- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
Чувството за глад има и духовен аспект, не е въпросът само в хранителния баланс, въпреки че той може да спомогне на биологично ниво, така е.
NilDesperandum, относно ропота и поста - от една страна съм съгласна с теб, от друга не точно. Разбира Ако с години си в Църква и не намираш смисъл от поста, то тогава наистина си права, че е по-добре да не постиш, но тогава може би си струва човек да се запита и защо изобщо вярва и какво прави толкова години в църквата, ако не разбира за какво служи поста (изключвам болните, бременните и кърмачките).
Но от друга страна го има и този момент, че човек започвайки своя духовен път и постейки от скоро (дори и това скоро да са 3-4 год.) се изправя и пред борбата с дявола, която е доста изкусна. В случая може да е и като благочестив помисъл "дето ще роптая и ще мисля само за храна, по-добре да съм искрен с Бога и да не постя" (пример само). Защото човек може би от неопитност си мисли, че едва ли не трябва да бъде аскет, както пише по книгите да кажем, за да се счита постенето му за истинско. А така пък се лишава от благодатта на поста, която е една невидима и тиха сила. А и за да постигнеш каквото и да е християнска добродетел се иска много постоянство, борба със себе си, вяра че Господ ще ти помогне да се справиш , насилване над душата и тялото ти и т.н. "Насилници грабят Царството небесно".
NilDesperandum, относно ропота и поста - от една страна съм съгласна с теб, от друга не точно. Разбира Ако с години си в Църква и не намираш смисъл от поста, то тогава наистина си права, че е по-добре да не постиш, но тогава може би си струва човек да се запита и защо изобщо вярва и какво прави толкова години в църквата, ако не разбира за какво служи поста (изключвам болните, бременните и кърмачките).
Но от друга страна го има и този момент, че човек започвайки своя духовен път и постейки от скоро (дори и това скоро да са 3-4 год.) се изправя и пред борбата с дявола, която е доста изкусна. В случая може да е и като благочестив помисъл "дето ще роптая и ще мисля само за храна, по-добре да съм искрен с Бога и да не постя" (пример само). Защото човек може би от неопитност си мисли, че едва ли не трябва да бъде аскет, както пише по книгите да кажем, за да се счита постенето му за истинско. А така пък се лишава от благодатта на поста, която е една невидима и тиха сила. А и за да постигнеш каквото и да е християнска добродетел се иска много постоянство, борба със себе си, вяра че Господ ще ти помогне да се справиш , насилване над душата и тялото ти и т.н. "Насилници грабят Царството небесно".
Чувството за глад има и духовен аспект, не е въпросът само в хранителния баланс, въпреки че той може да спомогне на биологично ниво, така е.
NilDesperandum, относно ропота и поста - от една страна съм съгласна с теб, от друга не точно. Разбира Ако с години си в Църква и не намираш смисъл от поста, то тогава наистина си права, че е по-добре да не постиш, но тогава може би си струва човек да се запита и защо изобщо вярва и какво прави толкова години в църквата, ако не разбира за какво служи поста (изключвам болните, бременните и кърмачките).
Но от друга страна го има и този момент, че човек започвайки своя духовен път и постейки от скоро (дори и това скоро да са 3-4 год.) се изправя и пред борбата с дявола, която е доста изкусна. В случая може да е и като благочестив помисъл "дето ще роптая и ще мисля само за храна, по-добре да съм искрен с Бога и да не постя" (пример само). Защото човек може би от неопитност си мисли, че едва ли не трябва да бъде аскет, както пише по книгите да кажем, за да се счита постенето му за истинско. А така пък се лишава от благодатта на поста, която е една невидима и тиха сила. А и за да постигнеш каквото и да е християнска добродетел се иска много постоянство, борба със себе си, вяра че Господ ще ти помогне да се справиш , насилване над душата и тялото ти и т.н. "Насилници грабят Царството небесно".
NilDesperandum, относно ропота и поста - от една страна съм съгласна с теб, от друга не точно. Разбира Ако с години си в Църква и не намираш смисъл от поста, то тогава наистина си права, че е по-добре да не постиш, но тогава може би си струва човек да се запита и защо изобщо вярва и какво прави толкова години в църквата, ако не разбира за какво служи поста (изключвам болните, бременните и кърмачките).
Но от друга страна го има и този момент, че човек започвайки своя духовен път и постейки от скоро (дори и това скоро да са 3-4 год.) се изправя и пред борбата с дявола, която е доста изкусна. В случая може да е и като благочестив помисъл "дето ще роптая и ще мисля само за храна, по-добре да съм искрен с Бога и да не постя" (пример само). Защото човек може би от неопитност си мисли, че едва ли не трябва да бъде аскет, както пише по книгите да кажем, за да се счита постенето му за истинско. А така пък се лишава от благодатта на поста, която е една невидима и тиха сила. А и за да постигнеш каквото и да е християнска добродетел се иска много постоянство, борба със себе си, вяра че Господ ще ти помогне да се справиш , насилване над душата и тялото ти и т.н. "Насилници грабят Царството небесно".
