- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ! 
ПРЯКО ПРЕДАВАНЕ за тези, които не могат да посетят храма и за тези, на които не им е скандално гледане на служба от вкъщи
http://tv-soyuz.ru/tvprogramma
ПРЯКО ПРЕДАВАНЕ за тези, които не могат да посетят храма и за тези, на които не им е скандално гледане на служба от вкъщи
http://tv-soyuz.ru/tvprogrammaСкрит текст:
както казваше една позната- калпавата молитва е по-добра от никаква молитва
Честит празник и от мен!
Много ми харесват "Езерните молитви" на Св. Николай Велимирович. Ето откъс от тях:
http://glasove.com/categories/kultura/news/ezerni-molitvi
Много ми харесват "Езерните молитви" на Св. Николай Велимирович. Ето откъс от тях:
http://glasove.com/categories/kultura/news/ezerni-molitvi
"Езерните молитви" са наистина прекрасни.
Дали ги има някъде в аудио-вариант?
Намирам, че много добре ми се отразява слушането на Писанието в аудио вариант. "Прочетох" Псалтира повече 3 пъти за няколко седмици
- нещо, което не ми се случвало друг път. Засега съм си свалила само Йоановото Евангелие, Откровение и няколко послания от ап. Павел. Вече се замислям да си купя по-голяма карта-памет, за да си сваля цялото Свещено Писание.
Дали ги има някъде в аудио-вариант?
Намирам, че много добре ми се отразява слушането на Писанието в аудио вариант. "Прочетох" Псалтира повече 3 пъти за няколко седмици
- нещо, което не ми се случвало друг път. Засега съм си свалила само Йоановото Евангелие, Откровение и няколко послания от ап. Павел. Вече се замислям да си купя по-голяма карта-памет, за да си сваля цялото Свещено Писание. 
"Езерните молитви" са наистина прекрасни.
Здравейте!Тази седмица мисля да отида на изповед и обмислям един въпрос.Предният път,когато се изповядах беше по Коледа и тогава помолих свещенника да се помоли за мен,защото от много време не мога да си намеря работа(около година активно търсене).Точно след два дни си намерих работа И така,искам да му се отблагодаря по някакъв начин,но не знам какъв.Вие какво бихте ме посъветвали?
И така,искам да му се отблагодаря по някакъв начин,но не знам какъв.Вие какво бихте ме посъветвали? 
milmich, и аз бях като теб, но просто не обръщах внимание на това, което ме смущава, защото предположих, че не съм го разбрала правилно. Четях си само стихотворенията, които ми харесват, приближават ме до Бога и ме вдъхновяват. Пиша в минало време, но и досега съм така.
stefanel, ЖДК е написала това, което и аз бих предложила.
stefanel, ЖДК е написала това, което и аз бих предложила.
Здравейте!Тази седмица мисля да отида на изповед и обмислям един въпрос.Предният път,когато се изповядах беше по Коледа и тогава помолих свещенника да се помоли за мен,защото от много време не мога да си намеря работа(около година активно търсене).Точно след два дни си намерих работа И така,искам да му се отблагодаря по някакъв начин,но не знам какъв.Вие какво бихте ме посъветвали?
И така,искам да му се отблагодаря по някакъв начин,но не знам какъв.Вие какво бихте ме посъветвали?Запишете го за света Литургия за здраве и благоденствие!
Трябва да благодарим преди всичко на Бога, защото без Него не можем да вършим нищо!
Според мен е достатъчно да споделиш със свещеника, че по неговите молитви си успяла да си намериш работа. Той ще се зарадва, че е помогнал. От това по-голям подарък едва ли може да има за него.
Според мен е достатъчно да споделиш със свещеника, че по неговите молитви си успяла да си намериш работа. Той ще се зарадва, че е помогнал. От това по-голям подарък едва ли може да има за него.
Скрит текст:
Аз имах подобен "проблем" с намирането на работа преди години.
