
Това го пиша от личен опит. Кърмене при нас се получи, но с мнооого усилия от моя страна и помощ от консултант и ММ.
). знам, че е трето и всички ще си кажете тази пък какво толкова разпитва като има вече две момчета, но имам чувството че това бебе ще е като първо бебе в семейството. страха се върна още от появата на 2-те чертички, въпросите какво, как, защо, кога, колко отново ме връхлитат и задавам, все едно е първо, а не трето. но разликата между това бебче и момчетата е голяма. дори сега страхът ми е много по голям от преди. има доста промени от това преди 12-14г и сега.
, казват си всичко, а това малко същество ..... забравила съм тези мигове, тези дни и месеци ... 
- това трябва ли, онова трябва ли, ами така ли ще е, а защо .... и най накрая ще ми бият шута от задаване на много въпроси 

Препоръчани теми