Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Мили дами, на път сте да предизвикате революция в душата ми. Привлякохте вниманието ми към не дотам обмислени аспекти на ситуацията, в която се намирам. Например, конструкцията за третирането на съпругата като втора майка е доста приложима за мен.Аз все имам пориви да спасявам съпруга ми, да го защитавам от неприятности. Дори сега, понякога ми става много жал за него - оплел се е в мрежите на една долна мръсница, която го мами и манипулира. Струва ми се объркан човек, който пропада и е на път да изгуби всичко ценно, което някога е притежавал. Със сигурност ще ме репликирате, че това е негов, а не мой проблем, но това мое отношение към него е сигурно част от проблема. Все се правя на силна и прикривам факта, че често имам нужда от подкрепа и закрила.  

Остави го да се грижи сам за себе си, може неговите ценности съвсем да не съвпадат с твоите и ситуацията да го удовлетворява.
Хвърли се с тази енергия в собственото и на детето спасение. Звучиш като интелигентен, но много объркан човек, залутан в борба с вятърни мелници. Почисти душата си и намери посоките.

Пак ще го напиша - помисли за дъщеря си и за себе си.
Той няма нужда да го мислиш.

+1

След време някоя 35-40 годишна жена,в разцвета на силите си,ще си търпи някой мухльо и с "достойнство"ще си носи рогата,докато не бъде натирена.Но дори и тогава ще е склона да прости,щото това ще е моделът който е имала пред очите си.
Авторке,капиш?
Момиче отглеждаш ...Какъв пример получава?В името на "любовта"?Ама каква любов,той мъжът ти нали не те обича вече?Тогава?
Аа..Твоята любов..
Пак казвам..его и некви мании да сме точно с този дето не ни иска..


п.п.А,ето,че и по-горе това ти пишат..Мисли за дъщеря си наистина,не я ползвай като оправдание да се виждаш с мъжа си.

Ах, Лина, прегръщам те силно! Толкова ми е познато всичко, което пишеш, че все едно аз съм го писала!
Разликите са малко, ние бяхме на по 32/33 години, а синът ни на 6, девойката тъкмо навършваше 20. Също втора изневяра след простена такава преди години. Също обгрижван от мен като от майка мъж, не допринесъл особено, съответно аз с добри доходи и независима от него.
И аз правех същите неща като теб, имах същите мисли и терзания; честно казано, успях да натворя и мноооого повече глупости от това, което чета тук
Най-важното, което искам да ти кажа, е да не забравяш, че всеки има свое темпо и да следваш своето без да се тревожиш  със срокове. Аплодисменти на Дана за бързия й развод, но аз само от едната консултация с адвокат се върнах с месеци назад в страданието. Ами няма нужда, година по-късно момента дойде и отидохме при адвоката и двамата, хилнати като репи. Браво и на Популе, че бързо е погнала мъжете , аз до голяма степен също не се мотах много, но всяко нещо с времето си. И да, ще правиш грешки, не една, чудо голямо! Безгрешни хора няма, стани, изтупай се и напред.
После - пиши във форуми за разведени, страхотни приятелства се създават. Ние успяхме да си създадем един страхотен кръг майки, събирахме се много често с децата, много добре ни идваше. Сега повечето отново сме семейни и пак сме си приятелки и си споделяме (защото с нов мъж и деца си има нов комплект грижи и проблеми).
И последно - И това ще мине. Клише, но вярно.
А, да, ходех и при читав терапевт, не знам дали си в София, ако да, мога да препоръчам.

Aз съм от другата страна на барикадата: аз сам другата жена . И не сам нито парtzал,  нито пърхам с мигли. A да не забравя: също така съм бивша на един друг мъж, даже и дете имам с него....Нqма да ви разказвам за бившия, вие знаете, тои е п*тьо ...(вие го казахте)

A сега сериозно за новия мъж (нов, нов ама вече 7 години ...пълно щастие) Излагах, пълно щастие нe съществува. В нашия случаи_ заради бившата...И мояt съпруг е разведен след 25 години брак. Нашата бивша е наи`-голямата манипулаторка: то бqха ревове, то беше преследване, шатаж с детето (18 годишен младеж).  A преди да се появя аз, е имало и " семеини вечери". Когато питам моя мъж защо е ходил, отгаваря "От съжаление и чувство за вина, че не я обичам вече". Dнес и мен ме е жал за неговата бивша...Десет години след раздялата, тя все още страда и манипулира, манипулира и страда. и живее нашия живот, а не неиния
Момичета мислете за доистоинството си и живеите живота си....VASHIQ!

Izvinete nqmam kirilitza, a konvertorat e napravil dosta greshki . Inache sam gramotna! da ne kajete, che novata jena v jivota na vashiq bish ne moje da pishe i ne si znae gramatikata!

lisamar, не знам защо се определяш като другата жена...
аз до колкото разбирам си срещнала Новия мъж 3 години след раздялата му с предишната.
И той не заради теб е зарязал семейството, а най-вероятно заради някоя друга, много по-млада, усилено пърхаща с мигли

После, когато ти си го срещтнала най-вероятно вече се е кротнал.

