Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Няма хора без проблеми. Но в едно семейство хората се подкрепят. И когато близкия ни човек има проблеми е нормално да се опитаме да помогнем и да разберем проблема, а не да охладняваме и да търчим след фусти. Защото е егоистично половинката да има проблеми, а ти да охладняваш вместо да се опиташ да разбереш и да помогнеш. Според мен това говори колко всъщност е държал на теб, а може би просто те е имал като част от интериора. Не знам, може да греша, но така мисля, че правят хората, когато уж се обичат.

Крис, след тоzи пост си промених мнението за теб....може ли да се сдобрим? много си прав

Самочувствие (като жена или мъж, демек в личния живот) човек придобива, когато се оглежда в очите на другия пол. Човек, който е силно емоционален и обича да обича (каквато съм и аз), трябва да се лекува точно с това лекарство, от каквото естетство е заболяването му. Нещо като хомеопатия - не пренебрегвай "клин клин избива". Начинът по-лесно да се отърсиш от любовта към даден мъж е като се влюбиш в друг. Процесът не изисква много - само да бъдеш отворена за нова любов. Една приятелка ми каза навремето, като се разведох и се омъжих за настоящия си съпруг около година след развода, че ако не друго, поне 5 години ще се наслаждавам на нова любов (толкова според нея продължава влюбването). Е, оказаха се повече от пет години, но с удоволствие си спомням тези нейни думи. Ако се бях отдала на лечение на емоционалната си зависимост по стандартните начини - времето да ми помогне, със сигурност още щях да си страдам за бившата ми голяма любов...Така мисля.

П.С. Когато човек е готов за нова любов, отсрещният пол го чувства.

Много ми хареса поста на Trill! 
Браво!
Жена, която не търси вината в любовницата и не използва грозни квалификации.

Съгласна съм.  Като процесът е двустранен и опира до нивото на собствения егоизъм. И колко насериозно се гледа на проблема на половинката.

Точно така! В тоя ред на мисли, вчера четох/гледах една история на войник, който в Афганистан (след бомба ли, след кво беше) му заминават и 4те крайника. Приятелката/жена му, не го зарязва, а стават още по-близки и т.н.

Здравей Илиана, прочетох това, което си написала. Намирам се в подобна на твоята ситуация. Много боли! Въпросите са много. Лека полека нещата ще се  изясняват за теб. Ако се намираш отскоро в тази ситуация е нормално да те боли много, да се мъчиш да оправяш разпаднала се връзка, само че за една връзка са нужни двама и усилия и желание от страна и на двамата. И при мен и при теб се мъчим да оправим нещата, ама само ние, отсрещната страна не иска. На мен ми трябваше години да го проумея, затова ако искаш ме послушай, ако не - почвай да правиш челни стойки за да те забележи, ама надали. Сама се ядосвам на себе си, че не бях достатъчно решителна и категорична да сложа край още след първата изневяра, после посяганията, после оргиите, после пристрастяването към карти, после пак картаджийки, после.... Винаги има нещо по-интересно от мен и семейството, нещо по-важно и забавно, там няма кой да "мърмори", кой да иска да се разпределят грижите за децата, за дома. Те винаги си намират "нещо". Знаят, че нараняват партньора, знаят, че плачем, знаят, че ни боли, но въпреки това го правят. Деца, дом....това са само извинения. Къде сме ние в тази картинка? Защо не казваме "Стоп, спри"! Боли да не си желана и отхвърлена, много боли, знам. И аз съм плакала по цели нощи, но времето лека полека лекува. Сега АЗ не го желая! Една приятелка ми каза "Когато осъзнаеш, че ти не си жената на Иван, а си Мария - нещата ще си дойдат на мястото". Аз правех всичко, което той иска, купихме жилище, където той иска(въпреки, че не ми харесваше), готвех това, което той харесва, ходех и стоях при свекърва си с месеци, защото той иска, кръстих и двете си деца на неговите родители, защото той така иска, празнувахме всички празници, където той иска и още и още.....каквото той иска. И накрая ......? Сама съм си виновна, че съм стояла толкова дълго. Написах ти това, не да се оплаквам, а да ти дам пример, че нещата няма да се променят, те ще стават по-зле, затова продължавай, но без него, защото ще има и трета изневяра пък и нещо др.. Мъжете не са толкова глупави, че да не знаят как да се държат, да не разбират кога нараняват някого. Това, което го гледаме по филми как разговор между двамата решил проблема при нас няма да стане. От написаното ти оставам с впечатление, че си финансово независима, което не е малко. Смело напред! Казах го, защото много жени(както и аз) търпят това психическо насилие поради финансова зависимост. В дебелите книги пише, че решение на проблема винаги има.

Много въздействащо е това, което си написала Маринела. Усеща се, че си преживяла много тежки моменти.
И аз съзнавам, че не е възможно след всичко случило се да се поправят нещата, но е толкова трудно да продължиш напред. Бремето на изминалите години, товарът от болката и унижението, който носиш, усилието да поддържаш някак самочувствието си поне на прилични нива  - всичко това така изтощава, че движението е едва, едва. Но с малки крачки, като току що прохождаш човек ще трябва да се научим да се движим.  Дано след всичко преживяно да съберем сили и след време да можем дори да полетим, ако имаме шанс. Стискам палци за нас и се моля да ни останат сили да бъдем щастливи.

Момичета, това си зависи само от вас  Няма болка, ако не мислиш за нея, няма болка, ако не допускаш да страдаш за глупости  Ако вие и децата ви са здрави, то всичко останало е бял кахър, който се решава от самите вас. Дали да ревете от измислени болки или да бъдете щастливи сами или с нов човек до себе си - от вас зависи. Никой не ви е виновен, ако седите и търпите - това си е ваш избор...

Така е Дана, но болката не е нещо, което стои на рационално ниво. Тя е в емоционален план и с  мислене не се премахва. Като всяка друга болка, човек не я иска, бори се с нея, но за разлика от физическата болка, при която можеш да вземеш някакво обезболяващо, при болката в душата лечението е много по-трудно. Аз вече почти три месеца се опитвам да я преборя. Дори я персонифицирам като някакво гадно зверче, което се разхожда из мен и ме кара да се чувствам гадно - понякога си представям, че съм го затворила в шкаф, че съм го оковала във вериги, за да не мърда, но минава време и то се изплъзва някак си и пак ме стиска за гушата. Трудно е за омаломощаване, като се развихри, каквото и да мисля, дори понякога пиша, за да е всичко ясно в рационален план, но то пак си вилнее. Сигурно времето ще ми помогне или пък аз ще задобрея в тази битка и ще я смачкам най-после... 

Няма как човек да си контролира мислите и да не мисли за еди какво си.
Особено в трудни ситуации като тази и други.
А мисленето помага донякъде да се преодолее болката.

Аз пък през деня не мисля за мъжа си, но вечер доста често го сънувам и на сън съм в онази къща, която никак не харесвах. Какво нещо е подсъзнанието.

Не съм чела останалите мнения,само поста на жената.Не се отчайвай ще се върне,тя на 24 той на 43,скоро ще и омръзне да си играе с чичо и пак ще ти дойде на вратата,както преди 7 години.Лошо е за теб не опитай се да не страдаш,той като може ти не можеш ли.По думите ти разбирам,че си финансово стабилна и привлекателна жена,той като може да излиза с няква пикла,ти също можеш да си хванеш някои 25-30 годишен напомпан пикльо.Ей така,за да му покажеш,че и ти не си за изхвърляне.

Илина, а ти какво искаш?
Да си го върнеш, или да продължиш напред, без него?

Няма връщане.