Не съм от най-вярващите хора (държа да не оставате с погрешни впечатления за мен), затова със сигурност Бог беше Този, Който ми даде сили нито за миг да не унивам, а да възложа всичката си надежда на Него.
Имах на разположение три дни, за да обикалям и да търся свободни работни места по моята специалност, а първият от тях се оказа празникът на св. Димитър Солунски. Затова реших първо да отида в храма, за да се помоля, а моят отец да ми прочете молитва за намиране на работа. Той самият настоя да ми прочете молитва към св. Димитър, който по думите му е закрилник на наемните работници. Нямах и за миг съмнение, че Бог, по молитвите на св. Димитър, ще направи това, което е най-добро за мен - когато и както Му е угодно. Освен това моят отец е голям молитвеник и успява да вдъхне вяра и на всички около него. Моята вяра е слаба, но в неговата - не се съмнявах никак. И не останах излъгана в очакванията си.
Още на другия ден, на първото работно място, където отидох да разпитвам, ми предложиха подходяща работа. Оказа че точно в този момент са решили да си наемат допълнителен персонал. Стана ми ясно, че Бог е промислил всичко за мен, дори преди аз самата да започна да мисля (и да се тревожа) по въпроса. В последствие се оказа, че и колективът е много добър. Разбира се, трудности не ми липсваха в началото, а и по-късно, но винаги ме крепеше убедеността, че тази работа ми е дадена по Божията воля, по молитвите на св.Димитър и на моя отец.
Не съм от най-вярващите хора (държа да не оставате с погрешни впечатления за мен), затова със сигурност Бог беше Този, Който ми даде сили нито за миг да не унивам, а да възложа всичката си надежда на Него.
Имах на разположение три дни, за да обикалям и да търся свободни работни места по моята специалност, а първият от тях се оказа празникът на св. Димитър Солунски. Затова реших първо да отида в храма, за да се помоля, а моят отец да ми прочете молитва за намиране на работа. Той самият настоя да ми прочете молитва към св. Димитър, който по думите му е закрилник на наемните работници. Нямах и за миг съмнение, че Бог, по молитвите на св. Димитър, ще направи това, което е най-добро за мен - когато и както Му е угодно. Освен това моят отец е голям молитвеник и успява да вдъхне вяра и на всички около него. Моята вяра е слаба, но в неговата - не се съмнявах никак. И не останах излъгана в очакванията си.
Още на другия ден, на първото работно място, където отидох да разпитвам, ми предложиха подходяща работа. Оказа че точно в този момент са решили да си наемат допълнителен персонал. Стана ми ясно, че Бог е промислил всичко за мен, дори преди аз самата да започна да мисля (и да се тревожа) по въпроса. В последствие се оказа, че и колективът е много добър. Разбира се, трудности не ми липсваха в началото, а и по-късно, но винаги ме крепеше убедеността, че тази работа ми е дадена по Божията воля, по молитвите на св.Димитър и на моя отец.
Скрит текст:
Колко хубаво ми стана като го четох! Трябва да благодарим преди всичко на Бога, защото без Него не можем да вършим нищо!
Според мен е достатъчно да споделиш със свещеника, че по неговите молитви си успяла да си намериш работа. Той ще се зарадва, че е помогнал. От това по-голям подарък едва ли може да има за него.
Според мен е достатъчно да споделиш със свещеника, че по неговите молитви си успяла да си намериш работа. Той ще се зарадва, че е помогнал. От това по-голям подарък едва ли може да има за него.
Скрит текст:
Аз имах подобен "проблем" с намирането на работа преди години.
Не съм от най-вярващите хора (държа да не оставате с погрешни впечатления за мен), затова със сигурност Бог беше Този, Който ми даде сили нито за миг да не унивам, а да възложа всичката си надежда на Него.
