Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Илиана, много добре разбирам как се чувстваш и през какво минаваш. Ще боли - доста дълго време, но наистина времето лекува - бавно и славно.Имаш дете нека то е твоя стимул да се измъкнеш от блатото. Мен това ме мотивира - имам две деца, ако аз се срина заради неверния им баща и затъна в емоционалните си каши те какво ще правят. Големият ми син бе на същата възраст като дъщеря ти, а малкия на 5. Стреса за децата е голям, те изживяват нещата по своя си начин - някои се бунтуват, други се затварят. Тези семейни вечери според мен са голяма грешка, не само защото даваш лош пример на дъщеря си, но и защото може да ги приеме като крачка към събиране на семейството, а такава да няма. Това са надежди от които може да пострада емоционално. Остави на баща и да я търси. Тя не е малка, може да излиза с нея, няма нужда ти да присъстваш и всяка среща да и да страдаш още и още.
И аз в началото не вярвах как може един баща да не си иска децата, с месеци да не ги търси. Молех го да ги вижда, взема - безрезултатно. Виждах как децата ми страдат, но нищо не зависи от мен.
Споделяй какво чувстваш - дали с верни приятели, дали тук. На мен лично споделянето ми помогна.
Прави неща, които ти доставят удоволствие. Не се предавай и върви напред, колкото и да ти е трудно.Има по лоши неща от това - лично аз се моля да сме живи и здрави,с всичко друго човек намира начин да се справи.

Мдам, сега се сетих, че забравихме да кажем, че след излизането от дупката има ред други дертове... Иска/не иска да вижда детето. Запознава го/не го запознава с новата, не плаща издръжка...

Изключително са малко мъжете, които след развод им пука за децата. Говоря от свой опит + познавам много хора, чийто родители са разведени и след това бащите им много не се интересуват.
Но съм срещала и други. Има развод + много ненавист между родителите, но бащата изключително много се грижи за детето. Малцина осъзнават, че детето не е виновно.
Още по-рядко е мъж да отгледа чуждо дете като свое.
Явно генетично на повечето им е заложено да си хвърлят семето и да бягат.

Да, и на стари години, пенсионер вече се сеща, че има дъщеря/син.

Ох, като прочета за поредния, гледан като писано яйце от жена си, и как за благодарност й съсипал живота, направо .....Той бил над битовизмите, видите ли, не се занимавал с тях.И на дъщеря си позволявал всичко, че защо да се зотормозява с възпитание, забрани, като може да го играе ларж, разбирай да не му пука как расте и се оправя детето му....нали има жена, да опъва каиша за всичко.
Това клише за баницата няма май скоро да се забрави.....още дъъъълги години ще е валидно.
Конкретен съвет по темата не мога да дам.
Но мога да дам друг, от който всеки желаещ би могъл да се възползва.
От мои наблюдения и от десетки прочетени тук подобни теми, осъзнах едно:
Мъжете, които с лека ръка зарязват жена, дете и дом, са като клонинги-обикновено с доста голямо его, изцяло обгрижвани и гледани от съпругите си, неглижиращи децата си и получили наговото дома и семейния уют, създаден основно от жена им и с минимално или никакво участие от тяхна страна.
А човек си тръгва лесно от къща, която чувства като хотел по-скоро, а не дом.Трудно се оставя нещо, което ти е мило, което по някакъв начин си "изстрадал", нещо, което свързваш с общо вложени усилия, труд и работа.И за децата важи същото-ако от първия му ден си страдал наравно с него с първата колика, с първото зъбче, държал си ръчичката за първите крачки, ставал си в два посреднощ да мериш температура, доста трудно после ще забравиш, че си имал дете.
Затова, мили жени, не се превръщайте в майки на мъжете си, те си имат такива, а направете всичко нужно, за да бъде мъжът поне наполовина, а защо не и повече съпричастен с изграждането на дома, с обзавеждането му, с отглеждането на децата и празнуването на всички семейни и традиционни празници.
Така се създава здрава семейна връзка, която не може да бъде скъсана толкова лесно от първата фръцла, запърхала с мигли.
Надявам се този съвет да бъде полезен на авторката в следващата й връзка.

Точно 
Години не им е пукало и като се разболеят и остареят ти звънят да те питат как си. 
Е не вдигам вече

Каквото повикало, такова се обадило.

Моят баща се разведе с майка ми след 31 години брак преди 1 година.
От 6 месеца не съм го виждала, а от 2 не съм го чувала.
Аз също се разведох преди 3 месеца...Ами гледам, не се е трогнал особено за мен и за внучка си 

Просто съм без коментар !!!

Ilinalina, пожелавам ти бързо да се отърсиш от стреса и тъгата! Сигурна съм, че след време ще бъдеш много по-щастлива 

И то не защото се е разтъжил, а заради убеждението, че децата след време трябва да помагат/издържат родителите си. Поне с такова пречатление съм останала от подобни истории.

За негово нещастие дъщеря му няма такива убеждения. Не му дължа нищо. Дори не го смятам за баща. А като ми съобщят за смъртта му няма и окото да ми мигне. Не че ще е скоро. Когато ще да си го прибира госпожата.
Уважението и обичта се заслужават. Баба ми беше на легло 6 години и се грижих за нея. Но тази жена почти ме отгледа и за миг не съм си помисляла да я зарязвам.
Такива мъже са като животни. Първични и егоисти. За съжаление отчасти и възпитанието е виновно.

Не съм много съгласна с това мнение. Мъжете, независимо колко допринасят за семейството си, обикновено залитат по чужди жени. Изневеряват. Обаче грешката на жените е, че ги приемат обратно. Още при първата изневяра, за която е разбрала, жената трябва да напусне мъжа веднага и повече да не губи времето си с него. Това е истинският извод от тази тема.

П.С. Моята голяма любов беше отличен съпруг с огромен принос в брака ни и домът ни - много ми помагаше в домакинство, купихме заедно дом, имахме перфектен брак повече от 13 години. Ама какво да го правиш, голЕм лИбовник...

 Popule, моето мнение не е закон Божи  и едва ли е валидно за всички изневеряващи и напускащи жените си мъже.   
Но в голямата си част тези, които с лека ръка зарязват жена си и детето/децата си, са от породата, описана в поста ми.Изключения винаги има, но те само потвърждават правилото.   

Момент. Аз никъде не казах, че мъжът зарязва. Точно обратното казвам - жената трябва да зареже мъжът веднага, щом разбере, че й изневерява (прочети ми постът с разбиране ). Важно уточнение е това - дано ти и други жени да го разберете.

Няма решение, приеми че в Живота нещата не вървят винаги добре иначе ще си мисля че сме в рая, човек като мъжа ти е изкушен от съблазън той е бил завладян от похот, човешка слабост не всеки може да устои, не сме съвършен и, той не е фактор който да те направи щастлива,  дай си сметка какво търсиш какво ти трябва какво имаш нужда,  ти имаш едно тяло и една душа,  тялото не го владееш, то остарява,  душата ти обаче я владееш тя търси възвишение което ти можеш да и дадеш!

По-добре помисли,как да преодолееш Егото си.И навикът.