Православието като начин на живот 5

не съм се изразила правилно - тази "война" не следва да се води с обиди (съжалявам, че употребих изрази като "разглезен"). Исках да кажа, че и духовенството следва да е по-активно в привличането на вярващите към храма, а не да чака само скърби, болести и прочие изпитания да водят човек при Бог. На мен ми звучи доста тъжно, дано греша

fitblond, много добре те разбрах.
И се зарадвах, като прочетох мнението ти - точно, ясно, премерено казано и най-вече умно!

Хубаво би било да чуем мнението на един професионалист в областта на обществените връзки.
И си много точна в изказа си - в момента наистина се води война за човешките души. Тази война не е от сега, тя се води, откакто свят светува. Днес просто средствата стават все по-изкусни и доста умело са скрити под маската на доброто и полезното,  и забележете - все с обещание за усъвършенстване на духа. Незнам защо, но все се сещам за думите на змията (т.е. на дявола), с които той увлече към заблуда прародителите в рая - "И ще бъдете като богове" (Бит. 3:5).

Много ми хареса твоето виждане за това, че духовенството би трябвало да намери начин да "рекламира" , т.е. да изтъкне ползата от молитвата, поста, изповедта, причастието и т.н. пред широката общественост. Така ще покаже, че не само отрича чуждите духовни практики, а има и свои - далеч по-добри и спасителни.

Да се говори за това на хората обаче изисква да се преведе църковната терминология на разбираем за хората език. Пак ще дам за пример злополучния опит на монах Никанор да говори по ТВ срещу йога  и за духовните практики на св. отци. Имах чувството, че самият той няма достатачно яснота за тях, да не говорим че никой в студиото не го разбра. А настъпателният му тон допълнително влошаваше нещата. Наистина трябва да се говори на хората, но НЕ ТАКА! Иначе по-добре би било да се мълчи, така поне по-малко вреда ще бъде нанесена.

Духовниците, а най-вече епископите, трябва да си спомнят, че проповядването е първо тяхно задължение. Нали ап. Павел беше казал, че Христос го е пратил не да кръщава, а да благовести. Грижата за душите на хората е много по-важно от извършването на требите и другите обряди. Духовниците трябва да умеят да говорят, да слушат и да разясняват. "За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои" (1 Кор. 9:22). Това трябва да е нагласата на църковния проповедник, който и да е той.

Здравейте момичета, незная дали точно тук мога да споделя проблема си, но понеже съм православна християнка, постя, изповядвам се, причастявам се, черкувам се редовно, реших тук да ви помоля за съвет.
Омъжена съм от почти седем години, втори брак съм за съпругът ми, венчани сме, за първата си жена не е бил венчан. От седем години се молим за детенце и вероятно от тук произлиза и най-големият проблем. И тук и в чужбина лекарите откриват сериозни проблеми в спермограмата му, аз съм с една тръба, забременях за кратко ин витро.
Сега към същината на проблема. Майка му се държи ужасно с мен, нарича ме каква ли не, аз съм и виновна за бездетството,той вижда това и казва ще я слушаш във всичко. Тя има психически проблем, но това се криеше от мен или умишлено, или те с брат му не искат да допуснат, че тя е болна. Когато разбрах, че не си пие лекарствата му споделих и го помолих да говори с джипито и, а след това чух от нея - защо си казала на синът ми, че съм болна от шизофрения? С една дума и най-съкровенните наши моменти се знаят от нея. В неговото семейство той и брат му са били свидетели на непрекъснато физическо насилие от страна на бащата към майка им. Той е християнин, но много често ми повтаря как майката е една, а жени много. Тя знае всяка секунда какво се случва вкъщи ( живеем отделно от нея, но наблизо). Непрекъснато ме тероризира по телефон или идва вкъщи, за да ми държи сметка за всичко и не пропуска да ми каже как Бог нямало да ми даде да гушна рожба, защото съм била егоистка. Ако опиша всичко ще стане цял роман. При последното и посещение отново стана голям скандал, то не бяха забележки, то не бяха клетви, и това се случва в негово присъствие, след като я чук да кълне, аз я блъснах с ръката и казах, че не искам да я виждам повече, а тя вдигна бастуна и се опита да ме удари. От тогава той ми се сърди, което въобще не му е за първи път. Непрекъснато ме заплашва с развод, като съм била вироглава и не съм се смирявала, да съм си ходела у нашите.
Знам ще кажете какво още търся при този човек?
Какви са моите разсъждения? Бог изпраща изпитания и аз полагам усилия да ги изтърпявам. Освен това, няма сила, която да ме убеди, че той не иска дете, толкова страда от липсата му. Не иска да осиновим под предтекст, че баща му ( Бог да го прости), нямало да го приеме и аз нямало да мога да го възпитам, това за мен са оправдания, че не приема чуждо дете.
Много пъти съм си мислила да се разведа.Сега не спя в къщи, искам да си дам време и да реша. Имаме ембриончета от посл.ин витро опит, не искам да ги унищожаваме, вече незнам той какво иска.
Разумът ми казва едно, емоциите друго. Толкова съм объркана.
Моят изповедник, който е и негов, ме посъветва да не подавам аз молба за развод, въпреки, че не одобрява постъпките му. Казва страшно е с такава майка, тя е неспасяема.
Прочела съм немалко беседи на различни монаси по въпроса. В тези, в които е засегнато търпението и смирението ме смиряват, но там където се казва мъжете са длъжни да оставят майка си и баща си и да се прилепят към жена си, точно обратното.
Не искам да съм разведена, защото смятам, че Бог ми го е изпратил за мое изправление, но вече трудно издържам.
Извинявам се за дългия пост.