Имах на разположение три дни, за да обикалям и да търся свободни работни места по моята специалност, а първият от тях се оказа празникът на св. Димитър Солунски. Затова реших първо да отида в храма, за да се помоля, а моят отец да ми прочете молитва за намиране на работа. Той самият настоя да ми прочете молитва към св. Димитър, който по думите му е закрилник на наемните работници. Нямах и за миг съмнение, че Бог, по молитвите на св. Димитър, ще направи това, което е най-добро за мен - когато и както Му е угодно. Освен това моят отец е голям молитвеник и успява да вдъхне вяра и на всички около него. Моята вяра е слаба, но в неговата - не се съмнявах никак. И не останах излъгана в очакванията си.
Още на другия ден, на първото работно място, където отидох да разпитвам, ми предложиха подходяща работа. Оказа че точно в този момент са решили да си наемат допълнителен персонал. Стана ми ясно, че Бог е промислил всичко за мен, дори преди аз самата да започна да мисля (и да се тревожа) по въпроса. В последствие се оказа, че и колективът е много добър. Разбира се, трудности не ми липсваха в началото, а и по-късно, но винаги ме крепеше убедеността, че тази работа ми е дадена по Божията воля, по молитвите на св.Димитър и на моя отец.
Не съм от най-вярващите хора (държа да не оставате с погрешни впечатления за мен), затова със сигурност Бог беше Този, Който ми даде сили нито за миг да не унивам, а да възложа всичката си надежда на Него.
Имах на разположение три дни, за да обикалям и да търся свободни работни места по моята специалност, а първият от тях се оказа празникът на св. Димитър Солунски. Затова реших първо да отида в храма, за да се помоля, а моят отец да ми прочете молитва за намиране на работа. Той самият настоя да ми прочете молитва към св. Димитър, който по думите му е закрилник на наемните работници. Нямах и за миг съмнение, че Бог, по молитвите на св. Димитър, ще направи това, което е най-добро за мен - когато и както Му е угодно. Освен това моят отец е голям молитвеник и успява да вдъхне вяра и на всички около него. Моята вяра е слаба, но в неговата - не се съмнявах никак. И не останах излъгана в очакванията си.
Още на другия ден, на първото работно място, където отидох да разпитвам, ми предложиха подходяща работа. Оказа че точно в този момент са решили да си наемат допълнителен персонал. Стана ми ясно, че Бог е промислил всичко за мен, дори преди аз самата да започна да мисля (и да се тревожа) по въпроса. В последствие се оказа, че и колективът е много добър. Разбира се, трудности не ми липсваха в началото, а и по-късно, но винаги ме крепеше убедеността, че тази работа ми е дадена по Божията воля, по молитвите на св.Димитър и на моя отец.
СЪНУВАХ СЪН
Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред — по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...
1954 г. - архимандрит Серафим (Алексиев)
Сънувах сън... Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христа с въжета свързан, прикован!
Пред него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос... И всеки път
когато пак камшикът заплющеше,
Потръпваше Христос, но все мълчеше...
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред — по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба... Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”...
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна... Аз... се ужасих...
че в него... своето лице открих!...
1954 г. - архимандрит Серафим (Алексиев)
Ето и тази част от Езерните молитви много ми харесва:
Погледна Отец от Небето
и ме видя цял в рани от
човешката неправда, и
рече: не отмъщавай.
На кого да отмъщавам, Господи? На стадото,
което отива на заколение?
Отмъщава ли лекарят на болните си,
които го кълнат от смъртния си одър?
На кого да отмъщавам? На снега, че
се топи и на тревата, че съхне? Отмъщава ли
гробарят на тия, които се спускат в гроба?
На кого да отмъщавам? На невежите, които мислят,
че могат да причинят зло на още някой в света
освен на себе си? Отмъщава ли учителят
на безкнижните деца, които не знаят да четат?
Вечността ми е свидетел, че всички, които са
бързи в отмъщението, са бавни в разбирането
на последиците му.
Времето ми е свидетел, че всички, които са
отмъщавали, са трупали отрова в себе си
и с отровата са се изличили от книгата
на живите. С какво се хвалите, отмъстители,
пред неприятелите си, ако не с това, че
можете да повторите тяхното зло?
Не казвате ли с това: и ние не сме
по-добри от вас?