Но пък повечето хора, които познавам, вкл. аз- в началото постех с такова желание, с такъв хъс- изобщо не ми правеше впечатление.Даже нашите ми забраняваха да постя и аз много страдах. Ама с годините ми е все по-трудно
Иначе- един познат, свещеник- синът му, момче- се бунтува срещу поста и му е трудно и той изобщо не го насилва. Направи ми впечатление, че каза: "Няма заради едната храна, да го накарам да намразва Христос". Аз смятам, че е прав. Има толкова примери около мен на деца държани твърде строго и сега, като са големи и самостоятелни, са буквално като отвързан добитък- не искат да помиришат църква, камо ли да постят. Единствено едно момиченце, при което нещата са били винаги умерени, продължи да идва, та дори и приятеля започна да си води и то съвсем редовно, и двамата се изповядват и причастяват.
То, за съжаление- всичко е толкова относително във възпитанието. Правиш , струваш- накрая често е "Къде сбъркахме"
NilDesperandum,Точно така е! И аз имам колежка, разкошен човек, но не е "активно вярваща" и тя си пости за спорта - ей така, за здраве и т.н., но я няма тази борба при светските хора. И както писах по-горе, и аз съм имала години в които по цял ден на едно пакетче солети, кафенца (и цигарки 
, но това е др. тема) и летях, летях! А сега... Ако става дума за самата издържливост пък, колко гурута има в източните религии, които я карат на вегетация с години, но там сила може да дава и дяволът, и егоизмът..
Както и да е, ще се борим и ще се надяваме на Бога, къде ще ходим.
Относно децата, да, там трябва да говорим, да се молим за тях и да оставим Бог да действа, а той има грижата за всичко. Лошото е, че като сами не искаме да се вкараме в правият път, Господ ни издейства някой и друг житейски шамар на промоция.
, но това е др. тема) и летях, летях! А сега... Ако става дума за самата издържливост пък, колко гурута има в източните религии, които я карат на вегетация с години, но там сила може да дава и дяволът, и егоизмът..Както и да е, ще се борим и ще се надяваме на Бога, къде ще ходим.
Относно децата, да, там трябва да говорим, да се молим за тях и да оставим Бог да действа, а той има грижата за всичко. Лошото е, че като сами не искаме да се вкараме в правият път, Господ ни издейства някой и друг житейски шамар на промоция.
stefanel, поста задължително трябва да се съобрази със здравословното състояние.
Например в сегашният пост зълва ми пости до Благовещение, изповяда се, прие причастие и прекрати ограничението в храната. Здравето й не го позволява. Аз също не мога да постя сега по здравословни причини и не го правя.
Например в сегашният пост зълва ми пости до Благовещение, изповяда се, прие причастие и прекрати ограничението в храната. Здравето й не го позволява. Аз също не мога да постя сега по здравословни причини и не го правя.
На 18 април от 21:20 по БНР беседите на митрополит Антоний Сурожки: http://bnr.bg/hristobotev/post/100677966/dumite-na-mitropolit-an … ril-ot-2120-chasa
Днес за пореден път загледах книгите в църквата - има малка библиотека ( винаги има 5-6 книжки) нито веднъж не съм взимала ,любопитно ми е , но се притеснявам факта че има тетрадка в която се записват лични данни и тя си стои там на самия вход. 
Почти не ми остава време да чета на компютъра, ползвам най -обикновен телефон слушалка, а време за четене ми се намира на връщане от работа всеки ден по почти час.
Иначе покрай религията на градината семейно рисувахме по миналата седмица. Изпратиха рисунка за конкурса , аз очертах с молив , детето оцветява....
Почти не ми остава време да чета на компютъра, ползвам най -обикновен телефон слушалка, а време за четене ми се намира на връщане от работа всеки ден по почти час.
Иначе покрай религията на градината семейно рисувахме по миналата седмица. Изпратиха рисунка за конкурса , аз очертах с молив , детето оцветява....
Като желая лек и спасителен пост, ще си позволя и аз да кажа нещо за хората, които имат лекарска забрана да постят. С риск да прозвуча едностранчиво, но покрай заболяване, което ми установиха преди две години, осъзнах, че болестите произтичат от греховете и начинът за изцеление е на първо място вярата, а след това покаянието и отработването (изчистването) на тези грехове. В този смисъл постът, съпътстващ покаянието, е един от най-преките пътища за оздравяване. Така разглеждам постенето в духовния аспект на изцелението и съм дълбоко убедена, че един пост само ще подпомогне оздравителния процес на болните.
