За любовницата

точно така.... старите хора викат, че за една бълха юргана се не изхвърля....
Ти да не мислиш, че на всички тук мъжете ни са икони...или пък ние сме непорочни...
в днешно време на "будна кома"... сърбаме чорба....сами си я сготвихме...и кисела и безвкусна и претоплена...ама всеки сърба и вика...тя моята е най-вкусна....

бъркай своята чорба, сърбай и овкусявай...  па дано и за хвалене стане!   

Просто ти поумняваш стабилно с одъртяването и все повече и повече хора са по-прости от теб.

След като нямате нито деца, нито брак и вече не живее с теб, според мен тя не му е любовница, а новата приятелка. И ти се опитваш да разделиш бившия си с настоящата му приятелка, така ли?

Така излиза.

Авторката ми изглежда жалка и отчаяна. Гнусна ми е. Тръгнал си човека, тя  -  зор да го върне и то на всяка цена. За какво й е тоя? Обичала го. Ами той нея?
Ако е била добра за него, той е нямало да си тръгне. Третия е следствие, не причина за раздяла.

Ох, Естел, каква е тая грозна злоба 

Да бе, чак пък гнусна... 
Не може всички да са като ССФ - горди, независими, неподвластни на чувства ...

Абсолютно съгласна. Запази достойнството си.   

Не вярвам, че само галенето с перце и утешителните думи могат да имат ефект. Понякога е нужна грубост за да може (ако иска), автора на темата да се погледне отстрани.

Можех да й напиша, че себеуважението й е много важно и няма смисъл да се унижава да си връща мъж, който си е тръгнал. Щеше да прочете мнението ми и да го подмине.
Написах й, че е гнусна и жалка. Първоначално ще отрече, но може и да се замисли дали има някаква истина в злобния ми пост. 

Докато се надяваш да се върне, няма да можеш да продължиш живота си напред. Това са разни самозаблуди. По-добре да живееш в реалността. Гледай да излизаш повече с приятелки, да си намираш някакви занимания и така. И това се преживява.

Той няма да се върне и е уникален пъзльо. Снимката на дивана си я получила, защото на другата и е писнало от неговото безхарактерно поведение.
Да го видим от друг ъгъл. Той е имал връзка с нея доста преди да ти каже, че иска да е САМ. Лигльо. Ми да си каже истинската причина. После ти си започнала да ровиш и си изровила котето. От там мътна и кървава. Таз агония ще продължи месец, два и трябва да свърши, иначе не е за психолог, ами за дофтора с хапчетата.
Жената не му е любовница. Чисто технически няма как да бъде
Към момента сте: ти, бившия и настоящата. А не ти, той, любовницата.
Нямате брак, деца и т.н. ми живей си живота. Стига си лазила по пода заради мъж.
Естел е уникално права и не е груба.

Надявам се не си от бившите с претенции за собственост защото нещо си и с мания за искане на обяснения. Ако да, то е нормално да вбесиш всеки индивид.

Аз се намирам в твоето положение и напълно разбирам как се чувстваш. Ти обаче, имаш доста предимства пред мен и ще ти ги посоча, за да може, евентуално, да ти стане по-леко и да се справиш по-бързо - очевидно си доста по-млада, нямаш брак, нямаш деца и много, много преживени години заедно, през които да е трябвало да направиш много компромиси. Вече реферираха към темата, която аз бях пуснала, но за да не си губиш времето, ще ти кажа в резюме - за съжаление, такива мъже като постъпят по този начин, го правят отново - каквото и да правиш ти. Независимо от хубавия живот, който имат с теб, независимо от общуването с теб, разговорите, контактите - все в един момент решават, че искат още, че нещо не им е достатъчно, че новото е по-интересно от това, което вече имат. Даже, колкото повече усещат, че те имат, толкова по-малки шансове имаш да обърнеш вниманието им към теб. Според мен, са си просто такива по характер, не обичат установеното и сигурното. Ако търсиш в една връзка сигурност, подкрепа и бъдеще, а не просто забавление - бягай далеч от този тип мъже, защото при целия им чар, с времето те смачкват като жена - така стана с мен, не прави тази грешка.   
Иначе, не се засягай от критиките, че нямаш себеуважение и достойнство - според мен, реагираш нормално, ако си го обичала. Не можеш да очакваш, че от раз ще спреш да мислиш за него и да се надяваш на възстановяване на връзката. Това е първоначалната реакция - човек трудно приема загубата. Дори една ваза като се счупи, първо разсъждаваш дали не може да я залепиш по някакъв начин и чак след това осъзнаваш, че дори и да я залепиш, ще си остане грозна. Постепенно ще започнеш да преодоляваш това състояние. Не е лесно и процесът е дълъг - аз и до момента след две крачки напред, правя една назад /дано съм права за съотношението, но поне  ми се иска да вярвам, че вървя напред/. Що се отнася до любовницата, пак изцяло разбирам реакцията ти - трудно е да приемеш, че си сменен с човек, който е по-недостоен от теб /някои ще кажат, че такава оценка се прави от злоба, но аз не съм съгласна - все пак постъпките на един човек говорят най-добре за това какво представлява той. Изпращането на снимката и заплахите сочат на откровена  долнопробност /. Пак от моя опит ще ти кажа, че в подобна релация - аз спрямо една мръсница  - се проявява склонност към своего рода състезание - казваш си: няма да позволя подобна личност да промени живота ми, ще я елиминирам, ще я разкарам и т.н. Подобно "състояние на война" обаче, макар и да импонира на болката в теб, пречи да оцениш истински ситуацията. Истинският проблем не е в нея - ако не е тя ще е друга, ако сега я разкараш, ще се появи друга и така... Няма да стане лесно, дори и при мен не се е получило все още, но всеки ден, по няколко пъти си задавай въпроса: след всичко, което се случи, ще мога ли да съм щастлива с този човек, ако се върне при мен. Не мисли за любовницата, не слизай на нива, който са по-ниски.
Ах, колко много писах, сякаш съм "цъфнала и завързала". Показателно е колко лесно се дават съвети на друг и колко е трудно се прилагат на практика. Затова, не унивай, чети внимателно мненията на всички, но как точно да постъпиш, ще решиш ти самата и то, тогава, когато си в състояние да вземеш това решение.  Дотогава премисляй и се вглеждай в себе си.   

Отлично разбирам усещането една жена да иска с цялото си същество конкретен мъж, било и неподходящия, било и този, който не го заслужава.
Разбирам и негодуващото его, че видиш ли - той е избрал друга, по някакви причини.
Разбирам, че понякога е толкова силно, че фиксираш цялата си мисъл и цялото си съществуване върху един определен субект, и никой и нищо не може да го замести.
Чак понякога си мислиш обичал ли е някой някога така, по този начин. Дали пък това твоето не е необикновено?
Всичко това минава.
И след това разбираш, че всичката тая лудост и болка никак не си е струвала. Особено, когато е била, заради мъж, който спрямо теб не се е проявил като истински такъв.
Ще обичате отново. Ще бъдете отново щастливи. Даже повече. - Това да ви стане като мантра. Щото си е самата истина.

Кое време да мине по-бързо, докато му омръзне новата ли?
Чакаш си го и ще си пак с него, ясно е.

Как ти се занимава с подобни мелодрами не разбирам, ми човека не струва, показал го е толкова ясно.
Толкова ниска самооценка ли имаш, не заслужаваш ли нещо по-добро?

Като се сетите за любовницата, сетете се  за всичките му лоши черти. Сега тя ги търпи. 

Естел, бележката ти е наистина много стимулираща