samayra, трудно може да се даде съвет в такава тежка ситуация.

Най-добре е да се довериш на твоя изповедник и на неговите съвети.
Моли се Бог да ти даде разрешение на проблема по неговите молитви и с негова помощ. Хубаво е, че той е изповедник и на съпруга ти. Ще съумее да види нещата от твоя и от негова страна. Няма нищо по-хубаво и от това, че съпругът ти също е християнин. Е, това не означава, че представите му за смирение и послушание са най-точни, но поне има за коректив на поведението си християнските норми. А иначе всички сме грешни и имаме слабости. Свързани сте с тайнството Брак - и това най-вече според мен предопределя твоето поведение занапред. Не можеш да го напуснеш току така. Моли се Бог да разреши тази тежка житейска ситуация. А това, че нямате деца... дано не ти прозвучи жестоко, но може и да е за добро. Бог знае. В молитвите си искай не дете, а доброто и полезното за спасението ви. И моли се за майка му, колкото и да те е наранила. Тя ми се струва има най-голяма нужда от молитви.

samayra, обърни се с молитва към Пресвета Богородица и някой Светия, те са се молят за теб, съпругът ти и за майка му.
Ние сме немощни и грешни и е полезно, да просиме молитвена помощ от Светиите, които са пред Господа и са Му блаугодили.

samayra, добре дошла . Винаги има причини за случващото се с нас. Аз бих се доверила на изповедника си. Не вземай решение за каквато и да било промяна в състояние на безпокойство. 

Симпа, фитблонд (извинете, че на кирилица, ама ме е подгонил голям мързел да натисна два бутона  ), как виждате да се провежда тази реклама? Дайте да развием идеята. Защото едно просто "трябва" не е достатъчно.
И после - в малките населени места, където работят енорийски свещеници, няма време ни да се мисли ни да се работи по "рекламни кампании".
А и в крайна сметка не трябва ли всички ние да сме рекламните "билбордове" на тази религия?! Защо виним клира?

Който иска прави - имам близки, които посещават онкодиспансери, работят добровлно и в домове за медикосоциални грижи.
Ето там трябва да се работи според мен.
Някак не искам да принизявам вярата ни до една брошура стъпкана на пода във входа на блока.

Жени, ами на клира това му е работата - първостепенната. То и от самата декларация стана ясно, че това вече е осъзнато и огласено в публичното пространство. Ами може би т. нар. "реклама" трябва да започне от най-високо равнище. Колкото до заетостта на свещениците в по-малките населени места, не може да се отрече, че е така. Но нали пак от Синода и от т. нар. бюджети зависи привличането на сътрудници, които да поемат част от тази работа. Що богослови бълват висшите духовни училища (все още), че и нови се откриват. Само дето им се дава диплома в ръка и после ... оправяйте се сами. И не е вярно, че църквата няма пари... Някои митрополити се изявяват наистина като добри мениджъри, но май целите им са различни от нашите очаквания. Всичко е застинало в добре позната, но не и добре работеща схема. А за шуробаджанащината съвсем не ми се говори, но тя е на всички нива - от митрополията до енорията. Така работа не се върши. Затова и нещата не вървят или вървят, но за точно определени хора. Има за какво да се замислят в Синода, но виждаме, че дори един Църковен събор не се предвижда в близко време, пък какво да говорим. Стига толкова приказки вече... само.

