Православието като начин на живот 5

Интересно впечатление прави, че единствено неносенето на мартеница от християнски съображения предизвиква най-големите полемики и повдигане на вежди. Повечето не сте особенно смутени от факта, че трябва да приемате и връзвате мартеници на хора, които не понасяте, че много хора, на които ще си вържете мартеницата ще я махнат същата вечер защото самите те не понасят да носят или пък, че ще получите 40 мартенички от Китай или такива със синьо турско око.  Важното е да се спазват традициите!

Проблемът ми с традициите е, че когато не спазваш всички ти просто не спазваш традициите и това е. Не можеш да казваш, че традициите трябва да се спазват и да не спазваш дати,  да не спазваш пости, да не си закичваш вратата с върбови клони, да не заколваш петел на Петльов ден и КУП други неща, на които никога няма да смогнете.

Не ходя на църква и отричам православните ритуали (взаимствани от езичеството). Не правя нищо на Коледа и Великден, но и не съм лицемер, както повечето тук, които сами си избирате какво да спазвате (според както ви е удобно) и какво не, и сочите с пръст тези, които не спазват определено нещо. Които не носим мартеница сме по-малко българи и повече фанатици и сектанти.

Умилително е да се гледаме българи с мартеница в чужбина, нали? Е, и какво от това? И аз съм била българка в чужбина, и въпреки че българите лесно се забелязват през март, това не означава, че се мразят по-малко. Най-много да спрат да говорят на български, ако видят някой на опашката пред тях с мартеница на ръката или на връхната дреха.

Забавно е, как всички станахте българи за 3 дена в началото на месеца, а има много повече начини да бъдеш "по-българин" (както някой се беше изразил по-рано). Колко от вас купувате български храни, ползвате българска козметика, носите български дрехи? Сигурно по-малко от колкото носите мартеници от Китай.

Да не говорим за българските качества, които са направили българина БЪЛГАРИН. Те са изчезнали вече и това си проличава по отношението ви към вярата  (и то християнската вяра) на другите. Това, което ще напиша е по повод лепенето на етикети като "сектант", "фанатик" и тн.

Разбирам че най-лошото нещо, което може да се случи на децата ви е някой да им подарява библии (флаерите за <име на чалготека тук> са ок), но следващия път когато правителството реши да махне стихотворение като "Даваш ли, даваш, балканджи Йово.." от учебниците или реши да захароса историята за Баташкото клане, вместо да скачате като ощипани моми (както и сега направихте), се замислете защо им е на децата ви да учат за подобни фанатици и сектанти! Да, хората може би са носели мартеници и са спазвали традиции - толкова са знаели, така са правили. Не са имали библии на нощното си шкафче и не са можели да гугълнат езическите ритуали. Не вярвам Бог да им го е считал за неправда или грях. В никакъв случай! Но когато някой се е опитал да им наложи друго нещо и друга вяра са били готови да се разделят с близките си и главата си дори. Това може, нали? Но в днешно време да имаш библия и да се образоваш и да знаеш каква е официалната ти вяра ( или поне на хартия) и какво проповядва ТЯ, а не какво си чул през разваления телефон е сектантско и фанатизъм (изключвам, хора, които се считат за атеисти, те не са длъжни да четат, както и да празнуват Коледа и Великден Laughing).

Нека да не бъдем лицемери, защото ако тогава сме били под турско робство, днес под какво сме? Не сме ли роби на масова чалгализация, кич, комерс, липса на ценности и устои, липса на образование и грамотност - светска и християнска, липсата на всичко, което е било истински българско.

Носете си мартениците, пак казвам, ТОВА Е НАЙ-МАЛКИЯT проблем - не налагам своето неносене и не мисля, че всички трябва да спрат да носят. Споделих мнението си за цвят, но явно в тази тема на повечето всичко им е бяло и червено (или като всяко чудо през поне първите три дни). Други цветове не може!

Не е въпросът в мартениците, носете си ги със здраве, наистина! Но ако сте от тези, които твърдите, че вярвате в Бог знайте, че Той ви дава здраве и няма нужда да правите друго освен да вярвате и наистина "да имате любов в сърцата си", както една потребителка се изрази! Но защо не приемате, че някой не може да живее като вас и започвате да се подигравате и да лепите етикети? Това е по-притеснително."

1.Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.