Още един интроверт в мое лице. 
- Публикувана: 28 май 2015, 21:28 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2015, 13:51 ч.
АВАТАРНИ ИГРИ 12
Лаленце, още онзи път като ми каза какви са ти съображенията да не искаш да се видим си мислех да ти пиша, че направо сме абсолютно еднакви 
И аз цялото време, докато бяха по- малки децата, си го изкарах само по градинките, избягвайки познати Никога не съм обикаляла като повечето майки на групи от по 2-3-5
И аз цялото време, докато бяха по- малки децата, си го изкарах само по градинките, избягвайки познати Никога не съм обикаляла като повечето майки на групи от по 2-3-5 
Леле, не мога да повярвам чак!!! Никой никога не ме е разбирал (и съм свикнала с това, де, даже си ми е по-добре като не ме занимава никой 
), а ти тука в пет реда успя да ме опишеш цялата, без дори да си ме виждала. Акаша, аз за теб имах друго впечатление, но трябва да ти кажа, че още когато си пращахме картички преди...колко бяха...2-3 години.... и някак ми беше много симпатична.
И другите картички ме радваха, но твоите... Де да знам как да се изразя, ама малко по-различна беше емоцията, когато получавах от теб. И сега като си преглеждам картичките (не съм пращала от доста време 
) и като стигна твоите, ми става едно хубаво. 
Г-ца Бързо се уча, колежка филолог ли надушвам?
Завърших българска филология (бакалавър) в Търново през 2012 г. 
Лале - Аз сега съм втори курс, много исках да уча точно това, винаги съм предпочитала книгите и филмите пред живия живот.
Форумния образ в повечето случай се различава доста от реалния, много от хората с които се познавам от форума ме мислят за устата и шегаджийка, но не е така по-скоро успявам да вляза бързо в тона на темата и да си играя с думите.
- Аз сега съм втори курс, много исках да уча точно това, винаги съм предпочитала книгите и филмите пред живия живот. Форумния образ в повечето случай се различава доста от реалния, много от хората с които се познавам от форума ме мислят за устата и шегаджийка, но не е така по-скоро успявам да вляза бързо в тона на темата и да си играя с думите.
Нито една от вас не си я представям така в реала 
Да си призная и аз покрай тия форуми от известно време предпочитан да съм си сама у дома, вместо сред хора навън
Да си призная и аз покрай тия форуми от известно време предпочитан да съм си сама у дома, вместо сред хора навън
Аз още отпреди да има форуми (така де, отпреди да разбера какво е Интернет), предпочитах да си стоя сама вкъщи, вместо да съм сред хора.
Имам една-две приятелки и излизаме понякога, но те си ме знаят и не ме занимават всеки ден. Ако излизам някъде, обикновено е с детето и предпочитам да сме си само двете. Срещам познати понякога и разменяме по някоя приказка, но аз все казвам, че бързам и се измъквам. Като ученичка и студентка съм излизала в компания, но се чувствах толкова не на място, че единствената мисъл в главата ми беше как да се измъкна по-скоро и какво оправдание да си измисля за следващия път, когато им хрумне да ме поканят. Г-ца Бързо се уча, ех, връщаш ми спомените.
И аз имах голямо желание и с такъв мерак се записах, още си спомням. Успех ти пожелавам, но щом учиш с желание, не се и съмнявам, че ще завършиш успешно и ще се реализираш в желаната сфера. Акаша
Случва ми се да мълчим с някой на една и съща тема...
Явно е била мнооого интересна темата
Аз с най-близките ми роднини и приятели се чувствам добре и харесвам да съм в тяхната компания, та дори и да си мълчим (понеже не съм от особено приказливите), но това са много малко хора. Сред всички останали се чувствам като някакво дърво.
За приятелките казах вече. Но това е. С други хора, особено някакви големи компании, хич не мога да се спогодя...Когато си сред свои хора и мълчанието е форма на разговор.Случва ми се да мълчим с някой на една и съща тема...
Случва ми се да мълчим с някой на една и съща тема...
Явно е била мнооого интересна темата
ми то и в момента е така-той пред компа ,аз пред компа,то пред същото
Позната история, само дет нащо то още не е открило компа 
Нооо, при нас е рядкост това, признавам си. И то заради ММ предимо. Когато почива или си е вечер в къщи, или вика приятели, или организира ходене на барбекю на село или пък той излиза някъде на вън. ММ си е екстроверт отвякъде. Хич не може да стои сам и само ми мрънка, че аз го правя. Аз също нямам мами, с които да си джиткам, най- много ако се разбера с някоя приятелка да се видим, но е рядкост и ММ ми казва, че съм щяла да направя детето социопат. Ама няма такава възможност- тя е супер общителна- ходи и се закача с хората постоянно, сега е на вълна да прегръща и целува всички деца ( преди ги биеше) и като цяло е много експресивна.
На морето бяхме с едно момченце ( 1.5г), аз до сега такова дете не бях срещала! Постоянно е сериозен, само наблюдава и не изразява никаква емоция. Ако нещо го разстрои ( най- често моята малката го правеше ), той не избухва веднага в рев, а първо му се нацупват устничките малко надолу и след това започва да хлипа съвсем леко. Не се усмихваше често... Много странно, но хора различни
Нооо, при нас е рядкост това, признавам си. И то заради ММ предимо. Когато почива или си е вечер в къщи, или вика приятели, или организира ходене на барбекю на село или пък той излиза някъде на вън. ММ си е екстроверт отвякъде. Хич не може да стои сам и само ми мрънка, че аз го правя. Аз също нямам мами, с които да си джиткам, най- много ако се разбера с някоя приятелка да се видим, но е рядкост и ММ ми казва, че съм щяла да направя детето социопат. Ама няма такава възможност- тя е супер общителна- ходи и се закача с хората постоянно, сега е на вълна да прегръща и целува всички деца ( преди ги биеше) и като цяло е много експресивна.
На морето бяхме с едно момченце ( 1.5г), аз до сега такова дете не бях срещала! Постоянно е сериозен, само наблюдава и не изразява никаква емоция. Ако нещо го разстрои ( най- често моята малката го правеше ), той не избухва веднага в рев, а първо му се нацупват устничките малко надолу и след това започва да хлипа съвсем леко. Не се усмихваше често... Много странно, но хора различни
