Сладкарничка за книги - тема 45

Ха ха..Кали, спестих подробността, че първо казах 5 години, после колкото повече вървяхме, годините станаха 10, докато стигнах и аз до "никога"  
Не искам да прозвучи така, че отказвам Еви ... Нека отиде, нека повърви, няма страшно - ей, на, живи сме 

Кали, звучиш като мен. Но аз не мога да го напиша така. Може би по-меко казвам пред децата си какво очаквам от тях, или пък те са свикнали с тона ми и се получава каквото съм казала. Не търпя никакви контри. Ама Тони тази година нещо не ми харесва,  , а ми се щеше да чете и нещо извън списъка, препоръчан от у-ще. Ако не ги насочваме като са малки, няма да се получи, това е истината. И аз не обичам сълзи и сополи, актьорски изпълнения, когато най не са нужни и съм показала ясно, че не ги търпя. И затова ги няма. Вече обаче има едни физиономии, подсказващи начинаещ пубертет.  Леле. 

 Ходи ми се на Рила. И къде ли не. и ще вървя, вървя, вървя, няма да се оплаквам. Кой ще ме вземе?! 

Кали, същата работа е и вкъщи, но като минала по този път преди 7 години казвам: струва си ! Тази първа лятна ваканция "влюби" Калоян в книгите и четенето, ежедневното висене над главата му в 1 - 3 клас му изгради навици за учене, самоподготовка и интерес към науката въобще -  смея да твърдя за цял живот. Оттам насетне аз не разбрах, че имам ученик, смея да кажа - много добър при това . Така че давай, натискай, още малко е зорът, после е лесното .

Евиииии, стягай багажа и не отлагай, невероятно място, уникална енергия! С лифта се пътува май към 20 мин/вземи си връхна дреха, дъждобран задължително, вода, удобни обувки/. После слизате на хижата и тръгвате първо към Бъбрека - няма нищо страшно, по-голямата част се върви по плато, няма катерене. Е дългичко е, май към час, час и нещо, но е много приятно. Като стигнете до Бъбрека отдъхнете и оттам вече е по-трудно - нагоре и нагоре, по тясна и стръмна пътека, но всеки един метър си заслужава. Следват Окото и Сълзата. Като се изкачите на Езерния връх /може би 40 мин/ гледката към езерата в краката ви е невероятна! Оттам се спускате надолу покрай другите 4 езера - Близнака, Трилистника, Рибното и Долното. Хубаво е да имате туристически щеки, ако не и тояга ще свърши работа/до вратата на хижата има цял наръч подпрени, вземете си, пък на връщане ще ги оставите пак/. Има групи, така че няма да сте сами. При нас падна ужасна мъгла и в един момент се ориентирахме само по маркировката/метални колове/
Билет за лифта си вземете двупосочен и попитайте кога е последното спускане обратно, май 16 ч беше . Имайте предвид, че времето в планината е много променливо и при бурен вятър лифтът се спира. Носете тъмни очила, слънцезащитен крем, вода, енергийни блокчета, шоколад, лепенки/заради евентуални мазоли/.
Но пак казвам - непременно отивай, ще ти хареса, сигурна съм !

Колко ми липсва планината, при нас равно поле и все едно живееш в печка при 100% влажност.
Съгласна съм с Нели, Миж и Мариета. Трябва да се натиска яко.... Сега при баба е развалил режима, от 70 задачи/ден е минал на 35, английския го е зарязал( че баба не говори английски) , но поне пише, че краснописът му е... Тази сутрин го информирах, че като се видим минава на стария график и докато не направи нещата ще стои на стола. А инач на 5 мога да твърдя, че е доста самостоятелен, особено по математика .... Но пък му се играе и пробва да мине метър, но майка му е зла и не и минават (иначе започва с боли ме, гладен съм  и подобни.

Райн, оправяй се бързо 
Вив, "Под игото" е доста тежка книга.. И в съкратения вариант - също Помагай на детенце 
Кали, права си, дръж нещата под контрол, макар че Тони - първо не е лигня, и второ - нещата, които учат хич не са лесни 

хмх, ми да се попитаме, а  Много си права, Гигич 

Браво, Мери 

На всички останали 

Точно това филмче озвучава , понеже доста го рекламират по ТВ и затова съм запомнила, а малкият много иска да го гледа и чака да го пуснат по кината, та в събота сме на кино.
Честито иначе за дипломната, айде отдъхни сега малко, пък после почни да я учиш.

