Публикувана: 6 юни 2015, 18:48 ч.
Последно мнение: 17 юли 2016, 10:16 ч.

Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

47 908
498
1

# 120 8 юни 2015, 10:36 ч.

Мнения: 6 217

Това е голяма грешка на доста зарязани жени: "По никакъв начин не преповтаряйте с приятелки или сами със себе си случките, събитията около раздялата, развода, изневярата. Така не пускате миналото да си отиде, а преживявате отново неприятностите, това не ви е нужно."
И аз по себе си съм разбрала, че колкото повече дъвча и предъвквам един емоционален проблем с приятелки и близки или по форуми, толкова по сериозен става този проблем в главата ми.

# 121 8 юни 2015, 10:43 ч.

Мнения: 818

Цитат на: REAL_WOMAN в пн, 08 юни 2015, 10:36

Аз съм точно обратния случай. Много ми помага да дъвча и предъвквам и анализирам какво точно защо е станало, и то до най-малката подробност - кой какво точно е казал, написал, направил, всичко... наистина ми помага, и в един момент вече нямам нужда да говоря повече по темата, понеже съм го преодоляла с тези разговори. А и се появяват други неща, които да мисля.

# 122 8 юни 2015, 10:43 ч.

Мнения: 4 418

Точно така, то няма как хем да се отърсиш от неприятното, хем да си в него.

Ама го влече човек, затова съвет: повече хобита и интересни занимания, които да отвличат мисълта и полека лека ще се оправят нещата.

Но превантивните мерки са за предпочитане, по-добре е да не ти се случват трудности, нали така? Тъй че, умната!

# 123 8 юни 2015, 10:46 ч.

Мнения: 6 217

Моят съвет е и всячески да си угаждаш и да глезиш душата и тялото си в този момент. Не прави нищо, което не ти се прави(и не е жизненоважно, разбира се). Така ще си дадеш да разбереш, че можеш да се чувстваш добре в кожата си и сама, ако си го поставиш за цел. Добрата храна и добрия сън правят много повече от разговорите с приятелки, курсовете по йога и танци и лудите нощи по барове.

# 124 8 юни 2015, 10:50 ч.

Мнения: 2 222

За мен най-важното е момента на осъзнаване, че с този човек няма бъдеще повече. Трудното е, докато се стигне до този момент. След това, имаш ли решението в главата си, всичко почва много бързо да се пренарежда. Аз си бях обещала твърдо да прекратя всички отношения с бившия и да си бъда щастлива без него. Получи ми се Sunglasses

# 125 8 юни 2015, 10:52 ч.

Мнения: 6 217

Права си, Дана. Докато чака и се надява той да премисли и да се върне, нищо няма да се промени. А в момента в който спре да се надява и започне да живва, оня ще види какво е изпуснал и ще доприпка. Само че тя вече няма да го иска. Peace

# 126 8 юни 2015, 10:59 ч.

Мнения: 2 222

Дори и да не доприпка, тя ще е свикнала без него и нещата ще са в пъти по-добре за нея. Peace

Въобще жена, която чака и се надява да я поиска единствения мъж на света, който в момента гарантирано не й е навит, от един момент нататък сама си е виновна. Нормално е да се страда няколко месеца, но след това трябва да се прояви и разум.

# 127 8 юни 2015, 11:00 ч.

Мнения: 29

Скъпа Диана, съчувствам ти с цялото си сърце и дори ти предлагам, ако имаш нужда от помощ - нещо да ти се напазарува или да се гледа детенце за известно време, да ми пишеш на лични съобщения. С удоволствие ще ти помогна. Пишеш, че не искаш съвети, затова искам само да ти дам кураж. Ти си толкова млада и със сигурност всичко хубаво е пред теб. Ако е трябвало да ти се случва това, по-добре е сега, колкото и да е трудно с това малко детенце. Може да ти прозвучи странно точно аз да ти го кажа, но не прощавай това и не го моли да се върне. От моя случай ясно се вижда, че веднъж случи ли се, ще се случи пак и следващият път е още по-тежко. А и времето си лети и като се обърнеш, животът е изтекъл между пръстите ти с човек, който всъщност никога не те е обичал. Колкото и добре да живееш с такъв човек, както бе при мен, колкото и да не си даваш сметка, че не си обичан, липсата на любов на подсъзнателно ниво се усеща - това те прави неуверен, вечно тревожен, безпричинно гневен човек, дори преди да се случи драмата от това да си подменен от една мърла. В никакъв случай не си причинявай това.

