Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Котките са злобнички същества. Много са ви правилни аватарите.

Моята бивша голяма любов още твърди, че аз съм го изоставила заради някаква си там дребна изневяра...Хихих...Та в този смисъл, аз изневяра не прощавам, ама в смисъл не прошка като прошка, а прошка като компромис. Та по-точният израз е, че аз с изневярата не правя компромис. Никога.

Ама моля ви, аз не съм такъв човек, аз съм голямо зло   аватара нищо не говори, той е за прикритие

Ами за едно и също говорим май всичките - ако нещо ти загрозява картината, го триеш от там или изрязваш - не правиш компромис с петната, нито им се сърдиш, просто си се придържаш към усещането за хубавост/нищо че петното може да се е  случило, когато в страстна нощ си разлял вино върху платното/ 

  Хареса ми сравнението, което направи. С някои неща не бива да се прави компромис. Колкото и да боли. Ама по-добре да те боли веднъж и да те преболи, отколкото да те боли много пъти - винаги съм смятала, че който изневери веднъж, ще го направи пак и след това е въпрос на време да срещне "новата си любов". Защо да чакаме това да се случи? Същото е и с шамарите - удари ли те веднъж, ще те удари пак, без значение колко ти се е клел, че няма. Затова бягай с мръсна газ (това по принцип, не към теб, Зандали).

Освен това намирам, че ако човек е тръгнал да изневерява, значи вече не намира партньора си за достатъчно привлекателен или просто му е омръзнал. А аз не обичам да си менкам играчките, ако ме разбирате какво искам да кажа или по-точно - не обичам да си поделям сладоледа. Ям си го сама.

Ами да, едно и също е май. Щото който както и да го кажете, резултата е един и същи - оправяш проблема и продължаваш с живота си. Чудя се авторката как ще го докара...

Тук май отново се стигна до открити обиди  Ха така, болка от раздяла ли 

Как така не струваш като жена?За него може и да не си,но повярвай ми ще дойде този за който не само ще струваш,а ще си целият му свят.
Дано не те одтекча,но ще ти разкажа за една моя близка.

Двамата с мъжа и са на 40г,от 18 години са заедно,но не могат да имат деца.Две дечица им се родиха и починаха,а другите-спонтанни аборти още в началото.След дълга терапия тя забременя инвитро и роди момченце.Когато бебчето беше на 2 седмици,той и казал вече не те обичам,тръгвай си.Оказа се,че си намерил любовница-нейна приятелка на 18г.Когато малкия стана на 2 години,те се събраха,сега е на 2,6 месеца пак се разделиха и той пак с любовница........

Е,има ли смисъл,само да страдаш,щом веднъж сте се разделили-живей си живота без да се сещаш за него-НЕ ЗАСЛУЖАВА!

Да де, но авторката, като щракне с пръсти, нищо няма да се случи, там е проблемът. То и аз съм в добри отношения с няколко влюбени в мен души, с които имахме период на 2 години никакъв контакт, ама никакъв. Но с тези, които някога са ме зарязвали, ако ще да е било преди 20 години, отношението ми е непоколебимо - пълен игнор, за мен са умрели.

Авторката да не прощава простотиите на боклука и да не го приема в дома си, че й цапа чистичкото. Такъв нещастник не заслужава повече да прекрачи прага ти! Ти какво смяташ, че имаш да си кажеш с този човек? Най-много следващия път да започне да разправя къде ще ходят на почивка с онова лапе (не твоето, а новото му гадже) и колко яко ще си изкарат, и после ти с месеци да си представяш какво са правили там... На това ли смяташ да се подлагаш??

Започвам да мисля, че болката, която сами си причиняваме, никой не може да ни я причини. Авторката специално се вкарва в ситуации, в които онзи п*тьо й се качва на главата - хем си има нова любовница и се кефи на живота, хем бившата му жена не го мрази и го приема с добре дошъл, като царче, само и само да дойде веднъж месечно, да го види, да му се полюбува, че той е принц неземен Майко мила... Страх те било от развода и не си готова? Жена, никой никога не е готов за развод, но хората се развеждат, защото се налага! Бракът е за хора, които се обичат и са партньори. Вие нито се обичате, нито сте партньори! Разкарвай го по-бързо, за да започнеш да се възстановяваш. Ако не го направиш, агонията ще ти продължава с години, докато този човек го приемаш в дома си и се надяваш на всяка малка среща, току виж си промени мнението. Няма да си го промени! А и да го промени, бягай по-далеч, този не те има за нищо, не те уважава и грам, изневерява ти, зарязва те... За какво ти е такъв боклук??

O, миличка, млада си още, тъкмо си се "сдобила" и с добра фигура - драсвай по мъже и ти. В съседни теми ще видиш колко добре се таргетират MILF-овете.
Тогава може би господинът ще се върне при теб, ама може би на теб няма да ти пука вече.