За пръв път ми се случва да пиша и да съм пропуснала две страници да прочета, ама то от недоглеждане...и гледам че пишете на Рейн да се оправя и се чудя какво става при условие че всичко съм изчела, а то

Та Рейни, да се оправяш бързо, вземай обезболяващи, лежи си повечко и да те разтрият с някакво мазило, може и Арника

Миж, значи ходи на езерата и си жива , така се смях с теб , значи сигурно и аз ще се замисля , колежката организираха някаква из Родопите ,Триград, Дяволското гърло, Ягодинската пещера и т.н. за след две седмици и мислехме с децата да ходим и много се чудих, ама нещо се разсъхна работата с буса който щеше да ни превозва и ще видим...
А това да остана без книга за мен е като някакъв Армагедон...направо ще умра, както казва Кали и за мен се отнася, все едно да остана без въздух Като ходихме един от всичките пъти на Еленския балкан, в една дива местност на една вила, разкошшшш, обаче кака ви си забравила книгата...ей ако знаете щях да полудея, честно и викам паля колата и отивам някъде да купувам, а то най-близко е Търново и то си е доста далеко оттам където бяхме, иначе до там някакви пусти села, а да, забравих и град Елена, ама и той далеко в друга посока...Аз направо се паникьосах, защото отделно и без книга не мога да заспивам...И като заваля оня ти ми сняг на парцали, като натрупа, като изгасна тока...като вилата е с камина с водна риза и не можем да я запалим и като нямаме свещи, а аз книга, ела та гледай , Е Миж и аз съм жива Собственикът дойде от майната си пеша, щот коли не можеха да карат щот натрупа, донесе свещи и запали генератора, за да можем да подкараме камината и даже светна и телевизорът тръгна, а на всичко отгоре и ми извади от някакво чекмедже скрита стара криминална книга, бях най-щастливият човек на света.

Кали и аз трябва да действам като теб и да съм по твърда, няма само да ми се размотава, той не искаше и на летния курс по английски, ама добре че баща му е по-твърд от мен и ме накара да го запиша, та и аз като бабите, да си почива детето, ама реално кво толкова се е изморило...по малко всеки ден или през ден трябва да му работи мозъчето

Свекърва ми почина, мир на душата й, но и опреди това не съм имала някакви проблеми с нея. Аз също съм на мнение, че е до човек, възпитание, манталитет и т.н.

Отиваме да хапнем против глад и пак ще надникна ,да видя какви ги творите

Гигова, ще умра от смях с тебе  
И аз веднъж на язовира нямаше какво да чета, щях да се задуша от не знаене какво да правя   и наща не е лесна!   Затуй вече и на телефона имам някви книжки, на таблета, четеца мъкна + хартиена книга хахаха...  

Рейн, почивай си и не  си давай зор!  

О и аз вече имам много на телефона, отделно че вече без гащи мога да тръгна, но без книга не , първо нея/тях слагам в багажа и за всеки случай слагам поне две, три

Знаеш, че няма да прочетеш дори едната, ама да има, нали?  И аз тъй 

Момичета, благодаря ви за това, което споделихте за езерата. Мисля, че добих представа - няма да е много лесно, но пък е място, което трябва да се види. Мариетка, съветите, които ми даде, наистина са ценни, че аз каквато съм..., сигурно за половината нямаше да се сетя  
И ако реша да тръгна, съвсем сериозно ще си ги извадя в списък.

Вени, морето все още е мираж. Само гларусите са тука, без майтап. Одеве търсих информация и прочетох, че един еколог ги нарича - летящите бездомни кучета на големия град Хранели се с отпадъци.

Моите деца като бяха в началния курс пишеха много диктовки. Всяко лято им възлагаха да пишат по 20 диктовки на малки приказки или разказчета. Цели тетрадки изписвахме и хич не ги обичахме - и те и аз. Обаче се оказа, че ползата е голяма - не съм видяла да допускат правописни грешки. Сега пишат ли се диктовки?

Аз моите сега съм ги разпуснала, ама преди малко им (ни) купих "Приказка без край". Срам не срам, ще си призная, че не съм я чела, а тук има доста възторжени отзиви за нея, особено от моята сестричка по вкус за книги, филми и сериали (Кали  )   
Вече се уредих и с карта на Сиела  Пусто сърце не трае 
А като вещи в туризма, да ви попитам, пише, че Деветашката е затворена заради размножителният период на прилепите. Някой дали знае, абсолютно ли не се влиза вътре? Дори до очите?
Ев, ще чакам с нетърпение и твоят разказ 

Еви, като се сетя още неща ще пиша .

Свърших Богът на дребните неща - до края ми остана една такава, странна, някак не можа да ме докосне май ...

Започнах съвсем малко от Акушерката от харема.

Ох, бе Мимс   Толкова мило ми стана  
Дано не се разочароваш от книгата; все пак е детска. Но мъдрост има в нея, много.
Особено за родители.

Не мога да кажа нищо за Деветашката пещера, никога не съм ходила.
Но напълно е възможно да е съвсем, съвсем затворена. Прилепите са крайно необходими в природата и са защитени в България.
Спасявала съм прилеп в София, посред зима беше - голямо приключение с щастлив край  

Да се похваля - резервирахме и ние най-накрая морето.
Ще се ходииииииии
Нелче, отсега да си освободиш 19-ти юли следобед   !

Аз и Точ да се освобождаваме ли? 
Ааа, аз не искам ни най-малко да притеснявам прилепчетата  Даже в събота като ходихме в една пещера в Гърция, ми направи впечатление как точно провеждат разходките вътре без да притесняват прилепите. Местата бяха неосветени и по-далеч от пътеката. Ама беше голяма красота, както си пътувах и случайно зърнах табела, че има пещера на 5км и завих. Даже не знаех какво да очаквам. Беше приказно 

 ОООООООООООООООООООООО! ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!  !