# 128 8 юни 2015, 11:07 ч.

София, България
Мнения: 28

Аз забелязах, че предъвкването на темата с приятели ме настройва много, и след всеки такъв разговор аз му звъня по телефона и правя скандал за нещо. Така че аз лично спирам да го коментирам с хората около мен и мисля да се съсредоточа върху себе си и детето си. Heart Eyes

# 129 8 юни 2015, 11:09 ч.

Мнения: 2 222

Да, това е най-правилното. Когато майката е спокойна, и детето е доволно и щастливо. Няма как майката да е кълбо от нерви, а детето да грее... Мъже много, тепърва ще срещнеш нов.

# 130 8 юни 2015, 11:10 ч.

София, България
Мнения: 28

Благодаря ти, Ilinalina!
За сега се справяме с детето. Знам, че животът е пред мен и съм млада, но това не ми пречи понякога да се депресирам много. Сега ходя на танци (ходила съм и преди да родя) и те ме зареждат много с положителни емоции.

# 131 8 юни 2015, 11:33 ч.

Мнения: 1 294

Ilinalina, стигнах до към 3та страница с четенето, но исках да ти кажа нещо между другото. Аз съм женена и вероятно в контекста на темата не самотна, но пак ми липсват мои си лични контакти. Ние жените имаме тенденция да участваме основно в приятелства по семейно, мъжете са по-добри в поддържането на свои си лични контакти. Ние делим с тях личните си приятелства много бързо, а те често ревностно пазят своите. При една раздяла много жени се чувстват сами.
За съжаление аз живея далеч от България, иначе с удоволствие бил се запознала с теб и бих била лично твоя приятелка. Симпатична си ми дори само в писмен вид. Сигурна съм, не само на мен и на живо си силно симпатична личност. Може би много хора са респектирани от теб и професионалната ти реализация. Помисли дали това не е причината за самотността ти?

Последна редакция: пн, 08 юни 2015, 11:46 от palachinka

# 132 8 юни 2015, 11:51 ч.

Мнения: X

Хубаво де, Ilinalina. Не усещаш ли поне малко радост, че въпросния човек ти се е разкарал от живота? Ами че ти си свободна вече.

# 133 8 юни 2015, 12:08 ч.

ЯМБОЛ
Мнения: 1 094

Тези "семейни"вечери са бъркане в раната.Ако преценяш,че обстановката у вас е по-подходяща за дъщерята,нека е негово зъдължение да донесе нещо за ядене,нека той да се погрижи и позатрудни,а ти се облечи и излез,кино,МОЛ,кафе с приятелка...просто ги остави сами.Още когато поставиш въпроса,той да се погрижи за менюто,то и по телефона може дори да се поръча,ще му мине ентусиазма,почти съм сигурна.мисля обаче,че не си далече от мисълта,за повторно прибиране.не става ясно,той с новата мома ли живее или са.

# 134 8 юни 2015, 12:49 ч.

Мнения: 29

Скъпа, Жаве, чак радостна не съм от тази свобода, още повече засега не ми е съвсем ясно какво да правя с нея. Но истината е, че от няколко дни започнах да се чувствам сякаш доволна от това, че болката ме извиси, ако не е нескромно да се изразя така. Преди се ядосвах за глупости, бях напрегната и често дреболии ме изкарваха от нерви. Сега съм като имунизирана от всякакви низки страсти. Даже ме забавлява да виждам как някои хора се ядосват на глупости или се тревожат за маловажни неща. Сега такива неща изобщо не ме докосват и поне от това ми е много добре. Иска ми се да вярвам, че това е началото на пътя ми към свободата - всъщност, сивото ежедневие обикновено превзема мислите на хората и ги заробва с дребните си проблеми

Препоръчани теми

Само към любовниците - настоящи, бивши или бъдещи :)

Проблеми с колега

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 8

СЕДМИ клас – 11 – Късмет на Първо класиране! (02.07.2018–08.07.2018)

2 767
Набори

Причина:

Причина: