"Kara Para Aşk"с участието на Туба Бюйюкюстюн и Енгин Акюрек- 74 тема

Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Части от лимбичната зона и части на мозъка, отговарящи за емоционалността като цяло - хипокампус, амигдала - при психопатите не функционират.

Проблеми с перцепцията и разпознаването на емоционалността
В изследване от 2002, Дейвид Косън, Яна Сухи, и др. питат психопатични затворници за наименованията на емоции изобразени върху 30 изображения на лица. В сравнение с контролна група психопатите имат значително по-ниско ниво на вярност в разпознаването на лицев афект на възмущение, но по-висока степен на разпознаване на гняв. В изследване от 2002 Блеър, Митчел и др. използват тест за разпознаване на гласови афекти за да замерят степента на разпознаване при психопати на емоционална интонация добавена към иначе неутрални думи. Психопатите имат тенденцията да правят грешки при разпознаване в сравнение с контролна група с особено висока степен на грешка при афектите, свързани с тъга и страх.

Поведения
Психопатията се изразява в много различни поведения, засягащи междуличностните отношения и поради това може да се говори за психопатии. Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими (признак за това е, че клиниките често прехвърлят свои пациенти психопати на полицията, а полицията по-късно им ги връща обратно). Според разбирането, което отрежда психопатните характеристики като по-скоро вродени (има различие между интерпретациите, между разбирането за вродено разстройство и придобито) за да се причислят определени поведения към психопатните разстройствата те трябва да са устойчиви във времето, имат стереотипност в проявата, като представляват дълбоко заложени и трайни модели на поведение и реагиране в различни ситуации, да е налице отклонение от преобладаващия начин на мислене, чувстване и отношения.

Според това разбиране личностните разстройства като цяло започват в детството, изявяват се в пубертета и продължават в зрялата и старческата възраст. В определението на МКБ 10 те са “дълбоко вкоренени дезадаптивни форми на поведение, обикновено разпознаваеми в юношеската възраст или по-рано и продължаващи през по-голямата част от живота” . При личностните разстройства се откриват тежки нарушения в структурата на характера и поведението , които обхващат различни сфери и водят до срив в личностното и социално функциониране. Има данни, че индивидите с личностни разстройства изпитват субективен дистрес, страдат, но и причиняват повече страдания на другите.

Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на отношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.

Отношения със средата
Характерна за повечето психопати е обърнатата адаптация. Докато нормално индивидът се адаптира като променя себе си, психопатът иска да промени обкръжението.

Лъжи и манипулация
Психопатите са патологични лъжци. Техните отношения с другите хора са практически дефинирани от манипулация и експлоатация. Психопатът не вижда никаква причина, поради която да бъде честен или грижовен, загрижен за другите хора. Те обикновено са много добри в лъжите, понякога са способни да объркат дори опитни разпитващи. Понеже те са неспособни на срам или страх, езикът на тялото при тях или тонът на гласа им, и други подобни знаци, никога не ги издават, както обикновено се случва с другите лъжещи. Всъщност те абсолютно не се страхуват от това да бъдат хванати в лъжа. Когато те са поставени в ситуация да отговарят на реални въпроси и да се сблъскат с реалните факти, те, без дори да направят пауза, ще преработят своята история така че да пасва на фактите и да изглежда консистентна. Това непрекъснато преработване на тяхната история води до противоречия, които оставят слушателя объркан.

Друга причина, поради която те са такива невероятни манипулатори е, че те практикуват по-усилено.

Според Хеър, множество психопати са очарователни на повърхността и имат изключително умение да показват емоции (докато всъщност не изпитват такива) и имат невероятното умение да манипулират другите. Термин, често използван е 'сладкодумен', означаващ импровизирано умение в речта, което е често неискрено или повърхностно, привидно. Те имат по-малко социални задръжки и вътрешни възбрани, и са по-екстровертни, доминиращи и уверени в себе си. Те също така не се страхуват да причинят обида, да бъдат отхвърлени или да бъдат разочаровани. Тези неща, когато се случат, те ги отхвърлят и не се чувстват обезкуражени от това да опитат отново. Трябва да се отбележи, че не всички психопати имат това "спокойно и гладко" очарование, често при не добро възпитание на някои от тях им липсва социалната грация, изящество и елегантност или образование, за да впечатлят хората. Такива психопати разчитат повече на заплахите и насилието, за да получат, това което искат.

Свободна си, или си свободна майна? 
Аз ша я хващам нанякъде, ама още не знам на къде.