А сега ще разгледам темата и във физическия й аспект - все повече лекари от т.нар. официална медицина (а и много лекари, занимаващи се с природосъобразния начин на живот) признават, че болестите възникват в следствие замърсяването на организма с токсини от животински произход. Поне от 2-3 десетилетия нито месото, нито млякото, сирената, кашкавалите и т.н. не са толкова чисти и качествени, колкото са били по времето на нашите баби. И колкото повече ги ядем, толкова по-болни ставаме. И обратно - въздържанието от животински храни за 30-40 дни със сигурност ще повлияе оздравително на всяка болест. Казвам го отговорно. Уловката е, че постът не значи тъпчене с хляб, мекици, вафли, солети и пр. въглехидратни храни. А разнообразно хранене със зеленчуци и плодове (ако последните не са забранени заради диабети, кандидози и т.н.). Но категорично няма болест, за която да е полезно тъпченето с месо, масло и кашкавал. Дори диабетиците се чувстват много по-добре ако минат на режим от варива и зелени салати. За бременните важи същото, с добавка на риба и морски дарове, които доколкото знам са позволени.
Така че нека не злоупотребяваме с тази "лекарска забрана" да постим. Още веднъж - лек и спасителен пост
А сега ще разгледам темата и във физическия й аспект - все повече лекари от т.нар. официална медицина (а и много лекари, занимаващи се с природосъобразния начин на живот) признават, че болестите възникват в следствие замърсяването на организма с токсини от животински произход. Поне от 2-3 десетилетия нито месото, нито млякото, сирената, кашкавалите и т.н. не са толкова чисти и качествени, колкото са били по времето на нашите баби. И колкото повече ги ядем, толкова по-болни ставаме. И обратно - въздържанието от животински храни за 30-40 дни със сигурност ще повлияе оздравително на всяка болест. Казвам го отговорно. Уловката е, че постът не значи тъпчене с хляб, мекици, вафли, солети и пр. въглехидратни храни. А разнообразно хранене със зеленчуци и плодове (ако последните не са забранени заради диабети, кандидози и т.н.). Но категорично няма болест, за която да е полезно тъпченето с месо, масло и кашкавал. Дори диабетиците се чувстват много по-добре ако минат на режим от варива и зелени салати. За бременните важи същото, с добавка на риба и морски дарове, които доколкото знам са позволени.
Така че нека не злоупотребяваме с тази "лекарска забрана" да постим. Още веднъж - лек и спасителен пост
Но категорично няма болест, за която да е полезно тъпченето с месо, масло и кашкавал.
Хубаво е човек да не е така категоричен, като стъпва само на собственият си опит
.
На хората, които страдат от бъбречна недостатъчност (например) и са на лечение с диализа, им се налага да приемат ежедневно не просто разнообразна, а определен вид храна, която включва богати меса като телешкото. Иначе просто умират от недостиг на соли, минерали и други вещества, които се извличат заедно с вредните токсини от кръвта.
За това си има лекари - те преценяват вместо нас, незнаещите
.
Хубаво е човек да не е така категоричен, като стъпва само на собственият си опит
.На хората, които страдат от бъбречна недостатъчност (например) и са на лечение с диализа, им се налага да приемат ежедневно не просто разнообразна, а определен вид храна, която включва богати меса като телешкото. Иначе просто умират от недостиг на соли, минерали и други вещества, които се извличат заедно с вредните токсини от кръвта.
За това си има лекари - те преценяват вместо нас, незнаещите
.
Но категорично няма болест, за която да е полезно тъпченето с месо, масло и кашкавал.
Хубаво е човек да не е така категоричен, като стъпва само на собственият си опит.
На хората, които страдат от бъбречна недостатъчност (например) и са на лечение с диализа, им се налага да приемат ежедневно не просто разнообразна, а определен вид храна, която включва богати меса като телешкото. Иначе просто умират от недостиг на соли, минерали и други вещества, които се извличат заедно с вредните токсини от кръвта.
За това си има лекари - те преценяват вместо нас, незнаещите.
Хубаво е човек да не е така категоричен, като стъпва само на собственият си опит
.На хората, които страдат от бъбречна недостатъчност (например) и са на лечение с диализа, им се налага да приемат ежедневно не просто разнообразна, а определен вид храна, която включва богати меса като телешкото. Иначе просто умират от недостиг на соли, минерали и други вещества, които се извличат заедно с вредните токсини от кръвта.
За това си има лекари - те преценяват вместо нас, незнаещите
.Не искам да споря точно в тази тема, а и по време на пост не са уместни споровете. още повече, че наистина се изказах абсолютно крайно. ето защо ще се съглася с теб. ако се срещнем в други теми, ще ти разкажа за хора с бъбречни проблеми, които се чувстват много добре (набавяйки си нужните вещества от растителни алтернативи). Но наистина тук не е мястото, моля за извинение.
О, не се извинявай, fitblond! На мен ми хареса такава гледна точка. Но човек трябва да вземе решение сам за себе си и да действа по описания от теб начин, само ако има благословия от опитен, разсъдителен изповедник. Защото все пак нещата имат и духовна страна освен психологическа и физиологична. И, както знаем, всеки случай е индивидуален, затова всеки си има личен изповедник, който го познава "из основи" и може да прецени какво е най-полезно за отделния човек. Светите отци казват, че болестта постига това, което цели постът за здравия човек: смирява тялото. Но, ако постим въпреки, че сме освободени и от това се възгордяваме... Да, тялото ще има полза, болестта ще се излекува, но душата ще пострада. Трудно е да обхванем всички аспекти на темата...
След това уточнение, обаче признавам, че написаното от теб малко ми липсваше като гледна точка в дискусията ни, защото все пак празнуваме Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Мария Египетска, пък сме се размекнали и размрънкали. Имам предвид себе си! Някой да не реши, че го соча с пръст.
И, както знаем, всеки случай е индивидуален, затова всеки си има личен изповедник, който го познава "из основи" и може да прецени какво е най-полезно за отделния човек. Светите отци казват, че болестта постига това, което цели постът за здравия човек: смирява тялото. Но, ако постим въпреки, че сме освободени и от това се възгордяваме... Да, тялото ще има полза, болестта ще се излекува, но душата ще пострада. Трудно е да обхванем всички аспекти на темата... След това уточнение, обаче признавам, че написаното от теб малко ми липсваше като гледна точка в дискусията ни, защото все пак празнуваме Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Мария Египетска, пък сме се размекнали и размрънкали. Имам предвид себе си! Някой да не реши, че го соча с пръст.
Всички имаме моменти на слабост и изнемога. Нормално е. И наистина не храната е всичко. Там все пак успяваме да спазим някакъв ред, но в останалото - единственото, което можем да признаем е, че сме слаби и немощни. Макар че понякога да разберем това не е никак малко.
Лично за мен най-тежка е Страстната седмица...
Строгият пост не ми тежи чак толкова. Тежи ми повече това, че тогава най-осезателно усещам колко е невярна към Бога е нашата човешка природа. Невярна, неблагодарна и ненадеждна във всяко едно отношение. А Бог иска от нас съвсем малко - не да носим Неговия кръст, а да Го следваме в пътя на страданията Му, да Му съчувстваме, а май ние и на това не се оказваме напълно способни.
Лично за мен най-тежка е Страстната седмица...
Строгият пост не ми тежи чак толкова. Тежи ми повече това, че тогава най-осезателно усещам колко е невярна към Бога е нашата човешка природа. Невярна, неблагодарна и ненадеждна във всяко едно отношение. А Бог иска от нас съвсем малко - не да носим Неговия кръст, а да Го следваме в пътя на страданията Му, да Му съчувстваме, а май ние и на това не се оказваме напълно способни.
fitblond, не се извинявай, наистина няма за какво .
Постът винаги си е бил според силите, и трябва да се радваме, че сме в онова състояние на организма, когато основно от нас зависи до колко и как.
simpatikonia, същото усещам от доста години през Страстната седмица. Да не говорим колко се засилват атаките, как се измества центъра (и то без да го усетя навреме в повечето случаи). Винаги се притеснявам на прага й. Сега виждам как около мен набират скорост разни събития и нямам съмнение кога ще са в пик ... С Божията помощ!
. Постът винаги си е бил според силите, и трябва да се радваме, че сме в онова състояние на организма, когато основно от нас зависи до колко и как.
simpatikonia, същото усещам от доста години през Страстната седмица. Да не говорим колко се засилват атаките, как се измества центъра (и то без да го усетя навреме в повечето случаи). Винаги се притеснявам на прага й. Сега виждам как около мен набират скорост разни събития и нямам съмнение кога ще са в пик ... С Божията помощ!
На мен ми се иска направо да си пусна една отпуска за Страстната седмица, щеше да е повече от добре.
Искам да ви питам, някой чел ли е книгата на Стареца Софроний "Да видиш Бога както си Е"? На няколко пъти я започвам и не мога да я прочета, а старецът има много мъдри слова, които са ми попадали.
Искам да ви питам, някой чел ли е книгата на Стареца Софроний "Да видиш Бога както си Е"? На няколко пъти я започвам и не мога да я прочета, а старецът има много мъдри слова, които са ми попадали.
Препоръчани теми