Доколко имаме право да се караме на чуждо дете?

  • 16 333
  • 223
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 12 345
Колко може да е сериозен ударът с колело с помощни колела? Освен ако не се е спускало детето по наклон, тези колелета спират почти на място, като спрат да се въртят педалите.


Защо реши, че колелото е било с помощни колела? Shocked

# 121
  • Мнения: X
Въпросът не е в силата на удара, а дали имаме право ние, възрастните хора, да се нахвърлим върху малко дете. Да направим забележка- ОК. За по-сериозен разговор, ако трябва и караница, има родители.

# 122
  • Мнения: 20 435
Става въпрос за парк,не за детска площадка с ограничение до 3г.
Къде може да карат колела децата? И колелото е с 12 инчови гуми и помощни.
Явно на никой не му направи впечатление,че се караше другата майка заради предмета,не заради детето,като пак казвам на него нищо му нямаше.

И не само че е с помощни, но и гумите са едни от най-малките (ако не и най-малките). Peace

Аз също смятам, че присъствието на чуждия родител в такива ситуации е задължително. Не говоря за другите, когато чрез забележка можеш да предотвратиш инцидент. Дори престъпниците ги разпитват и им произнасят присъда в присъствието на адвокат. Даже съм учудена, че толкова майки нямат нищо против да четат конско на децата им без тяхно присъствие, че и биха се разправяли с дете. Ще обърна специално внимание на щерката ако някога предизвика инцидент или сгафи, веднага да ме извика. Не с цел да я оправдавам, но да, крясъци и каране няма да има.

Последна редакция: пн, 01 юни 2015, 15:00 от wild poppy

# 123
  • Мнения: 116
Преди години братовчедка ми си полежа в лицево-челюстна хирургия с премазано лице от подобна ранима кукла, на която не са смеели да й се скарат или поне да й обяснят какво може да се случи на нея или на околните, ако не внимава. Премазаното дете си е рисувало с тебешири до краката на майка си, ако това има значение. Всичко е станало за секунди.
Няма никакво значение в случая дали бебето е пострадало или не и не разбирам защо наблягаш на това, авторке. То вярно, че ни е национална черта да се замисляме за някои неща, едва когато някой умре, но ако това се толерира и по детските площадки, жална ни майка...

За да не остане неотговорен въпросът ти  - не, не бих се карала на чуждо дете, мисля и, че дори забележка не бих му направила. Принципно така си мисля сега, но според обстоятелствата и това колко е засегнато моето дете, кой знае как ще изтрещя. Но с родителя бих си поговорила и имам усещането, че няма да му хареса това, което ще чуе. Дъщеря ти не е жертва и вместо да си подхранваш чувството за онеправданост, се опитай да й обясниш колко много може да пострада тя или останалите, ако е невнимателна. Защото току виж пораснала и станала млада майка на едногодишно, която все още така си блее и си въобразява, че действията или бездействията й все ще са без последици, все ще се разминава за малко и "на нея никой нищо не може да й каже".

# 124
  • Мнения: 5 513
Аз пък се чудя и с майката ,какво толкова ще си кажете ,че да я „нахраните” подобаващо без да излизате особенно много от възпитания тон?Защото говорим за възпитание и за подобаващо поведение по време на инцидент/а.

Аз не мисля,че мога да се надвиквам и обвинявам някого при такива инциденти.То ,ако отсреща е човек ще проличи в поведение и реакция.Ако не е моето викане и конско по нея освен да разстрои децата още повече няма да я промени и направи по -адекватна.

# 125
  • Мнения: 7 325
Не можеш да променяш разбира се, ясно е че възрастен индивид трудно се променя и превъзпитава особено от афектирани непознати, но това чувство за безнаказаност и главозамайваща недостижимост е пагубно и за тези които са се самозабравили и за околните, които имат нещастието да са около тях.
Не визирам авторката
Добър тон трудно може да се запази в конкретната ситуация. Дори и другата майка да не беше реагирала остро, само изказването - ми деца са, случва се - е достатъчно да я изкара от кожата и. Поне мен би ме изкарало.