Мисля, че не се изразих съвсем правилно.
Всичко, което казваш вероятно е така, някои неща се виждат - други не съвсем.

Хванах се задумичката "реклама" и един вид "просветната" дейност, за която говореше по-рано Фитблонд. Това не ми е ясно как се вижда точно да се случи, без да се обезценява вярата ни.
За това смятам, че работата ни е основно с личен пример да променяме (ако изобщо сме в състояние) отношението на масата към християните. Ние сме длъжни да сме "рекламните брошури".
От друга страна можем да се поучим от опита на другите религии. Създават се центрове, клубове и други форми на сборища, в които се работи за конкретна цел (примерно да се подпомагат хора в неравностойно положение) и по този начин чрез делата и резултатите се постига и другото - да се прогласи вярата ни.

От декларацията за мен стана ясно, че я е писал млад и ентусиазиран човек. Въпроса е, че не е ясно къде е полето за изява и какво е то. Ясно поставени цели без път за постигането.
Така разултат не се постига.

Няма защо да се спираш да говориш, с говоренето се започва - обсъжда се, раждат се идеи, път за реалицазия, това е основен процес от работата   .

Благодаря ви за подкрепата и съветите. Проблема е в това, че съпругът ми ме гони непрекъснато. Аз все му повтарям, че сме свързани с тайнството Брак и трябва да намерим начин. Пълното подчинение от страна на съпругата иска да го превърне в робство. Разбира се с това и изповедникът ми не е съгласен и въпреки, че е против разводите разбира се ми каза, че е изцяло на моя страна, ако повече не издържам и го напусна. Само, че след като ме гони, защо не отиде той да подаде молба за развод, че той този брак дали вече е и Богоугоден?

Жени, аз пък имах предвид говоренето само с декларации да се спре  .
Или поне покрай него да се направи и нещо съществено.

Колкото до младите и ентусиазираните... почвам да си мисля, че "старите" ги оставят да пишат и правят изявления, надявайки се "да им мине меракът", а те самите бранят статуквото с бездействие (бездействието също е вид действие). ...

По-вероятно е естественият ход на времето да извърши промяната - тихо и незабележимо. Еволюцията винаги е била по-мъдра от революцията. Нещо нямам вяра на революционни декларации и красиви обещания, пък и историческият опит го доказва.

Малко квас заквасва цялото тесто - основна библейска истина.
Има ли възможност да протече такъв процес и в Синода? Поне засега кипежи не се забелязват (освен само на думи, но и те са доста вяли). Няколкото нови, по-млади митрополити с изряден монашески живот и здрави духовни разбирания, които влязоха в състава на Синода (двама са, ако трябва да съм съвсем точна),  явно не са достатъчни, за да настъпи промяна в по-добра посока. Квас има, но трябва и в читаво брашно да се сложи.  А когато хлябът не става, а домакинята е умна и добра (в което не се съмняваме), тя маха лошото брашно и търси да сложи качествено, за да съживи процеса и да не повреди добрия квас. Това имам предвид като казвам, че май основно на времето се надяваме. Аз поне...

samayrа, може би трябва да помислиш дали от изпитание този брак не е преминал в мъчение.

Симпа, не ме стряскай така, бе жена  . 
Живи и здрави да са младите с кипежа, те ще донесат каквото е нужно, за да закипи.
Човешкият е силен фактор. Разбрах го и аз от първа ръка. След рокадите имаме нов свещеник и разликата веднага се усети.

Жени,
Човешкият елемент е от голямо значение .
Понякога един човек може да промени всичко и да "зарази" в положителния смисъл на думата всички. Както и обратното - да внесе недоверие, интриги, подозрителност, студенина, страх, и да спре свободния полет на душата ... Говоря по принцип. После кажи, че от нас хората не си зависи всичко. Ама дай ни на нас да се оправдаваме и да сочим все други фактори за виновни - прехода, разкола, държавата и т.н. Само за нашия мързел и  не се сещаме да се обвиним, пък уж сме християни и  трябва да ни е присъщо.

