Православието като начин на живот 5

Стана ми интересно от къде са ти дошли тези неща наум и реших да хвърля един поглед на авторката. https://en.wikipedia.org/wiki/Helen_Andelin  Това ли е тя? Ако да, то тя не е православна. В статията си го пише. Съответно и твоите твърдения на базата не нейната книга не са особено вярни. Хубаво е преди да се довери човек на някое четиво добре да го провери предварително. Всичко това казано без лоши чувства 

Тези думи ме накараха да се замисля, ще ми се да ги запомня.

take a smile, струва ми се трудно да се отговори еднозначно на въпросите, които поставяш. Пожелавам ти да си намериш добър изповедник, на когото да имаш доверие и по чиито молитви да се разсее мъглата и да виждаш по-ясно нещата в светлината на Божията правда. Има неща и представи, с които не сме готови да се разделим и, ако ни насилят в тази посока, заради тях може да загубим Бога. Според мен ключът е да се фокусираш върху тези неща, в които си сигурна, че са добри и не влизат в противоречие с Православието и да опиташ да не обръщаш толкова голямо внимание на съмнителните. 

Лунно момиче Аз от книгите на съвременните старци имам нагласата да предпочета грижите за семейството и децата пред ходенето на работа. А и от житията на светиите също се вижда каква голяма роля играе майката. Например, на свети Василий Велики.
От друга страна обаче, съм получила голяма полза от подобен род светски книги.  Лично мнение! Лошото е, че при тях има разминаване с някои християнски принципи, както казва ФилоТеа, но това е поправимо. Все пак имаме глави на раменете, имаме светите отци... Когато се чете с разсъждение, всичко може да ни е от полза. Но това важи и за духовната литература. Не съм сигурна, че понякога не я използваме като пръчка, с която да налагаме другите, вместо като огледало, в което да си видим собствените недостатъци.

Книгата ми я препоръча рускиня, на нея й е препоръчал от нейната църква хора, нее чисто православна.Друго имах предвид, че нащата са различни, да вземе най-елементарното.Неделна литургия.Открийте 10-те разлики между две картини на мъж, който става сутрин и отива на литургия и на жена с две и повече деца, която става в неделя и може да успее, може и да не успее да отиде.На философско ниво нещата са едни, но в реалния живот, са съвсем други. В нашето общество има разнопосочни послания, моят отец казва, чее добре майката да е у дома или да работи малко и то при големи деца, но шефът ми е на съвсем друго мнение.За това говоря, изискванията са противоположни,една съвременна еманципирана жена е ужасно далеч от християнския идеал за майка и съпруга.Лично аз се срещам с доста истории на жени, които имат подобни трудности, но тези проблеми не се разискват след литургия, те се говорят на ухо, по женски.

Случайно или не, сега попаднах точно на нещо, което е по темата, мисля.
За възпитанието на девойката в истински християнски дух - Иеромонах Порфирий : http://ebooks.ucoz.com/Zog_manastir/za_vzpitanieto_na_devojkata_ … i_khristijans.pdf Не съм дочела още, но реших, че може да е интересно...

mama Barbaблагодаря много за отклика Вече реших, че безумно съм ви досадила.  
Еднозначно едва ли, скромно се надявам на ваше мнение и насоки, независимо дали са еднозначни или многозначни. Ценно ми е.  
Колкото и да не  е наживо, виртуалното общуване ме доближава до сродни души. Нямам с кого да обсъждам интензивно и така проникновено тези теми в ежедневието, а копнея. Благодаря за пожеланието, в тази връзка да попитам, дали мога да намеря/ имам духовник/изповедник виртуално? Някой запознат ли е с такава евентуална възможност?
Престраших се да отворя Откровение на свети Йоан Богослов обаче, много трудно чета такива тежки неща. Ами свива ми се цялата същност. Душата ми стене и отказва да знае. А като не знам, това не ме ли прави уязвима? Ако зная, ще мога да съм наясно и да се пазя по- ефективно, нали? А не да съм доверчива като недорасло дете..
На вас как  ви се отразява четенето на подбни страхотии?
Аз не мога да гледам/чета страшни и зли неща. Кога ще порастна за това?
И още един въпрос, с благодарност. Става дума за времевите измерения. Ясно е, че написаното в Библията е относително във времето и пространството. Ето, например, в същото откровение:
 „онова, което има да стане скоро“ (Откр.1:1)
Ами за мен лично 'скоро' означава събитие, което ще се случи в близките седмица- месеци- максимум година- две.
Съвсем естествено е обикновения читател да възприема написаното, пречупвайки го през себе си. Когато кажем: скоро идва пролет, знаем, че сме в края на зимата, или поне в средата на зимата. Но при всички положения, не казваме това по средата на лятото.
Добре, но  по- горния цитат го е чела и моята баба, и нейната баба и бабата на баба й....Животите им са си отишли, но това 'скоро' за тях не е дошло. Или е дошло вече?
Нещо не ми се връзва.

