- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
Същевременно откакто се опитвам да бъда по-ревностна във вярата се усещам, че почти несъзнателно съм заменила голяма част от традиционните изразни средства с такива, славещи Бога. Например, когато чуя добра новина, вместо традиционните възгласи "супер, браво, страхотно", казвам "Слава Тебе Господи". На въпроса "как си" отвръщам: "Слава на Бога, добре съм" или "С Божията помощ успявам"...
Хубаво е да живеем с мисълта за Бога и за Неговата постоянна грижа за нас.
Няма нищо лошо в това, стига да не минаваме мярката. И аз използвам понякога изрази като "Слава Богу" или "Слава на Бога", "С Божията помощ" и т.н. , но забелязвам, че си ги казвам повече на ум и по-рядко на глас (т.е. имам някаква вътрешна цензура и съобразявам дали да ги изрека гласно или не - според ситуацията). С Божието име трябва да се отнасяме внимателно и да го употребяваме с мярка.
В тази връзка лично мен много ме дразни един израз, който забелязвам, че се употребява от някои подчертано ревностни християни (разбирайте такива, които много държат да демонстрират своето благочестие). Имам предвид изразът "Спаси, Господи", който се употребява постоянно и натрапчиво - вместо "Благодаря" и вместо обичайните възклицания. Не ме разбирайте погрешно - нямам против този израз и харесвам тропара "Спаси, Господи, Твоите люде и благослови наследието Си... и т.н", но ми се струва някак скверно да се употребява в разговорната реч за щяло и нещяло, особено за демонстриране на благочестие или като някакъв "словесен код на християнина". Според мен християнинът трябва да личи по поведението си, а по-малко по словесните си излияния, колкото и благочестиво да звучат.
Вероятно няма правилен и грешен начин да изповядваме вярата си и да я показваме пред другите. В рамките на канона. Смирението е в основата на всичко.
Lunno momi4e, не разбирам защо говориш за "гурута по женска психология". "Тайната" е един безумен филм, който не издържах и 20-на минути и е по-скоро за психологическа "настройка" към желан резултат. Глупотевина е, но пазара е пълен с много такива "лекторски" материали. Честно казано не видях нищо, което да подтиква жената да отрие женското в себе си. Ошо също е философ, нееднозначно приеман като всеки такъв.
Общото между тях, е че правят психологическа дисекция и дават готови решения. Неприемливи са, но трябва да ти кажа, че сред моите познати основно мъже залитат натам.
Имат и още нещо общо - готовите им решения са неприложими за всички, както Неговите заповеди са.
Всеки един от авторите на тези модерни философии работи по една и също формула - "създай религия, за да забогатееш" (за справка Сциентологията).
Хората рано или късно виждат Истината.
Lunno momi4e, не разбирам защо говориш за "гурута по женска психология". "Тайната" е един безумен филм, който не издържах и 20-на минути и е по-скоро за психологическа "настройка" към желан резултат. Глупотевина е, но пазара е пълен с много такива "лекторски" материали. Честно казано не видях нищо, което да подтиква жената да отрие женското в себе си. Ошо също е философ, нееднозначно приеман като всеки такъв.
Общото между тях, е че правят психологическа дисекция и дават готови решения. Неприемливи са, но трябва да ти кажа, че сред моите познати основно мъже залитат натам.
Имат и още нещо общо - готовите им решения са неприложими за всички, както Неговите заповеди са.
Всеки един от авторите на тези модерни философии работи по една и също формула - "създай религия, за да забогатееш" (за справка Сциентологията).
Хората рано или късно виждат Истината.
Жени, понеже темата беше за жените, а и fitblond ги спомена. Те доста говорят за техники за изпълнение на желанията, които работят, вярно е, само че има уловка. Когато поискаш нещо, когато правиш техники и го получиш, съвсем не мислиш че цената му може да се окаже, много по-висока, от колкото си готов да платиш. А за другите, да всичко е пазарна икономика, с цел лично облагодетелстване.
Точно така! Минала съм по пътя на усещането да се стремя към желанието си на всяка цена. Платих си и цената (може би я плащам още). И осъзнах, че над всичко е Божията воля, защото ние сме твърде дребни (в духовен смисъл), за да сме в състояние да прозрем кое е добро за нас и кое не.
simpatikonia , дано не произнасям напразно името Божие. Когато го написах, идеята ми беше, че напредвайки (макар и твърде бавно) във вярата, заменям битовите (и понякога жаргонни) изрази с такива, които носят светлина, чистота и святост (каквито за мен са посочените примери). Но същевременно не го правя самоцелно (за да демонстрирам вярата или принадлежността си към църквата). Т.е. стремя се да не произнасям напразно името Божие и дано успявам. Но не виждам нищо лошо СТИГА ТОВА ДА Е УМЕСТНО И НЕНАТРАПЧИВО , в речта си да вмъквам изрази от християнската лексика.
simpatikonia , дано не произнасям напразно името Божие. Когато го написах, идеята ми беше, че напредвайки (макар и твърде бавно) във вярата, заменям битовите (и понякога жаргонни) изрази с такива, които носят светлина, чистота и святост (каквито за мен са посочените примери). Но същевременно не го правя самоцелно (за да демонстрирам вярата или принадлежността си към църквата). Т.е. стремя се да не произнасям напразно името Божие и дано успявам. Но не виждам нищо лошо СТИГА ТОВА ДА Е УМЕСТНО И НЕНАТРАПЧИВО , в речта си да вмъквам изрази от християнската лексика.
fitblond, подкрепям те и при мен е така.
Опитвам се да заменям или избягвам всеприетите жаргони.
Но за да успяваме в това дело, трябва да се четат светите отци, като св. Ефрем Сирин, св. Йоан Кронщадски и др.
Един малък пример: две мои колежки, нещо се спречкаха и напрежението стана опасно.
Само им вметнах, че езикът ни е най- големият ни враг и понякога без да искаме удряме другите, като с камшик, че е по добре да го задържим и се размислим и ще се бъдем по спокойни по нататък.
положението се успокои, та и едната се е замислила чак. Слава Богу
Опитвам се да заменям или избягвам всеприетите жаргони.
Но за да успяваме в това дело, трябва да се четат светите отци, като св. Ефрем Сирин, св. Йоан Кронщадски и др.
Един малък пример: две мои колежки, нещо се спречкаха и напрежението стана опасно.
Само им вметнах, че езикът ни е най- големият ни враг и понякога без да искаме удряме другите, като с камшик, че е по добре да го задържим и се размислим и ще се бъдем по спокойни по нататък.
положението се успокои, та и едната се е замислила чак. Слава Богу
fitblond, така го усещаш - така го правиш 
.
Всеки има свободата да избира думите и изразите, които ползва.
Просто споменах една практика, която лично на мен не ми допада, но хората сме различни.
Предпочитам това, че съм християнка да личи не по думите, а по делата ми.
По повод на конфликтните ситуации и аз ги имам много в службата.
Понякога съм само свидетел, друг път са ме засягали лично. В първия случай сякаш е по-лесно да замълчиш или да кажеш нещо омиротворяващо. По-трудно е, когато лично срещу теб се избълват "змии и гущери". Тогава дори когато се опиташ кротко да се защитиш, нещата не се получават. Споделяла съм това с мои приятелки-християнки, за да получа съвет. В повечето случаи съветът е, че съм в правото си да се защитя и че не е трябвало да мълча. Обаче съвестта ми е на друго мнение. В такива моменти винаги се чувствам виновна, че изобщо съм започнала разговор. Усещането е точно такова, като да си попаднал в яма с кал - паднал си, ок, но когато си отвориш и устата - калта вече започва да горчи. Някак не можеш да запазиш вътрешния си мир и да водиш нормален разговор, когато човекът срещу теб е с разкривено от злоба лице и ползва грозни думи... Влезеш ли в разговор с него - щеш не щеш се приравняваш с него.
Вие на какво мнение сте?
. Всеки има свободата да избира думите и изразите, които ползва.
Просто споменах една практика, която лично на мен не ми допада, но хората сме различни.
Предпочитам това, че съм християнка да личи не по думите, а по делата ми.
По повод на конфликтните ситуации и аз ги имам много в службата.
Понякога съм само свидетел, друг път са ме засягали лично. В първия случай сякаш е по-лесно да замълчиш или да кажеш нещо омиротворяващо. По-трудно е, когато лично срещу теб се избълват "змии и гущери". Тогава дори когато се опиташ кротко да се защитиш, нещата не се получават. Споделяла съм това с мои приятелки-християнки, за да получа съвет. В повечето случаи съветът е, че съм в правото си да се защитя и че не е трябвало да мълча. Обаче съвестта ми е на друго мнение. В такива моменти винаги се чувствам виновна, че изобщо съм започнала разговор. Усещането е точно такова, като да си попаднал в яма с кал - паднал си, ок, но когато си отвориш и устата - калта вече започва да горчи. Някак не можеш да запазиш вътрешния си мир и да водиш нормален разговор, когато човекът срещу теб е с разкривено от злоба лице и ползва грозни думи... Влезеш ли в разговор с него - щеш не щеш се приравняваш с него.
Вие на какво мнение сте?
Съжалявам, че съм започнала разговора 
В моя случай съжалявах, че изобщо съм се включила в разговора, пък макар и за да давам обяснения.
Струва ми се, че има моменти, в които единственият ни отговор може да бъде само мълчанието.
Симпа, аз също се чувствам много зле ако стана част от такъв разговор, но за себе си съм научила, че нищо не ми се случва отвън, ако в момента не е активно вътре в мен.Т.е. ако някой е бил агресивен с думи, нещо ме е обидил, то това не е случайно, Бог нищо случайно не ни изпраща. Направил го е за да ми покаже, че в мен в момента има такива неща, че има някаква обида, която не съм простила. с други думи свикнах да гледам на тези ситуации като спасителни,защото те идват за да ме " лекуват", от мен самата.
Поставянето в такава "ситуация" може да е както спасително така и погубващо.
Сигурна съм, че всеки от нас може да ги оцени, въпроса е как да постъпим, за да не се окаляме.
Има хора, които умишлено ни провокират (не заради вярата ни, просто са си такива). Конфликта с тях е почти неовладяем. При такива спорове всячески се мъча да запазя спокойствие и да не го избивам на чест.
Не ми се получава. Слава Богу са рядкост.
Сигурна съм, че всеки от нас може да ги оцени, въпроса е как да постъпим, за да не се окаляме.
Има хора, които умишлено ни провокират (не заради вярата ни, просто са си такива). Конфликта с тях е почти неовладяем. При такива спорове всячески се мъча да запазя спокойствие и да не го избивам на чест.
Не ми се получава. Слава Богу са рядкост.
Жени, много си права .
Просто някои хора са си такива или просто си имат своите "моменти"
.
В повечето случаи е ясно, че отсрещният човек се е поддал на лошо настроение или по някаква причина (най-често от егоизъм) погрешно е преценил нещата, почувствал се е прецакан и е решил, че може да си го изкара на някой подходящ човек (разбирай по-търпелив или такъв, който няма да се разправя и да отвърне със същото). За зло или за добро ние, християните, сме винаги удобни мишени.
В моята работа конфликтите възникват предимно по причина егоизъм или мързел - някой от колегите ти решава, че си имал възможност (защото счита, че си му длъжен), а не си му помогнал. Не, че той се сеща винаги да ти помогне, когато ти имаш нужда... И колкото повече помагаш на другите, толкова повече изискват от теб. Да не говорим, че най-мързеливите имат най-много претенции. А тези, които са по-оправни (разбирай по-устати), тях винаги по-малко ги закачат със забележки и скандали. Със сигурност и аз мога да ги сложа на мястото им, но не искам да ставам груба и дребнава. Унизително е за мен самата, а и от това няма да ми стане по-добре. Предпочитам съвестта ми да е мирна.
Моят изповедник много често ми повтаря едни и същи думи: "Не позволявай да ти отнемат радостта". И е много прав - отнемат ли ти душевният мир, отнели са ти всичко. За съжаление конфликтите винаги ми нарушават душевния покой - без значение дали съм виновна или не.
.Просто някои хора са си такива или просто си имат своите "моменти"
. В повечето случаи е ясно, че отсрещният човек се е поддал на лошо настроение или по някаква причина (най-често от егоизъм) погрешно е преценил нещата, почувствал се е прецакан и е решил, че може да си го изкара на някой подходящ човек (разбирай по-търпелив или такъв, който няма да се разправя и да отвърне със същото). За зло или за добро ние, християните, сме винаги удобни мишени.
В моята работа конфликтите възникват предимно по причина егоизъм или мързел - някой от колегите ти решава, че си имал възможност (защото счита, че си му длъжен), а не си му помогнал. Не, че той се сеща винаги да ти помогне, когато ти имаш нужда... И колкото повече помагаш на другите, толкова повече изискват от теб. Да не говорим, че най-мързеливите имат най-много претенции. А тези, които са по-оправни (разбирай по-устати), тях винаги по-малко ги закачат със забележки и скандали. Със сигурност и аз мога да ги сложа на мястото им, но не искам да ставам груба и дребнава. Унизително е за мен самата, а и от това няма да ми стане по-добре. Предпочитам съвестта ми да е мирна.
Моят изповедник много често ми повтаря едни и същи думи: "Не позволявай да ти отнемат радостта". И е много прав - отнемат ли ти душевният мир, отнели са ти всичко. За съжаление конфликтите винаги ми нарушават душевния покой - без значение дали съм виновна или не.
В момента в който разбрах, че нищо отвън не може да ми се случи, ако не го нося вътре в себе си, разбрах че никой не ми е виновен и длъжен. Ако съм обект на нечия агресия, значи и аз нося същото в себе си и не съм се справила в този момент, така ми е доста по-лесно да реагирам адекватно в такава ситуация, защото тръгвам от себе си и човекът отсреща усеща, че не съм настроена за война и просто няма такава. Винаги в такива ситуации помага да започнеш на ум да се молиш за себе си и за човекът отсреща, това работи винаги при мен.
Ето едни интересни беседи, който има време, аз на части ги гледам
Посещение на йеромонах Николай Сахаров :
http://pbfvt.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&vie … 12-01-26-12-21-11
Ето едни интересни беседи, който има време, аз на части ги гледам
Посещение на йеромонах Николай Сахаров :
http://pbfvt.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&vie … 12-01-26-12-21-11
Ако съм обект на нечия агресия, значи и аз нося същото в себе си и не съм се справила в този момент, така ми е доста по-лесно да реагирам адекватно в такава ситуация, защото тръгвам от себе си и човекът отсреща усеща, че не съм настроена за война и просто няма такава.
Това не винаги е валидно. Както казах и по-горе има хора, които атакуват заради самата атака. В този случай е по-добре изобщо да не се влиза в пряк конфликт.
Работата ми е такава, че се срещам с много хора (говоря с хора много и по телефон), включително с изнервени държавни служители, администратори и т.н. Обичайно намираме добрият тон и вършим работата си спокойно. Много рядко не е така.
Ще дам простичък пример:
Наложи ми се да звъня в държавна агенция, чието седалище е в София. На сайта на агенцията е даден телефон за връзка. Звъннах на този телефон с молба да ми окажат съдействие. Съдействието се състоеше в това да ми се даде име и телефон за връзка на колега в регионалното им звено във Варна. Първо отнесох скандал, че изобщо съм звъннала. Второ отнесох скандал, че някой (който изобщо не съм аз) е дал точно този номер за връзка в сайта на агенцията.
Очевидно е, че правилно съм звъннала, но след като обясних на дамата, че нямам друг посочен телефон на който да потърся нужната ми информация, с рязък тон ми бе обяснено, че следващият път мен няма да ме обслужат.
Не виждам какво можех да променя в моето поведение по време на разговора, за да протече той що годе разумно. Непредизвикана с нищо агресия.
Еми носих си горчивия вкус в устата през целият ден.
Кому е нужно - не знам ...
Препоръчани теми