурно знаете, принципът е следният-оставяш детето да плаче в леглото 2 мин, влизаш в стаята, утешаваш го и излизаш, влизаш, излизаш, като увеличаваш времето вън и скъсяваш врмето вътре. По някое време детето е изтощено и заспива. Това уж като го направиш в десет последователни дни, детето се научава как да се приспива само. Влизането в стаята пък има за цел да го увери, че мама не го изоставила, а е тук и ще се върне. Със свито сърце я оставих в леглото и тя избухана в плач, естествено. И така 2-3 мин. Тъкмо се бях приготвила да влизам, когато тя спря, чухме я само да хлипа. След още 2-3 мин. вече беше заспала. Стояхме като гръмнати. Очаквахме да ни се върне тъпкано всеки момент. Минаха няколко часа, през които аз влизах постоянно да проверявам дали диша. Разпънахме дивана в хола и аз прекарах цялата нощ в напрегнато очакване. Събуди се по някое време, помрънка малко и пак заспа. Спа непробудно до 7,30 на другата сутрин, без кърмене. След около седмица замести двуминутния плач с мрънкане, а след още десетина дни  вече само ме наблюдаваше как излизам от стаята, без да помръдне дори. За нас това беше истинско чудо. Просто се оказа, че вместо да и помагаме да заспи, ние сме я разбуждали с пипане и кърмене. Убедена съм, че ако бяхме пробвали преди няколко месеца, нямаше да има успех. Явно в някакъв момент те са готови да спят сами и да не ги кърмим, но трябва да пробваме, за да разберем, дали е настъпил. Междувеменно излезнаха два предкътника без особенни нощни драми (дневни-да), а преди това при зъбоникнене прекарваше цялата нощ на гърдата. Седмица след като започна да спи по цяла нощ, започна и да се храни, за първи път я виждах да отваря устата и очаква да поднеса лъжицата. Все пак си търсеше цокане през деня, но аз плавно намалих дневните кърмения, докато не остана едно вечер преди заспиване и едно сутрин (за сутишното кърмене  я взимам на спалнята и така гушнати успяваме да поспим до около 8-9ч.) Около 2-3 седмици имаше драма и дърпане на блузата, но аз бях непоколебима и вече търси само когато много и се спи вечер.
Ако все още има някой, който да чете  Embarassed , искам да обобщя, че дори и на най-трудните моменти се вижда краят. Преди не исках да идва време за преспиване, сега от момента на събуждането си мечтая да е вечер и да я слагам да си ляга хихи  Joy. Може би си струва да пробвате дали няма да спят по-комфортно без вас, сами на тишина в друга стая. Или по-добре в същата стая, но без вас. Две от майките, с които се срещаме, набраха смелост да ги оставят  и при тях резултатът беше същият-непробудно дете. Успех и кураж на всеки, който реши да пробва.

Последна редакция: пт, 29 май 2015, 02:33 от ana.ana

# 35
  • Мнения: 2 431
Здравейте! Заповядайте кафенцето! Simple Smile



Много благодаря на всички ви за комплиментите!  Hug
Мерси, че отговорихте и за суровите плодове и зеленчуци, сега съм по-спокойна някак Simple Smile
Скрит текст:
Фрау, за Мастършеф - то по медиите какво ли не се изписа, мисля, че само Диляна не гласяха за победител.  Mr. Green Ние с ММ само се молим да не е Елена, на него Симеон му е любимец, на мен беше Аврам, ама... Абе интересно е много предаването, който и да спечели. Simple Smile
Бързо да избиват тръгналите зъби и всички да сте спокойни!  Hug

# 36
  • София
  • Мнения: 2 130
Добро утро и мерси за кафенцето Sahasrara.

Ана за метода ти почти съм съгласна (горе доло, защото всяко си е с неговите номера и при не всеки се получава едно и също), но горе доло и аз така се справих.
Скрит текст:
Какво ли не пробвах, ама и това моето е един ревльо, та с много гушкане и утешаване не се много получиха нещата. След всякакви усилия и много не спане ми падаше пердето и полудявах и за да не го "отрепам"  Joy излизах от стаята и го оставях да си реве. Много е трудно и гадно, но по добре да изляза и да се успокоя, отколкото нервна да друсам и да се мъча да го приспя, така нищо не се получаваше.
Сега грам не иска и не може да заспи в мен, върти се , мрънка и го слагам в легълцето му и той веднага се сгушва и заспива. Проблема е че при нас не минава и до сега номера да си заспи сам, пробвах много пъти. Иска да го люшкам и да съм при него. Но щом се унесе и излизам.
Другата седмица мисля вече да си се местя в спалнята и да го оставя да си спи сам, да видим дали ще спре да се буди нощем, но пак вече сме екстра ние, буди се чак към 4-5ч и по 2-3 пъти нощем, рядко само по 1, но и това щастие го има, като се има в напредвид че е заспал към 20-21ч. Верно започна да ми става сутрин по рано, но това не ми пречи ако ми спи по цяла нощ.
Трудно е , но при  нас се получи и след като спрях нощните кърмения. А сега след като отбих вече най добре започна да спи . За яденето - щом намалих кърмата и прояде, а сега вече си яде като хората.
Та като цяло и аз си мисля, че за съжаление много подобни навици се променят с малко и повечко рев.
И Ана не се отчайвай, вторите винаги били по кротки  Laughing (нали в случай , че първото е било такова маймуне, а ако е било кротко ......ми нее ясно ....предстой изненадата  Joy, да му мислят тези с кротките  Wink)

Туй моето не мога да го накарам да яде ягоди и череши Sad. Яд ме е, защото са от любимите ми плодове, но уви явно не ги иска. Та за сега си ядем бананите и ябълките и чакаме другите плодове.
Виж за домати и краставици умира, това ми е спасение като не иска да яде, че тях поне ги яде.

Ние сме в ужасна драма с този зъб Sad, дадох камилия и го пратих на ясла. Дано не е такъв и в Дисниленд, че ще ме побърка.

Хубав ден на всички  Hug

# 37
  • Англия
  • Мнения: 1 006
Гери,ако има справедливост в този свят, второто, че и третото трябва да не им чуем гласа. Аз не бях я оставяла до този момент да плаче дори и за миг, гушкала съм я и носила по цели дни и нощи. Не го отчитам като грешка, нито съм излизала извън кожата си, защото съм сигурна, че тя имаше нужда. Щастлива съм, обаче, че това се промени. Между другото, когато родих ми дадоха много брошури. Едната за мое изумление съветваше, ако бебето плаче неутешумо и се чувстваме безпомощни да го оставим на безопасно място, например в леглото, да идем в другата стая и да си направим чай. Звучеше ми варварско. Чак след случая с акушерката и новотороденото си дадох сметка в момент на фрустрация какво можеш да извършиш  Confused

# 38
  • Мнения: 224
Добро утро мами!
И нас и мъчат зъби,събужда се през половин час снощи.Не стига,че не беше спал вчера през деня,ами и вечерта не спа спокойно.Аз се пробвах вчера да го сложа поне през деня да си спи в леглото,но в момента в който го сложих веднага се ококори и започна да реве и се разбуди съответно.А да не говорим колко тежи,май доста закъснях аз с това приучаване всеки в своето легло.Май не само в Англия,а и Щатите една моя приятелка каза,че децата си спят там от 2-3 мес.в отделни стаи.Странна работа.
За плодовете Нико яде повечето,давам му вече и ягоди ,много ги обича.

# 39
  • Мнения: 2 141
Ана.Ана напълно съм съгласна с теб. Харесва ми метода ти и при мен работи безотказно. Е, напоследък вечер се буди и го гушкам при нас, но това е по-скоро за мое удоволствие - да го гушкам.
Благодаря ти, даде ми кураж да правя детска стая Hug

# 40
  • NE
  • Мнения: 10 999
Благодаря за споделеното на Гери и Ана!  bouquet
Ще черпя опит, но при нас зъбите ме връщат постоянно в начална фаза със спането и храненето, та ще го пробвам. Засега поддава на приспиване не "на гърда", но оня ден изтеряса като видя че ме нямаше в стаята след като го оставих да спи и то дълбоко.
Дотук успях да го накарам да спи поне час в кошарата, но с постоянно трениране. И преди съм казвала, че спането между нас с баща му не го кефи, както и нас. Надеждата ми е лятото да му е горещо отгоре ми и плавно да се отбиваме. Той пие вода, така че не е страшно да е тогава.

# 41
  • гр.София
  • Мнения: 2 755
ана.ана,чета и немога да повярвам,как съвсем точно си описала нас!Едно към едно (без това за храненето) бяхме ние първите 4м.След това положението леко се подобри,към това че сам се отказа от носенето и спането на ръце,но искаше да лежа до него и да го потупвам или галя,заедно с пеене  #Crazy Истински обрат насъпи преди два месеца,когато след прибиране от разходка,докато му вадех нещата от чантата,той просто заспа сам.От този ден,като се приберем на обяд ,мия му ръцете,слагам пижамката и го оставям.Аз или ям,или върша нещо ,изобщо не отивам при него...и той си заспива.Пояснявам,че спи на спалнята с мен,опитите ми за креватче за сега са неуспешни.И така вече два месеца,за мен е истински рай,голямо облекчение.
И аз тая надежда,че второто ще е мушица,ама и да не е,съм казала,че няма какво да ме уплаши при такова първо..

# 42
  • Мнения: 932
И аз се познах в разказа на ана.ана... Едно към едно беше така с приспиването. От няколко месеца сме отвоювали семейната спалня, с тази разлика, че сме тримата в една стая. Заспива си сама на обяд, както и вечерта. Казва ми чао-лека нощ и заспива. Но трябват корави нерви през първите дни за въпросната "тренировка"... Също съм си мислила, че ще е при нас до бала и не виждах светлина в тунела, но като всеки период - и това мина.
Сега се накоравявам за гърнето. Подготвям се психически, а в неделя ще вдигам килима... Иска ми се да се случи това лято. Колкото повече време минава за мен ще е по-трудно, а за нея още повече. В темата за приучване не събрах кой знае колко ценна информация. Последно обявиха, че ще викат Закрила на детето, щом пошляпваме децата, без значение от причината. А аз раздавам по някое друго потупване по памперса от време на време. После съжалявам, но файда - изпуснала съм нервите...

# 43
# 44
  • NE
  • Мнения: 10 999
Къти Как сладко те вика Мони. Heart Eyes
На мен ми викат ... мииииими или мааааааам. Whistling
Кротушко ти е. Моето седнало няма сила да го остави, все хуква или се катери. Да не говорим, че доста ми бие още на бебе.

Общи условия

Активация на акаунт