Православието като начин на живот 5

Честита нова темичка, благодаря  J_M_M  !

И с началото на поста да си пожелаем повече и по-приятни разговори .

Аз ще го пренеса


Аз лично не нося кръст(всъщност единствените бижута които нося са обеци ) имам няколко мои , и няколко на децата ,но нямам навик .
Ако някой иска нещо да се добави имам 24 часа , лично аз мисля да премахна няколко връзки които не се отварят, какво ще кажете ?

Като автор на темата можеш да редактираш непрекъснато (до заключване). Имаш време .

Току що откривам тази тема и не мога да повярвам! Много ми е приятно да видя, че има сродни души, точно в бг-мама!
Сега ще имам 4 теми да наваксам! 

linskia, добре дошла при нас .
Голяма част от споделеното в темата можеш да намериш в първия пост и тук.

Здравейте и от мен! Благодаря за новата тема.Имаше въпрос за това дали се притеснявам от изповядване на вярата си и от носенето на символи свързани с нея. Не, не се притеснявам. Всички около мен знаят, и колеги, и приятели и доколкото им е възможно се съобразяват с това. Е, понякога избухват спорове, но като цяло не съм имала проблеми с това!
 

Случайно открих новата тема. Нося кръст, не знаех, че в училище не може? Поради какви причини не може?

Благодаря ти, Жени, имах предвид също и да почета темите назад, за да ви опозная малко.

Относно настоящата тема, дълги години носех кръстче,по задължение. Сега вече не нося, но пък в портмонето си имам хартиени икони, на бюрото в работата също имам икона и през деня много пъти, при различни ситуации се моля. Не смятам, че носенето на кръстче е задължително, по скоро въпрос на желание.

В училищата не съм чула да е забранено носенето? Но на децата не съм сложила, защото щерка ми не понася никакви неща по врата си, а малкият е още мъничък.

Не са разрешени религиозни символи в училище. Училището е светско (както и държавата ни). Външни белези на религиозна принадлежност не са позволени.
В детската градина на сина ми не позволяваха и от гледна точка на сигурност - можеше да се нарани сам или някое друго дете да го направи без да е целен резултата.
Изрична забрана в норматива няма. Прави се косвен извод на база текстове на Закон за предучилищното и училищно образование.
По тази причина не е разрешено носенето на мюсюлмански символи, включително не се разрешава и пребраждането на момичетата от вероизповеданието.

Не нося кръстче само, защото не понасям особено бижута на шията си. А ми е някак ... не добре изглеждащ кръста на китка (и непрекъснато да се удря в бюрото) - не го намирам не за естетически, а по-скоро за морално правилно. Ако изобщо може да се говори за "морално" правило в случая.
На бюрото си имам дървено кръстче от Божи гроб и иконка с молитва.

Жени, не мисля, че носенето на кръстче смущава някого, но може би си права, но тогава и на други места не трябва, например лекари, журналисти по телевизията. Важно ми е кръстчето, до сега не са ми правили забележка на работно място за такова нещо.Да не говорим, че има толкова кръстове, които са направени като бижута и се носят масово Имам такава малка хартиена икона, но ми се струва нередно да е я нося в портфейл, някак не ми се връзва.
Много интересни линкове от първа страница не съм прегледала, ще има да наваксвам и аз.

Лунна, няма проблем извън училище да носиш кръст (на работа или където и да е). Аз не съм и чувала някъде да се прави проблем, за това и питам.
Само в училищата не се допуска.

Ще е хубаво да обменим опит .

Как е при вас?

Много се радвам и аз на новата тема.
Благодаря на  J_M_M , че я пусна, както и на Жени, която винаги много успешно раздухва жарта, когато е поугаснала  

Според мен носенето на външни религиозни символи е част от правото на личността да се саомоопределя и не би трябвало да се забранява. На практика какво става - за да сме равни, нека да забраним всичко за всички. А не може ли да сме равни, като даваме право на всички свободно да носят символите на своята вяра? Лично на мен не ми пречат нито забрадките на мюсюлманките, нито молитвените шапчици (не зная как се казват) на мъжете мюсюлмани или на евреите.

Лично аз нося кръстче и никога не го свалям. Не се набива в очи, но и не го крия.
Тази неделя бяхме на св. Литургия в Асеновград - в храм "Св. Благовещение". Темата на проповедта беше тъкмо за изповядването на вярата. В нея дори се казваше, че ние, християните, трябва да не се боим да говорим за Христос в ежедневието си и в разговорите си с хората.

Темата за изповядването на вярата, която е задала Жени,  е много хубава тема. Струва си да помислим върху това - кога, как и доколко можем да говорим за Христос на хората около нас? При какви поводи обикновено се отваря дума за Бога. Как точно трябва да говорим за Него?

В една тема, която посещавам по често, съвсем случайно стана дума за едно гостуване на о. Никанор в студиото на бТВ по повод протестното писмо на Св. Синод по повод темата за йога на матурите тази година - http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/carkvata-sreshtu-jogata.html. Гледах видеото, но признавам, че не можах да го издържа до край. Беше ми много тягостно и то именно поради начина, по който о. Никанор участваше в дискусията ... Няма да коментирам повече, преди да сте го изгледали и вие, за да не ви влияя. Ще се радвам да чуя и други мнения. Лично за мен това е пример за това как НЕ трябва да се води полемика. Църквата губи битки не затова, че истината не е на нейна страна, а защото нейните членове не я познават (истината), не умеят да я изповядват и най-вече - не умеят да я живеят.

Изгледах видеото.На мен ми хареса.Мисля,че о.Никанор назова нещата с истинските им имена и обясни позицията си на достъпен език.Simpatikonia,на теб какво не ти хареса?
По темата-не нося кръстче,но иначе не се притеснявам да споделям,че съм православна.

Симпа, гледах го преди няколко дни (когато се излъчи). Липсваше ми не нещо друго, а проявлението на любовта. Защо не можем да си говорим с обич?
Не го соча него с пръст. И аз съм в този кюп - на говорещите без любов.

Стефанел, отец Никанор назова нещата с истинските им имена, да, но колко го разбраха?