Православието като начин на живот 2

Честита ни нова тема! Благодаря, Жени. С Бога и напред!

Жени, благодарим ти за старанието да направиш темата толкова уютна за всички!
     

Поздравления и честита първа страница!

и аз тук, да не Ви изпусна. Благодаря

Много благодаря на всички, които писаха по темата. Много полезно ми беше да прочета и статията и мненията ви.
Малко лична нишка да вмъкна в цялата работа. От както се помня съм била бъбрива, не пустословна, но мотивирано ясна в изказа си. Баба ми (Господ да я прости!) ми казваше "прокурор". Не сгреши много в избора ми на професия, жената .
Естествено не повлияна от нейните думи, винаги съм се опитвала да "разреша" спор, да поставя някого на мястото му, да посоча грешки. Вероятно може да се обясни с някакво силно усещане за справедливост, но не е съвсем така. По-скоро съм се старала да покажа, че аз съм правата. Признавам чуждата правота, грешките си, без да шикалкавя винаги и веднага след като ги осъзная, но това е друго.
Та ето какво ме мъчи: първо - зная как да уязвя, вместо да използвам думичките правилно, аз первам през ръцете с тях. Второ - за да считам, че някой не е прав и да го"первам" вербално аз вече съм го осъдила в душата си. Трето - изначално си въобразявам, че аз съм най-правата от всички присъстващи. Вероятно в течение на даден спор ще видя своята НЕправота, но никога не я презюмирам (предполагам). Търся, разбира се, грешката у себе си, но едва след като доводи са приведени в тази посока. Това говори и за високо самочувствие, нали, липса на смирение, та дори и на обич?
Затова ми беше много ценно да прочета, това което сте писали вие, защото освен горното проумях и други неща.
На Вас трябва да се благодари, не на мен - аз с нищо не допринасям за темата (и това не е излишна скромност някаква, а факт безспорен).

Благодаря за новата тема:)

Благодаря за новата тема!

За избягване на греховете на езика избягвам някои хора, среди, места. Въпреки това, когато се случи да разговарям продължително с приятелки или близки, неминуемо се стига до осъждане, злословие, клюкарство, любопитство.

При усамотяване греховете на езика се избягват, но имам много грехове на мисълта. Помага само молитвата, четенето, заниманията. Помага ми и природата.

Във връзка с тези размисли, ето два материала:
НЕ СЪДЕТЕ ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ (Старецът Паисий)
http://pravoslaven-sviat.org/2013/07/31/%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%8 … 0%B5%D0%BD%D0%B8/
и
Не бива да лъжем (авва Доротей)
http://pravoslavietobg.blogspot.com/2013/03/blog-post_6.html
Мисля че осъждането е първопричината на злословието, а също и подозренията към ближния. Тези две теми са адресирани в двата материала.

Жени, благодаря ти за новата ни тема и благодарности на всички, които се включват с мисли, полезни и добри материали и просто за подкрепа!

Жени, във връзка с написаното от теб, ще постна няколко цитата от писмата на игумен Никон Воробьов до неговите духовни чеда. От тук може да се прочетат писмата му: https://docs.google.com/document/d/1B_uhyjk9e32QfvolgUEuPu90un3q … 7lQpCXypIakY/edit. А както съм писала, мисля, и преди от тук може да се свали аудио книгата: http://audiobooks.domainbg.com/ignikonv-pisma.zip


В този смисъл споделям с вас това:
http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=370

Серафима, благодаря за статиите.

 Жени, това, което си написала говори точно за смирение, обич към ближния и покаяние. Всеки прави грешки, но не всеки ги осъзнава и не всеки се покайва за тях. Това отличава нас, православните от другите. Господ ни е дал най- доброто лекарство за нашите духовни немощи- себеосъзнаване, покаяние, изповед, приемане на Светите дарове и прошка. Благодаря, че сподели с нас, за мен беше много ценно 

liese, Серафима, благодаря за статиите и книгите, които сте споделили. Имам полезен материал за четене за известно време 

Ще се включа само с това, с което съм напълно съгласна.


    "Ако всички хора знаеха какво говорят един за друг, на света нямаше да има дори четирима приятели. "— Блез Паскал

"Възлюби ближния си като себе си" - заповед на Господ Иисус Христос.

Аз често пустословя и нерядко сквернословя, за което трябва само да се срамувам.
Жалко е, че в мигове на изпитание, често ми идва на ум да река "мамицата му..." наместо думи на разум, смирение и молитва. Понякога дори и псувам. Опитвам се да се сдържам и с годините имам някакъв напредък, поне външно не изговарям грозни и срамни думи, но все още ги мисля. Това е тъжно, хем защото се старая децата ми да нямат този грях, пък не съумявам  да им дам хубав пример.

Безспорно е, че ако живеем в съответствие с заповедите, проникнати от любов и смирение, то думите ни, повече или по-малко като количество, не биха извършили зло. Но ние не  живеем така, и затова трябва повече да мислим, отколкото да говорим, или поне да се стараем мисълта да изпреварва думите ни.

Но не бива да таим у себе си думи.

Честито Рождество Богородично!

Ето част от Беседа на Рождество Богородично

И ние, прославяйки днес Пресветата Божия Майка, чрез Нейното рождество всъщност лекуваме себе си от смъртта, лекуваме себе си от всичко смъртно, лекуваме себе си от греха и страстите, и така възкръсваме от смъртта и побеждаваме всяка смърт. Защото Пресветата Божия Майка ни е водила от добродетел към добродетел, от вярата към любовта, от любовта към милосърдието, от милосърдието към поста и към всички други добродетели, за да победим и ние всичко, което е смъртно в нас и да служим на Господ Христос, Който заради нас е станал човек, заради нас е приел на Себе Си смъртта, за да възкръсне и да ни даде сили да побеждаваме всичко онова, което е смъртно: това значи и всичко, което ни отделя от Бога. Защото Пресветата Божия Майка води всеки от нас по пътя на спасението, по пътя на великата радост, която днес ни е дарила, за да заслужим, поне отчасти, със своите подвизи, със своите молитви, макар и да сме слаби и немощни, Небесното Царство, защото и Господ дойде в този свят, за да ни го даде; да го осъществяваме през целия си живот, та още тук, на земята, да живеем за небето и да служим на Господ Христос. А в това можем да успеем само ако бъдем водени и предвождани от Пресветата Божия Майка, на която подобава чест и слава сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

Куркума, много хубаво си го казал- не бива да таим думи в себе си. Щом полагаме усилия да го постигнем, значи сме на прав път

Привет и от мен в новата тема, благодаря и аз сърдечно от споделеното за последната тема, която сте обсъждали, напоследък все по-често се замислям, че попадам в ситуация, в която обсъждам другите с колежки, може би до скоро, като не съзнавах колко силно греша, не съм обръщала внимание, много усилия полагам и тепърва ще полагам, за да се въздържам и вместо нещо негативно да казвам наум молитва

честит празник, у дома днес имаме малък семеен празник - аз съм Мариана, а двете ми дъщери са Мария и Анна и днес ни е много тържествен и хубав празник, който до сега не съм отбелязвала и не съм се замисляла на него
Бъдете благословени и Бог да ви помилуй!