# 126
  • Мнения: 5 513
Да,съгласна съм.Но не мога да намеря обратните думи.Какво да и кажа...А и много пъти се набляга на думи от рода „ тъпа”, ”луда”...и това са от безсилие,страх,вина...знам ли от какво,но нещата излизат извън контрол.А наличния татко е готов на бой или да избута майката „противник”.И дори не става дума за анализ на ситуация и адекватно поведение,а печели,който вика по -силно или е по-силен.
Аз съм ставала свидетел на караница между млади майки на около 2 г. деца ,защото едното упражни натиск върху другото /как да кажа сила за 2г деца/ да се пусне по пързалката.А другото стоеше и не се спускаше.
За какви по -малки неща стават луди скандали.

# 127
  • София
  • Мнения: 1 111
Преди години братовчедка ми си полежа в лицево-челюстна хирургия с премазано лице от подобна ранима кукла, на която не са смеели да й се скарат или поне да й обяснят какво може да се случи на нея или на околните, ако не внимава. Премазаното дете си е рисувало с тебешири до краката на майка си, ако това има значение. Всичко е станало за секунди.
Няма никакво значение в случая дали бебето е пострадало или не и не разбирам защо наблягаш на това, авторке. То вярно, че ни е национална черта да се замисляме за някои неща, едва когато някой умре, но ако това се толерира и по детските площадки, жална ни майка...


  Нещо подобно ни се случи преди 2-3 седмици. Единият ми син докато си рисуваше кротко на асфалта беше връхлетян от по-голямо 8-9 годишно дете с голямо и тежко колело. За радост по чудо нямаше никакви поражения. Момчето слезе от колелото и видимо притеснено започна да се извинява. Ами някак не ми идваше отвътре да му кажа "Няма защо!" или нещо подобно, но му прочетох с приятелски тон една бърза лекция, как трябва да внимава, къде кара и къде може да се кара по- бързо и т.н.т. Не съм му крещяла. И през ум не ми мина да търся родителите, защото имаше вероятност даже и да е сам.
  Иначе моите момчета, които не са от най кротките съм ги инструктирала много да внимават с малки деца наоколо и по възможност да играят и карат колелета далеч от такива.  Дотолкова, че преди седмица един около 3 годишен малчуган без причина налетя на бой първо на единия и после на другия и единственото, което моите направиха е да се опитат да избегнат ударите доколкото могат и да му изкрещят заплашително насреща. Учудващо за мен беше и, че бащата, който вървеше на метър от него реагира чак като видя, че ако продължава така моите могат и да отвърнат. 

# 128
  • Мнения: 1 404
Не секарам истерично, правя забележка, ако чуждо дете, по някакъв начин прави нещо, което би било опасно дали за моето или за друго дете.
Наистина ме очудва безхаберието на някои родители, които излизат с децата било то в парк или градинка, само да си люпят семките, да пафкат цигарки и да си говорят помежду си. Никой не гледа децата. Та в такива ситуации съм се намесвала, но чак да викам и да секарам на дете, което се е извинило, май не ми се е случвало.

# 129
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 153
Правя забележка,ако чуждото дете по някакъв начин застрашава или наранява моето,а майката не реагира .

# 130
  • Пловдив
  • Мнения: 480
Онзи ден в голям парк се разхождам с 2.8 годишния си син и едно момченце /около 5год/ с колело кара точно към него. Кара и се чуди откъде да мине, отляво ли отдясно ли. Имаше място и все пак предупредих моето дете да внимава. Не се разхождам с него за ръчичка. И в следващия момент детето с колелото мина така,че му прекази крачето. Караше бавно, но при толкова място, ами не вярвах да го бутне. Е, бутна го и то падна. Не се е извинило. Нямаше родител покрай него да го попита поне- какво става...Не съм крещяла, но направих хубава забележка. Честно казано, нямаше изобщо да се натъжа, ако детето каращо колелото се е разстроило от моята забележка.