Бог ми е свидетел: вие и вашите противници
сте еднакво безгрижни и еднакво немощни за добро.
Видях череша, чиято кора бе обрулена и изгорена
от децата, да дава зрелия си плод
на същите тези деца.
И видях крава, която хората мъчеха с непосилен
товар, да дава търпеливо млякото си
на същите тия хора.
И сълзи ми рукнаха от очите: защо природата е
по-милостива към хората, отколкото човек към
човека?
Природата ми е свидетел, мъстители - само този
е по-силен от своите злодейци, който е безсилен
да повтори делата им.
Отмъщението няма край, и потомците продължават
делото на своите предци, и си тръгват,
оставяйки го недовършено.
По широк друм тича злото, и от всеки нов мегдан
добива сила и мощ, и умножава своята свита.
Мъдрият се отмества от пътя и оставя злото да търчи.
Лаещото псе по-бързо ще се умири от един комат
хляб, отколкото от куп камъни.
Този, който е учил хората: око за око - учил ги е
как да станат всички слепи.
На кого да отмъщавам, Отче мой небесни? На
стадото, което отива на заколение?
Ах, колко клети са всички злодейци и всички
мъстители! Истина, като стадо, което отива на
заколение и не знае къде отива, ами се боде и си
прави кланица преди кланицата.
Не мъст искам, Отче мой, не мъст, а море от сълзи
за да мога да оплача злочестината на тези, които
отиват на заколение и не знаят къде отиват.
Погледна Отец от Небето
и ме видя цял в рани от
човешката неправда, и
рече: не отмъщавай.
На кого да отмъщавам, Господи? На стадото,
което отива на заколение?
Отмъщава ли лекарят на болните си,
които го кълнат от смъртния си одър?
На кого да отмъщавам? На снега, че
се топи и на тревата, че съхне? Отмъщава ли
гробарят на тия, които се спускат в гроба?
На кого да отмъщавам? На невежите, които мислят,
че могат да причинят зло на още някой в света
освен на себе си? Отмъщава ли учителят
на безкнижните деца, които не знаят да четат?
Вечността ми е свидетел, че всички, които са
бързи в отмъщението, са бавни в разбирането
на последиците му.
Времето ми е свидетел, че всички, които са
отмъщавали, са трупали отрова в себе си
и с отровата са се изличили от книгата
на живите. С какво се хвалите, отмъстители,
пред неприятелите си, ако не с това, че
можете да повторите тяхното зло?
Не казвате ли с това: и ние не сме
по-добри от вас?
Бог ми е свидетел: вие и вашите противници
сте еднакво безгрижни и еднакво немощни за добро.
Видях череша, чиято кора бе обрулена и изгорена
от децата, да дава зрелия си плод
на същите тези деца.
И видях крава, която хората мъчеха с непосилен
товар, да дава търпеливо млякото си
на същите тия хора.
И сълзи ми рукнаха от очите: защо природата е
по-милостива към хората, отколкото човек към
човека?
Природата ми е свидетел, мъстители - само този
е по-силен от своите злодейци, който е безсилен
да повтори делата им.
Отмъщението няма край, и потомците продължават
делото на своите предци, и си тръгват,
оставяйки го недовършено.
По широк друм тича злото, и от всеки нов мегдан
добива сила и мощ, и умножава своята свита.
Мъдрият се отмества от пътя и оставя злото да търчи.
Лаещото псе по-бързо ще се умири от един комат
хляб, отколкото от куп камъни.
Този, който е учил хората: око за око - учил ги е
как да станат всички слепи.
На кого да отмъщавам, Отче мой небесни? На
стадото, което отива на заколение?
Ах, колко клети са всички злодейци и всички
мъстители! Истина, като стадо, което отива на
заколение и не знае къде отива, ами се боде и си
прави кланица преди кланицата.
Не мъст искам, Отче мой, не мъст, а море от сълзи
за да мога да оплача злочестината на тези, които
отиват на заколение и не знаят къде отиват.