Жени, честит ви нов свещеник.
Надявам се да споделяш как се развиват нещата при вас. Нали всичко се случва все за наша поука.

samayra, ти най-добре знаеш как се чувстваш и на какво си подложена. В този смисъл решението си е само твое. Всяко търпение има своите граници. Имай предвид, че свещениците не са прозорливи старци - и те са хора, и те могат да сгрешат в преценката си. Не приемай мнението им за тъждествено с Божията воля. Ако нямаше нужда да мислим, Бог нямаше да даде разум на всеки един от нас. Ако се чувстваш по някакъв начин физически застрашена, не се колебай да потърсиш специализирана помощ. Страшни неща се случват, а домашното насилие е често срещано явление, понякога с неочаквани последствия. Мисли за себе си, още повече когато околните не мислят за теб. Мъчно ми е за теб и дано скоро намериш неблагоприятния изход от ситуацията. Ти ни направи съпричастни към твоя проблем, не ни оставяй в неведение за това какво се случва за напред. Тайно се надяваме на добри новини .

Хубаво, но с какво ти/аз/ние сме по добри от друговерците, които правят същото?
Докато БПЦ не разбере, че тя се крепи на вярата, а не обратно - БПЦ пази вярата, нищо няма да се промени. И много лесно е да накараш човек да повярва, но още по лесно да загубиш доверието му.

Честит ви празник-неделя! Днес съм много щастлива, синът ми взе първо причастие. Аз постех и се молех за него, нали така се прави когато се причастява бебе? Дано не съм объркала нещо,какви са правилата за причастие пир деца и бебета, колко често се причастяват вашите?

Mama_Nana,  на мен ми се струва, че в момента нашата БПЦ е на ниво да пази не вярата, а националността и морала. Или поне тя залага на това, че прави тези две неща. Дори намирам, че декралациите й са в по-голяма степен моралистични, отколкото верови, или поне имат подобен уклон. А няма нищо по-лошо от морализъм във време на криза на ценностите, а ние точно в такова време се намираме.

Преди да чете морал, самата Църква трябва да покаже, че в нея има морал. Затова и всичките й декларации и изказвания в интервюта срещу гейовете не будят не вниманието на обществеността, а събуждат присмех. Всичко ни е наред, гейовете ни са главна грижа. Относно пък проблемите с инвитрото и сурогатното майчинство, Църквата дори няма моралното право да дава съвети, след като тя самата не е показала предварително някаква духовна грижа към семействата изобщо и към тези с репродуктивни проблеми.

Много отдавна, вместо да трепери над имотите си и да се оправдава с разкола, Църквата ни   трябваше да се погрижи много искрено и с много голяма любов за децата на нацията, за семействата... В нашият голям областен град за това време има сформирани и оцелели само 2 (две!) неделни училища. А иначе нашият митрополит на всяка Сирна неделя се "кае" публично, че не се е погрижил за младите хора, за наркоманите и т.н ... Е, да го направи, вместо да го повтаря всеки път, си казвам аз, а и другите, които го слушат. И не вярвам на искреността му - за другите не знам. Какво е това, ако не упражнение в лицемерие.

Единствено в БФ към нашия университет действа студентско дружество, което извършва някакво душегрижие - най-вече към затворниците, като ги ограмотява и ги запознава с православието. Доколкото знам това става по тяхна инициатива и не е подпомагано по никакъв начин от Митрополията в града. Тя и Митрополията доскоро беше във война с БФ. Това говори много лошо за нас и хората го виждат. Кой е виновен затова? Християните ли? Не мисля. Те очакват някой да им даде пример и подкрепа, а те могат много неща да направят. Това искам да кажа, че дори и малко се повтарям, та ставам досадна вече - християните имат нужда от добър пример и от добро ръководство. Смятам, че във всеки един от нас има голям потенциал за работа и помощ на Църквата, стига някой да му покаже и да го насочи. Все още битува у нас разбирането, че Църквата това са свещениците и митрополитите. Те вършат, ние сме свидетели и не можем да се месим в тяхната работа. Лошото е, че и повечето от тях самите го вярват.