Аз като бях на 18-19 си спомням веднъж се разхождах и гледах витрини по Витошка, след мен тръгна един около 40... направо си ме преследваше.. Настигна ме, запозна се, каза че много му се искало жена... Пълен извратеняк!
Питах го няма ли си жена, каза че имал, но не я обичал вече щото много го ревнувала...
Ха-ха, той преследва случайни момичета по улиците, но представяте ли си, тя била виновна...
Тогава набързо избягах естествено

Сега си давам сметка колко изперкват мъжете в тази възраст, пък и жените май...
И тоя ненормалник в тях го е чакала някоя жена, а той по улиците... 

И моя следващ със сигурност ще трябва да е минал и отживял кризата на средната възраст
Само не знам колко годишен трябва да търся 

Другата jена съм според бившата. Ето накратко историята....разделили са се заshtото не можели да се тарпят, казва тои. разделили са се да си починат един от друг, казва тq. Тои и е платил половината каща и тя си е трагнала. Но се разведоха, когато ме стрещна. за мен беше немислимо да съм c женен мъж. тои казва, че с развoд или без развод, за него всичко е било приклjuчело, в момента на раздялата. Тя казва, че преди мен са имали шанс да се съберат. Idi gi razberi!

Както и да е: тя успя да ми вгорчи живота tzели 7 години, но пропиля 7 години от своя

Та на авторката: жестоко е да ти го кажа, но семеините вечери са манипулаtzиа от твоя страна. тои иска да вечеря с другата. Някои някаде иска да вечеря с теб и да остане след вечеря....не, не да остане...да те заведе в дома си след вечеря Защото, ние такива мъже. дето iskat da се заврат у нас не искаме, hали момичета...искаме мъже, способни дом да построят...IMA takiva maje!

Аз пък смятам, че никой не изперква. Просто си преминава нормалните жизнени етапи - едни по-лесно, други по-трудно. А любовта...тя може да остане, а може и да си тръгне - любовта не е подвластна на команди. И ако любовта си е отишла, нищо не може да се направи. Аз за друго говорех - за изневярата. Човек изневрява по много причини, понякога обича партньора си, но търси нещо друго, различно. Важното е, че ако държи на партньора си, то ще направи всичко възможно той/тя да не разбере за изневярата. Стигне ли се до там да разбере обаче, означава, че изневеряващият го е ударил през просото. И трябва да бъде зарязан веднага. С тази философия под ръка, човек запазва достойнството си, преживява раздялата по-леко и продължава напред. Започнеш ли да ревеш над счупената стомна, няма скоро да си имаш нова. И що за живот е това да го посветиш на рев за счупена стомна?

П.С. Да дообясня защо трябва да бъде зарязан веднага след изневярата изневерникът? Защото няма да спре, независимо, че се кълне, че ще спре. И, както писах и назад, в един момент ще се намери "правилният" човек за него, заради който все пак ще си тръгне. Защо да чакаме това да се случи, като може да се стегнем и още първият път, когато сме научили, че партньорът ни изневерява, да го напуснем и да си намерим друг? Светът е за двама.

lisamar, твоя случай е друг.
Но при изневери е нормално да се нарече парцал другата жена.
А всъщност най-виновен е мъжът, но жените му се моля да не ги напуска.
И аз бих я нарекла парцал. Но после ще са замисля, защото всяка друга жена може да е парцал, ако мъжът реши да хвърли око. Така че парцал е изневеряващия.
Абе съседката в блока до нас има подобна история. Мъжът и я заряза след 15 г. брак и се хвана с по-млада. Тя рева, скуба си косите, моли се и се примири. Накрая осъзна, че няма смисъл да реве за него. Не знам как е станало но след време тази моя съседка стана приятелка с любовницата.  ама много добри дружки са. Не знам защо, ама всякакви истори. След време мъжът и поиска да се прибере и решил, че пак я обича ,ама тя не го искаше.

90% от случаите мъжете бързо се нахождат и тръгват да се връщат, ама вече няма кой да ги прибере. 

Защото не мислят. Или мислят, ама с оная си работа. И това говори колко всъщност са държали на половинката.

А моят пост, с който написа, че не си съгласна, е точно за мъжете, които зарязват жените си заради друга.     
А кой кого трябва да зарязва е друга тема.Нея не съм коментирала никъде.

Явно нищо не си разбрала. Всичко в този живот е въпрос на гледна точка. Ако смяташ, че са те зарязали заради друга, твоя воля. Моята философия е, че аз съм зарязващата. Мен никога не ме зарязват.

Като си е намерил друга да чука, да си върви при нея. Зарязвам го и точка. АЗ го зарязвам!

Много добре те разбирам. И аз непрекъснато разбирам неща за бившия и виждам как го манипулира и го използва една жена с неособено добра репутация. И на мен ми става жал и дори ми се приисква да му се обадя и да му обясня колко е смешен отстрани и как колегите в работата му се подиграват. В момента е като влюбен тийнейджър, който се натиска с колежка на работното място пред очите на всички колеги, а скоро и пред очите на шефовете си. Но ... оставям го да си чупи главата. Той за мен вече не съществува. Моята голяма любов умря, защото той не е човекът, който обичах и за който се грижих като майка и давах мило и драго за него.