Православието като начин на живот 5

И аз не съм много съгласна с това твърдение.
Всички сме грешни, но аз лично не виждам пряка зависимост между външната агресия и вътрешното състояние на човека - агресивни са към мен, значи и аз съм агресивен. Агресията, която идва отвън не винаги е провокирана от нас (най-често, ако има провокация, то тя не е съзнателна и търсена). Агресията обаче ни поставя в екстремна ситуация и ни предлага избор как да постъпим - дали да отговорим на злото със зло (крещят ми - и аз ще се разкрещя; обиждат ме - и аз знам обидни думи), дали да се оправдаем по някакъв начин (кротко да обясним ситуацията и да са постараем да избавим от заблуждение ближния ни) или да отвърнем за злото с добро (т.е. да покажем на ближния, че неговото изстъпление по никакъв начин не е повредило доброто ни отношение към него, като така му дадем възможност да се осъзнае, че дори и да се извини).

Като отчетем факта, че и ние самите сме повредени от греха, няма как да не стигнем до извода, че действително мълчанието, неоправданието и вътрешната молитва са единствените неща, които могат да помогнат в подобна ситуация. Това за мълчанието е задължително, ако сме почувствали в себе си някакъв вътрешен гняв или смущение от случилото се. Каквото и да е чувството вътре в нас, мълчанието ни предпазва от необмислени думи, за които после можем да съжаляваме. Мисля, че да говори в такъв момент може само този, който е вътрешно мирен и е съумял да запази спокойствие, но пък ... дали има смисъл да говори на отсрещния. Не случайно думата за човек, който се е самозабравил от гняв е "в-бесен". А срещу бесовете вън и вътре в човека помага само смирението и призоваването на Бога за помощ, т.е. молитвата.

Малко извъртам темата, но попаднах на този откъс от предаването на Горан Благоев "Вяра и общество" от предната събота с коментар на Клаус Кенет за йогата. Много уважавам Кенет, основно защото говори от опит, а и умее да обяснява.

http://bnt.bg/part-of-show/glednata-tochka-na-pravoslavieto-ka-m … ogata-klaus-kenet

Тя темата за йога си остава актуална, след последната/поредна реклама, която й прави МОН - този път на теста за външно оценяване по английски език.

Благодаря за линка, Жени  .
Непременно ще изгледам материала.

Бе то е кратичко, ама съдържателно .

Да, да това е малко странен извод, който за себе си съм направила, например винаги, когато аз самата съм сдържала гняв, обида, ако не съм успяла да простя се сблъсквам цял ден със сърдити хора. И обратното, ако съм както почти винаги де, лежерна и лека попадам на хора, които са с такава енрегия. Не претендирам, че моят опит е валиден и за някой друг, само го споделям Но това за вътрешната молитва май най-много помага, в силно безнадеждни ситуации, много ми хареса това изречение от Симпа" не позволявай да ти отнемат радостта".
Жени, изключително полезно, много благодаря! 

Тезата на Лунно момиче си е заимствана от психологията и по-специално от квантовата психология, която в Русия се радва на по-радушен прием (и разбиране), отколкото на Запад. по-късно ще потърся беседа на един руски свещеник, който прави паралели м/у квантовата психология и християнството. Дано открия статията, че беше много съдържателна. Идеята е, че всичко, абсолютно всичко, което срещаме като външно влияние, е отражение на нещо, което имаме в себе си. Ако не понасяме външната (чужда) агресия, това не значи непременно, че ние сме агресивни към околните. Но следва да се запитаме дали пък не сме твърде агресивни (строги, сурови, критични) към себе си. Едно време много се терзаех от агресивността на бившата ми шефка спрямо мен.  И едва наскоро осъзнах, че по същото време, когато съм търпяла нейната агресия, аз буквално изцеждах тялото си от изтощителни фитнес-тренировки и диети, подплътени с твърде голяма критичност към тялото си. Т.е. по това време аз съм била изключително агресивна към себе си и външният свят ми е отвърнал със същото, под формата на агресивна шефка.

Вън от темата, на последната проповед (тази неделя), отецът (беседвайки върху глави 5,6 и 7 на Евангелие от Матея) засегна темата за прекалената грижа към материалното (битовото), която ни пречи да сме достатъчно усърдни във вярата си. Примерът беше с хора, които не отиват в храма по време на празник, ако той се падне в делничен ден, защото ги е страх от наказание в работата им. И ни призова да не подминаваме това си поведение, а да го отчитаме (признаваме) като прегрешение и да го изповядваме. Сега звуча твърде сухо и схематично, а отецът го каза изключително красиво и вдъхновено. В този ред на мисли, утре, когато е рождението на Св. Йоан Кръстител, ще ида на служба и съответно ще закъснея за работа. Аз съм щастлива, че работодателите ми са вярващи и духовни хора и винаги (когато ги помоля) с радост биха ме пуснали да ида на църква. Но се замислих, че аз, която нямам деца и кой знае какви семейни задължения, доста често от леност пропускам служби. Още по-мъчно ми е, че по време на изповедта си дори не отбелязах това като прегрешение. Но проповедта наистина силно ме докосна и занапред ще се стремя да бъда по-редовна в църквата.