# 131
  • Мнения: X
Аз правя забележки, особено, ако виждам, че детето не внимава и застрашава останалите.
Пресен пример от преди два дни- в парка/ огромен парк/ на централната алея се събират 10-тина 12-3 годишни деца с огромни колела, нареждат се и си говорят, че там ще се състезават.
Скарах им се , не може на място където играят бебета и малки деца карат колела, да се изсипят 10 колела , развиващи скорост като лек автомобил.
Лошото е, че и те са деца и искат да играя по своему, но парковете за съжаление са малко и се ползват от всички възрастови групи. На практика големите деца са най- ощетени.
Старая се да си водя мъничето да играе на такива места, където не се пречка на големите, инструктирам и голямото да пази по- малките и да не се навира между големите, за да не го наранят неволно... всички трябва да правим компромиси.

# 132
  • София
  • Мнения: 1 609
Миналата година едно дете (видимо около 8-9-годишно) блъсна моята дъщеря с колелото си. Играехме с топка на поляна в парка, топката излетя на алеята, дъщеря ми хукна след нея, а другото дете просто не успя да спре. Освен охлузени колене, други наранявания по децата нямаше. Детето, което я блъсна, беше видимо притеснено и не спря да се извинява (и на мен, и на нея) 10 минути. Дойде дядо му, и той се извини 100 пъти. И през ум не ми е минало да правя забележка на това дете, камо ли да му се карам и да му крещя. Инциденти стават колкото и да се внимава и след като става дума за случайност, не виждам защо да чета конски на чужди деца. Забележки съм правила, когато виждам, че някое дете прави нещо умишлено или пък не осъзнава какви могат да бъдат последствията, но се случва рядко и никога с крясъци. Също не ми става приятно някой да крещи на моето дете. Да ѝ направят забележка, ако прави нещо нередно и не съм видяла - да, но да ѝ крещят - не.

# 133
  • София
  • Мнения: 5 197
  и така нататък - палавото все се спречква с някое дете. и какво , всички потърпевши родители да се наредим на опашка пред майката на палавото дете за да  направим и на нея  забележка ли ?  ай мерси.
Точно така става и на площадката, на която ние ходим. Едно единствено дете се дразни с всички останали, и често разплаква някои деца. Освен това и постоянно размахва пръчки и мята камъни, без майката да обръща внимание, което вече си е реална заплаха за здравето на всички деца. След неколкократни забележки да спре да посяга с пръчката към лицето на детето ми дори и ухото му дръпнах.
А представяш.ли си някоя майка да дръпне или шляпне твоето дете?

# 134
  • София
  • Мнения: 5 197
Деца са да. И ако тя не е могла да спре и без да иска е бутнало малкото дете,от една страна ще я оневиня, ще й се скарам,  но няма да позволя някой да ми разплаква детето. Ето днес ми се случи, моя близка позната да плясне моето дете през ръцете, за няква супер малка и незначителна глупост. Познайте дали ми е близка позната все още? Аз изобщо не бих посегнала нито бих се карала истерично на чуждо дете. Ами по същата логика,лелките и учителките в детската градина, ще имат пълното право да ви бият и крещят по децата, а вие и дума да не може да кажете.  Не го разбирам
И аз бях в ситуация подобна на тази, моя син на почти 4 се катереше по стол и беше с гръб към едногодишно /което моя не виждаше/ и като тръгна да скача от стола без да иска го бутна /не се нарани детето/  оттам майката която си пийваше кафенце се развика на моето,казах й с най твърд тон,да не вика на детето ми. Казах на моето да се извини на леличката и детенцето й / въпреки че не беше чак толкова виновен все пак/ онази се кротна. Но не позволявам,някой чужд човек да вика по моето дете. Защото аз съм при него и му.правя достатъчно забележки. Въобще как може да има хора,които си позволяват да крещят,и пляскат чужди деца. Но пък убедена съм,че случили се с тяхното, ще обърнат монетата на момента.

Общи условия

Активация на акаунт