yulinga

Ох, влязох в бг мама , за да питам за един линк и видях темата за убитото момче. Изтръпнах в дълбока тъга! Къде ни е вярата........
yulinga, благодаря за линка. Съвремието слага грамадни препъни камъни за младите момичета.
Може ли да ме посъветвате дали това четиво е читаво и мога да му се доверя или не, ето  и линка:
http://casdgabrovo.sdabg.net/b_osnuch.html
Попаднах случайно на него, разясненията ми се сториха разбираеми.
Благодаря 

По повод разликите в духовния живот между мъжа и жената, винаги си припомням разказа от житието на св. Макарий Египетски, на когото в молитва било открито, че две етърви, живеещи в близкия град го превъзхождат в духовните добродетели и когато отишъл да разбере с какво толкова са угодили на Бога те му казали съвсем простичко - живеят в мир, гледат децата си и се молят. В Библията се казва, че жената ще спаси чрез децата си,та нашата лъжица е много по-голяма в наши дни, защото освен работния ден от 9 до 5, ни очаква втората ни работа вкъщи. Мисля, че Бог приема това и иска от нас просто да сме спокойни, добри майки, добри съпруги, съвестни служителки на работа, да внушаваме вяра и добродетели в децата си.
И колкото и красиво да съм го написала, това е за мен адски, адски трудно за изпълнение. Да не споменавам колко усилия ми коства като се ядосам вкъщи да не викна... Така че такъв е нашият съвременен подвиг, в някои отношения е далеч по-труден, отколкото на жените едно време.

 

Заинтересува ме, ще я прегледам  За мен полезни ми бяха съветите на Света Александра Романова. Не знам обаче дали има нещо преведено на български. Особено бях впечатлена от нейното отношение, и към съпруга си и към децата, въпреки царския си произход. Момичетата й например са помагали като медицински сестри, доизносвали са си дрехите.
Като цяло православна литература не само на тази тема има колкото искаш, само трябва човек да има време да чете. А колкото до неправославната- разбира се, че ако човек подходи с критично мислене и отсее истините от неистините, и тя може да е полезна. Аз нямам обаче такъв капацитет от познания, за да мога на 100 % да различна истина- полуистина- лъжа, затова залагам винаги на по-сигурното. 
Относно линка на  take a smile нека да се изкаже някой по-опитен от мен. Аз само се чудя защо търсиш нова и нова литература. Момичетата ти бяха препоръчали чудесни книги, освен това на първа страница има отличен списък 

Хубаво е жената християнка да се посвети на семейството, децата и дома, но кажете на практика как е възможно това днес? И ако съпругът е свещеник в България, където заплатата им е много близка, почти равна на минималната? Вие бихте ли си позволили това? Съпругът ви да е принуден да работи нещо друго, освен свещенството, което по канон е забранено, или децата ви да стоят гладни? И аз съм гледала мили и сърцераздирателни статии за руска презвитера с десет деца, но там едва ли нещата стоят по същия начин. За сведение - в момента в България има по-малко свещеници, отколкото през 1989 г.

За и от света императрица Александра Фьодоровна съм чела в Православен свят, ето тук: http://pravoslaven-sviat.org/?s=+%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80% … D0%B4%D1%80%D0%B0

Да, точно това бях чела и аз, само че в една книга. За мен беше много вдъхновяващо 

Друг е въпросът - както се писа по -горе- мъжът става взима си шапката и излиза, жената това, онова и може и да не успее да излезе в неделя сутрин. Свидетел съм на следното: мъжът на една позната не припарва до децата да не го ухапят и не помага- веднъж бях свидетел като и каза:"Виж си децата какво правят!" - но пък като го видиш в храма - ехее- какво благочестие излъчва!Еми не го разбирам това!; Други се хващат за това: "жената да слуша" и злоупотребяват с него;  Е, християнско ли е за мъжа християнин да си вземе шапката и самодоволно да се изтъпанчи в храма- с мисълта, че е изпълнил всичко, а не е видял жена си например и нейната нужда? И не- не е феминизъм. Пишете горе- трябва децата, дома, работата- пък и да не вика жената, пък и да е усмихната!Е па що да трябва па само жената, а мъжът само работата!   Едно са книгите - друго е реалността- да си го кажем! При много мъже пишещи се за вярващи го забелязвам-под предлог, че жената гледа дома и децата, те, сакън да не нарушат това, свещено седят вглъбени на дивана, не  пипат децата, не припарват до кухнята...О, мързел свещен- колко оправдания за един мързел   И обратно- при други - съвсем неходещи на църква мъже  това не се среща в такава степен. С една дума- патриархатът е нещо православно, а турските нрави и азиатски тип мислене- първа Божа заповед;а всичко друго е феминизъм и еманципация- съответно- смъртен грях -какви ли не доводи, за да не се каже просто и ясно:"мързи ни, мноу ни мързи!" Това сме спорили неведнъж на маса с познати вярващи и невярващи.


Редакция: Аз май без да знам, съм преминала на следващата тема- "Християнската жена"...

Nil desperandum, останах в тотално безмълвие от това, което сподели. Все ми се вярва, че истинските вярващи живеят и излъчват съвсем друга християнска мъдрост и ценности от описаното от теб поведение.