Психически срив!

  • 1 965
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте, много ще се радвам на вашата помощ!
Аз съм на 30 години, и от много време може би 2-3 години си търся активно втора работа, за съжаление без успех. Човек съм с образование, владея език на много добро ниво, и въпреки това нищо, и всеки следващ път си казвах че ще успея. Последните 2 седмици получих откази от изключително желани за мен позиции, това ме срина много, 2 дена не спрях да плача, загубих желание да излизам, да се храня, изобщо желание за нищо. Приятелят ми 2 години ме лъже че ще ми помага , и ми дължи около 2000 лв и нищо, и именно липсата на средства и добра работа ме сриват. Много бих се радвала на вашето мнение по въпроса!

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здрваейте,
От това, което описвате ми се струва, че за кратко време ви се е насъбрало много. В такива моменти е много важно и дали има някой близък, който да ви подкрепи, ама истински и искрено. Явно не сте успели или нямате до себе си такъв човек. Получава се един затворен кръг, както сама го описвате – липсата на добра работа и средства ви сриват, а именно „сриването“ пречи да си намерите добра работа и да имате повече средства. Тичането в този омагьосан кръг „изсмуква“ и изтощава целия психичен ресурс, което от своя страна пречи да „видите“ алтернативните пътища и гледни точки към ситуацията. Обикновено авторитетите в нашия живот – приятели, гадже, по -стари и мъдри хора, някой на който да се доверите прави точно това- казва „Спокойно, вярвам с теб, според мен алтернативите са такива и такива, ама ти си знаеш какво точно ще направиш, защото до тук си се справила добре, ще успееш и на там. Освен това отговорността я носиш ти.“
Не знам дали е така, но ако за първи път ви се случва „да се сринете“, това означава че има допълнителна трудност от изненадата и липсата на „утъпкан ефективен път“, който да следвате.
Според мен е добре да си помислите как се е стигнало според вас до тази ситуация, като механизъм:
1. Трудно ви е да се доверите на някого, сама не знаете как да си потърсите помощ, защото сте свикнали да се оправяте сама, или?
2.Най-близките ви са свикнали че се оправяте и ви „товарят“ със своите лични проблеми, а когато трябва „да ви върнат услугата“, те някак по инерция са пак върху „АА, тя ще се оправи сама“?
3. Нещо друго?
Освен това, какъв е „психологическия пълнеж“ на „втората работа“: независимост, по-високо самочувствие, власт върху взаимоотношенията ви с приятеля, друго ....
И само още нещо...Как се е стигнало до там, че вместо вие да разчитате на „силния пол“ за подкрепа и помощ, де факто се е случило обратното – вие сте му дали пари в заем?

Даниела Тахирова /психотерапевт/

# 2
  • Мнения: X
Наистина благодаря, страхотна сте, ще ви пиша ЛС вероятно още утре, относно силния пол.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт