Православието като начин на живот 5

Също намирам реакцията (не само клириците) за пресилена. Писах по-рано, не само трябва да сочи правилния път, а да се обясни защо е такъв. Човек (за добро или лошо) се учи основно от опита си. Трябва да напредне във възрастта, за да приема чужди думи за чиста монета.
Не можем да живеем в балон.

От друга страна искрено се радвам, защото от десетилетие (аз поне го виждам от толкова) забелязвам промяна в поведението на БПЦ. Заема се позиция. Правилна или не - не е моя работа да казвам. Определя се мнение, някой стои зад него. Учи се, развива се клира. Господ сили и разум да им дава!
Харесаха ми думите им, обосновано, разумно обяснение. Далеч от едно друго политическо решение, което ме стресна преди месец и нещо.

Мора, само се замисли...
Ако осъзнават чак сега това, за което са писали, какво говори това за тях?
И това, че го декларират в публичното пространство, също е доста безсмислено.  
Според мен подобна декларация е по-скоро снемане на отговорност, а не поемане на такава. Един вид те спускат директиви отгоре и някой друг - разбирай енорийските свещеници по места, трябва да го довършат. Лично това на мен ми навява спомени от недалечното минало.

Иначе като се замислиш, точно от тях зависи да променят нещата, така че да не се гледа на мирянина като на потребител, който купува свещи и плаща такси, а свещеникът да е свещеник, а не требничар. За мен е порочна практиката да се купуват свещи и да има различни такси (за големи храмове и за селските храмове) и хората да се делят според това колко пари могат да платят.

simpatikonia ,  аз не си завирам главата в пясъка, имам своя опит и наблюдения.
Затова и казах, че много може да се каже, но предпочитам само "Амин", защото, ей така, като си представих, че всичко това  би могло да се извърши и на дело...
Като в онази песен "тогаз ще настане такъв живот, че само си викам: Дано!"
 

Не съм си го и помислила.


Не бихме били истински вярващи, ако нямаме вяра и надежда в Бога ...
Все пак Църквата не се ръководи само от висшето духовенство.

И Бог има Своите начини на действие и Своите "декларации". Сигурна съм, че ще ги чуем и разберем. Всъщност вярата в Неговия промисъл ни крепи и ни пази да не униваме.

Лично за мен е достатъчно да си спомня какво се случи преди време с митрополитските избори във Варна. Стига ми като пример за цял един живот. Винаги когато унивам си спомням как тогава Бог не позволи да стигнем дъното и се намеси - осезателно (поне аз така го почувствах). Всъщност не само Бог действаше, но и хората - това беше дело на цялата Църква... въпреки Синода и най-вече въпреки волята на отделни негови членове.
Има надежда ....

А надеждата не посрамя!   

Аз им се радвам на позицията, трябва да се говори за тези неща и не смятам, че тези въпроси за йогата са невинни. Такива декларации са важни, за да разбунват дискусии, да събуждат заспалите, да е ясно, че да йогата, дъновистите, гей парадите и т.н. не са неща, които се приемат като добър пример за християните и не  трябва да се рекламират, афишират, още по-малко да влизат в училищата. До сега това беше забулено в удобно мълчание.

Това изявление, макар и да съдържа полезни разсъждени, е ПР недомислица, ако питате мен.

Не знам колко са хората, намиращи в йога духовна светлина, но със сигурност знам, че поне сто пъти повече от тях са онези, които гледат на нея като на нищо повече от групи физически упражнения. Удобни и лесни за практикуване, във комфортна среда. По една или друга причина в градският им бит не им остават много начини за физическа активност. Толкоз. Каква ерес, какви лъжепророци!

С други думи - не гледат на нея като на нещо повече от сутрешен крос, или каране на велосипед из парка, например. И сега всички тези хора, по правило боязливи (а да запитаме клира ни - защо?) да прекрачат прага на храма   - какво ще направят, питам се? Ще придобият смелост да го престъпят? Не, не мисля.

Ще бъдат отблъснати. От някакви окъснели и объркани декларации, омешкали в едно Людмила Живкова, комунистическия терор, смутното време, иога, иноверци и шарлатани. Аз искам децата ми да могат да разсъждават - както за всичко, така и върху други духовни системи освен православието. Това не значи , че ги приемат безрезервно, даже напротив. Рационалният прочит би ги защитил много повече от осъдителни декларации на смръщени клирици и жадни за евтина мометна слава политици и медийни лапацала.

Инак опитите на БПЦ да участва в обществения живот са похвално начинание, по принцип, съгласен съм.

Струва ми се,че подценяваш проблема.Йогата е най-опасна именно за онези хора,които гледат на нея само като на физическа активност,защото покрай физическите упражнения бавно и постепенно се оплитат в мрежите на източните лъжеучения и философии и те стават част от техния живот.
Например,когато ходиш на фитнес или плуване-отиваш,спортуваш и се прибираш.Толкоз.При йогата и бойните изкуства това не е така.Те повлияват целият ти живот.

Куркума, неведоми са пътищата Господни  . Не го забравяй. И отлбъснатия ще се върне. Човек интуитивно знае къде е истината и я търси цял живот.
Пък и в крайна сметка - хора са. И те се учат. Години наред са мълчали (че и повече от половин век), да им дадем време да си "смажат гласните струни".
Въпреки че и за това - ей я съседна Гърция, Русия - опит с кофите може да се черпи.

Нормално е преди човек да говори, и то в медийното пространство, добре да обмисли това, което ще каже и да си зададе няколко елементарни въпроса. Като например - говоренето му по-добро от мълчанието ли ще бъде? Искрена ли е неговата загриженост за другите или преследва други някакви (лични) интереси? С любов ли говори или с някакъв гняв в сърцето? Добре е да си ги зададе тези въпроси, защото тези, които ги слушат ще си отговорят задължително на тях и тайните му мисли ще станат явни.

Жени, не мисля, че ръководството на БПЦ има нужда от упражняване в говорене.
Ораторското майсторство  достатъчно добре се преподава във висшето ни духовно училище пък и толкова образци има за следване - и древни, и съвременни. Но това не е достатъчно, защото хората не искат красиви и умни думи, а думи, които да им лекуват сърцата, да им помагат да се пазят сами, а не само с наставнически тон да им сочат дупките по пътя. Не упражнения в говорене, а други духовни упражнения трябва да тренират нашите духовници и именно в това, че са слаби в тях е проблемът. Защото, когато си духовно силен, тогава и мълчанието говори, а когато си духовно празен, като говориш, това още повече личи. А най-вече е явно, когато ти липсва любов. Това е главният проблем - липсата на любов. Хората виждат тази липса както в действията на отделни висши и не толкова висши духовници, така и в начина на тяхното говорене. И няма как да имат уважение към тях. Обръщението "чеда мои" отдавна е лишено от съдържание, защото "чедата" са навикнали "отците" повече да взимат от тях, отколкото да им дават... Това съсипва всичките им усилия за говорене. Ако осъзнаят това и се променят, народът ще ги слуша и уважава, ако не - ще счита думите им за празна демагогия и търсене на личен интерес, пък и ще продължава ги прави герои на разни ТВ- скечове без съвестта им да ги осъжда в нищо.

Симпа, в огромната част си права. Така е. Не се говори с любов, не се мисли с любов. То мисленето е преди говоренето, да.
И все пак опита е от съществено значение. Реторика и аз съм учила, но едно е да говориш пред състуденти, съвсем друго е да отправяш послания. Различни са нещата според мен.

Да, има разлика.
Важно е да си даваш сметка пред кого говориш, но когато човек говори със сърцето си, той винаги намира точните думи. Нали точно сърцето (не само умът) ни подтиква да говорим и действаме. А и от друга страна само думи, изречени от сърцето, могат да стигнат до сърцата на другите.

Ще си позволя тук да се изкажа като ПР, а не само като вярваща: в практикуването на  Православието (посещаване на служби, четене на духовна литература, произнасяне на молитви, в изповедта и т.н.) има много повече духовност, отколкото в източните практики. Ефектът върху физическото и душевно здраве (хармония, покой, чистота на мисълта) също е в пъти по-силен. Убедих се в това лично. тъжното е, че всичко това остава скрито за широкия кръг хора. за жалост повечето хора в християнството виждат или една обредна битовост, или (което е още по-отблъскващо) - назидателност и забрани, които не са обяснени, мотивирани и разтълкувани така, че да бъдат осъзнати от широката публика.

Т.е. във време, когато буквално се води война за душите на хората, би било хубаво да се обърне фокусът в православното говорене, да се изведе на преден план фактът, че това е религия на любовта и опрощението. Ако щете да се изтъкнат чисто здравословните ползи за духа и тялото от молитвата, от акта на изповед, на покаяние.... Такова говорене е една прекрасна алтернатива на йогата и източните учения. Лично съм изпитала благотворното влияние върху физиката и здравето ми от присъствието на служба, от съсредоточаването в църковните песнопения, от произнасянето на молитви.. нищо не е успокоявало съзнанието ми и не ми е връщало радостта повече от изповедта и последвалото опрощение. Но за жалост има хора, които не са в състояние да осъзнаят това и не вярват, когато им обяснявам, че истинското практикуване на християнството има много по-дълбок смисъл от разни еднодневни учения.

Да ме прощава Бог за дързостта, но много ми се ще да видя и чуя от духовенството един нов фокус в общуването с миряните. за жалост днешното общество е много разглезено, очаква да му се обяснява, да бъде убеждавано, едва ли не на готово да му се сервират нещата. Ако сляпо следваме претенциите му, ще изгубим смисъла на християнството. Но въпреки това има опции духовенството и активните в църковния живот вярващи да осъвременят посланията си, без естествено да нарушават канона.

Всички ние се доближаваме до Бога, едни доброволно, други не толкова.За съжаление народ забравил Бога е обречен да си го припомня по доста болезнени начини. Такова припомняне виждаме и чуваме всеки ден по новините, в интернет: тежки заболявания, неочаквана смърт на близки и роднини, загуба на собственото здраве, пари, успех, невъзможност да имаш рожба и т.н.Всички тези неща ни доближават до Него и до любовта ни към Него. За това съм оптимист, че въпреки покварата сред служителите на църквата, която е силно изразена не само тук, но и в католическия свят, Бог успява да поведе хората по пътя на любовта, всеки по един или друг начин стига до там.

fitblond, разбирам какво имаш пред вид, но войната не следва да се води ни с обидни думи, ни с крясъци, ни с викове.
Разглезен или не днешният човек е такъв, какъвто е. И никой с размятане на обидни квалификации няма да го набута силом в храма.
Кое е истинното приемане на Христа - приемането Му насила или пътя на осъзнаването и приемането Му?

Тук (в духовния свят) изобщо не важи френската максима "На война като на война.". Тази война не е започнала с идването ни на този свят и няма да свърши със заминаването ни та ние да определяме правилата в нея.