Почти съм сигурна, че господинът ще се върне точно в момента, в който на авторката и писне да реве за него и навири носа. 99% гаранция давам. 

43 е идеална възраст да започнеш живота си начисто.
Това мога да кажа аз.
Приеме ли го трети път, ще има и четвърти, и следващ, и така....до кога?

Виждам, че "семейните вечери" ви хвърлиха в голямо възмущение и с право. Обаче, за мен те са или може би,  бяха, част от пътя. Имах склонност да го идеализирам: като не го виждах, тъгувах безмерно по измисления от мен негов образ и напълно забивах. При разговорите си с него виждам, че нито е толкова умен, нито толкова красив, нито толкова забавен, колкото си го представям като го няма. Все по-ясно виждам, че е доста посредствен човек, без особени възможности, но с големи претенции. Напълно разбирам мненията ви, но всеки случай, колкото и да е банален, си има особености. Това, за което не си давах сметка обаче, е примерът, който давам на дъщеря си. Наистина не бях помислила за това. Тя в никакъв случай не трябва да мисли, че една уважаваща себе си жена трябва да постъпва като мен. Никога няма да си простя, ако наистина тя, заради мен, възприеме като нормален модел на жена, която не уважават  и не ценят, а тя се примирява с това и се смачква. Ако дъщеря ми има мъж, който се отнесе с нея, както баща й с мен и тя продължи да го чака, наистина ще съм извършила престъпление към нея. В това отношение сте напълно прави, че постъпката ми е егоистична спрямо нея.  

Два лека има за тая болка, мило момиче:

1. Баааааавен лек - времето! То ще си свърши работата.
2. Много, ама много по-бърз лек - нова любов! Намери я!




Успех и следващия път недей изпуска нещата, ами усещай, като почне да залита някой около тебе.

Здравей, Ilinalina!
Аз преживявам раздяла в момента. Мъжът ми, с който нямаме брак, но имаме 10 годишна връзка, ме напусна заради друго момиче, негова колежка, малко преди детето ни да навърши една годинка. Съответно всички хубави събития (прохождане, прощъпулник, първи рожден ден) бяха опорочени от тази раздяла. Това се случи преди 2 месеца. Все още съм в майчинство, което е доста лошо от гледна точка на това, че имам много свободно време да мисля, да се задълбочавам в болката и да се обгръщам в тъмнина. Живея в София, родителите ми не са тук и не могат да ми помагат постоянно. Разчитам на бившата си свекърва и бащата на детето да ми помагат с грижите покрай него. Но основната грижа си е моя. И апартамента , в който живея е на бившия ми свекър, което още повече ме тревожи. Но те ми обещаха, че докато имам нужда, ще живея тук.
Аз също в момента съм в много тежко положение, не знам как ще преодолея нещата. Непрекъснато ме обзема омраза, друг път любов, сълзи, депресия. Правя много грозни скандали, от които ме е срам. Но не мога да овладея емоциите. Всеки път му звъня по телефона и му крещя, съответно и той не остава длъжен и си говорим много грозни неща.
Явно наистина много съм го обичала този човек. Понякога ми идва да хвана телефона и да го моля да се върне при мен. Е, не съм го направила, разбира се. Обземат ме много съмнения за това как ще израсне това дете, с какъв семеен образец в главата си; ще мога ли да го отгледам сама. Страх ме е, че ще остана сама един ден, защото децата напускат дома в един момент...
Бившият ми мъж вече е запознал родителите си с новата избранница, среща детето ми с нея. Това ме побърква, защото виждам, че за него всичко е свършило. Той твърди, че е бил нещастен с мен 8 години, че не помни да е бил влюбен в мен...
Аз съм на 30 години, той е на 31 години. Той е много влюбен в това момиче, явно изживява страстна и приказна любов с нея, не такава каквато е имал с мен, явно. От това ме боли още повече.
След като приятелите и роднините ни разбраха, че се разделяме, получих много съвети и мнения, но просто нещата не могат да бъдат направени по шаблон. Надявам се времето да ни помогне, а до тогава аз мисля, че трябва да се обградим с хора, които ни подкрепят, да правим неща, които ни доставят удоволствие, да живеем ден за ден и нещата ще се подредят от само себе си.
Реших да пиша, не защото искам мнения и съвети, а защото искам да ти покажа, че не си сама в подобна ситуация.
В тази статия има няколко добри съвета, аз си я препрочитам всеки ден, за да ми напомня какво трябва да правя. http://dama.bg/article/10-pravila-za-razvedenata-zhena/6249/
И много от мненията тук ми помагат да видя, че не съм сама и че има много жени, преминали през такива неща, които са щастливи в момента.