Лек и спасителен пост на всички.

 fitblond, вярно че в руски източници съм я срещала, не бях се замисляла, дори не знам какво е квантова психология Агресията към себе си е грях, като този да си агресивен навън, към другите.Вътрешното състояние на агресия, може да има когато си премълчаваш, но трупаш обида, няма смисъл да си премълчаваш външно, ако се тровиш вътрешно.По-добре реагирай, участвай в конфликта, но запази вътрешната си радост и мир.

Именно!!! постоянно се опитвам да бъда милостива към себе си в християнския смисъл на думата. Т.е. да не се оневинявам, когато осъзнавам, че греша. Но в същото време да прилагам прошката и към себе си, тъй както към ближните си. Опитвам се да не поемам върху себе си чуждата агресия, а добър начин да се справям с нея е когато мислено благославям агресивния човек и/или си казвам някоя кратка молитва наум. Винаги помага.

Дълъг линк, нямам време да крия, извинете  .

Една статия на Божанов:
https://bozhanov.wordpress.com/2015/06/17/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1 … 0%BB%D0%B8%D0%B7/

И аз ще дам един линк. http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=177215

И да ви кажа честно, зарадвах се, особено на това:
" ...Нам е поверена отговорността да научим българския народ. Нямаме право да отстъпим от тази своя отговорност. И нямаме друга по-важна задача от тази. Става дума за спасение на човешки души и за спасението на този народ. Човек по човек. Душа по душа.

Нито един човек, пристъпил прага на наша църква не бива да бъде оставен необгрижен от свещенослужителя, да не бъде изслушан, да бъде оставен без утеха и насърчение. В църквата трябва да се върне човешкият разговор. Тя да стане място за общуване, за съпричастие и солидарност.

Всички ние, архипастири, пастири и монашествуващи, трябва да си спомним основното ни призвание, а то е да сме лечители на души човешки....

Може би могат да се кажат много неща, но аз ще кажа само : Амин!

Мора, благодаря ти

Хубави думи. И аз бих казала "Амин".
Надявам се обаче да не останат само думи.

Аз също се надявам. Но това са декларации, една от многото и, прости ме, Боже  - не особено убедителни. Имам обаче големи съмнения, че ще стане скоро и по начина, по който е описан. Понякога се питам дали не е по-добре и да не става изобщо. Може би именно в това ще се състои и Божията помощ и промисъл - да стигнем - и клир, и миряни, и иноверци и атеисти, и агностици - до дъното, че да се осъзнаем, покаем, променим и оттласнем.


По повод на реакцията на Св, Синод по повод на няколко въпроса в матурите - намирам я за пресилена, и по-скоро в отглас на актуалната политическа ситуация. Де да имаха толкова категоричност същите тези клирици, а и миряни, когато в манастирите ни отглеждаха свине... И как нашите архийереи търсят вината за националното ни духовно безпътие - не и у себе си, нее.  Държавата, министерствата, програмите, тоя, оня, а те са в бяло.

И дали тези  - според мен съвсем невинни и строго аналитични въпросчета -  доведоха бездуховността и лъжепророците? А не ролексите и луксозните лимузини, калташкият език и клисарско мислене у мнозина черноризци, подлизурството пред властите, пред дебеловрат и дебелокожи спонсори?

Ама не, някакви си там въпроси на матурите са виновни, хайде холан.

Що се отнася да агресията - истински мир съм усещал в редките случаи, в които съм успявал да сдържа себе си, да не отвърна. Твърде редки, за съжаление и срам.

Куркума, нямаш представа колко си прав.
Предпочетох да не коментирам, но и в мен напират същите мисли.

Аз ще кажа следното (и донякъде същото):
Единственото, което искаме (и е нужно) да направят нашите архиереи, е да дадат пример за покаяние - без красиви думи и декларации (като за пред ТВ камери). Искрено и дейно покаяние. Тогава ще се промени всичко за всички нас. Иначе ще продължим да слушаме само празни и показни думи. И просто нищо няма да се случи.

Смешно е владиците ни да излизат с подобна декларация. Сега чак ли се сетиха (спомниха), какви са им приоритетите... Смешно е и жалко. Не е нужно да декларират, а да действат. И ДНЕС вече е късно, ВЧЕРА трябваше ...

Дали съм наивна, или глупава, а може би и двете.
Но аз се надявам и искам думите да не останат само хубави думи.