Кога децата се влюбват? Ама наистина.

  • 9 131
  • 57
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 39 782
Щерката имаше две "гаджета" в градината. Втория беше много "сериозен"... не знам си как щял да я целува и т.н.
В 1ви клас бяха в различни у-ща и не са се виждали.

Любовните терзания в пълна сила удариха моята в 6ти клас. Тогава имахме разговори за кой трябва и за кой не трябва да се плаче.

# 31
  • Мнения: 818
Тогава имахме разговори за кой трябва и за кой не трябва да се плаче.
Какво й каза по този въпрос? Искам да си сверя часовника.

# 32
  • София
  • Мнения: 39 782
Ох, като цяло гледах да я успокоя. Не постигнах пълно щастие и пълен успех.
Винаги давам примери с мен и разказвам  Joy
В такива ситуации тя винаги е "край" и "света свърши".

# 33
  • София
  • Мнения: 16 061

Защото аз се усещам, че го вземам "на подбив" ,
Авторката, не вземай на подбив детето и чувствата му. То ще разбере, ще се усети и просто ще спре да споделя с тебе. А освен влюбването има и други, важни за споделяне неща.
Аз като дете май не съм имала детска любов. Но аз и на детска градина не съм ходила, а съседчетата явно не са ми били интересни. Играехме, карахме се и се сдобявахме.
Но имам много лоши спомени от влюбено момиче 6 - 10 годишно. Родителите ни бяха в обща компания и се събираха често. Та винаги някоя клюкарка подпитваше детето дали си има гадже. То обясняваше как Х бил смел, висок, пъргав, как играят заедно и защо се харесват. А дебелите клявки започваха да се кискат и да подпитват за подробности, за целувки. Момичето се чувстваше неудобно, но не знаеше как да се измъкне от ситуацията и продължаваше да обяснява.Майката  мълчеше, не знам защо.  Е, докато мъжете играят карти жените си правеха шоу с чувствата на детето. После, като си тръгнем започваха коментри за малката - как била разпасана, без възпитание. Но то се и очаквало - нали е осиновена...
В подобна компания на номенклатурни клюкарки аз си знаех урока - мълча си и си чета книжка ако сме на гости. Ако гостито е у нас  си седя в стаята, уж имам да уча.

# 34
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Интересна тема.
Колко са истински учвствата може да каже само който ги изпитва. И обикновено са истински за децата - значи и изобщо.

Първите трепети са в градинска възраст обикновено, после в малките класове. За връзка в по-близък до възрастния вариант, сякаш остава третия път - около гимназията. Но под "връзка" имам предвид взаимоотношения.

Майтрапът помага много, но само ако разтапя притеснението. И включва моменти /включително в живота на майтапещия се/, а не взема на прицел детето. И да, ако ше е пред външни хора, да са мноооого малко "външни" хора - любими баба, дядо - много пестеливо споделяне Simple Smile

# 35
  • Мнения: 271
За нас е още рано, но ми е интересно, да ви чета.

# 36
  • Мнения: 21 497

Но имам много лоши спомени от влюбено момиче 6 - 10 годишно. Родителите ни бяха в обща компания и се събираха често. Та винаги някоя клюкарка подпитваше детето дали си има гадже. То обясняваше как Х бил смел, висок, пъргав, как играят заедно и защо се харесват. А дебелите клявки започваха да се кискат и да подпитват за подробности, за целувки. Момичето се чувстваше неудобно, но не знаеше как да се измъкне от ситуацията и продължаваше да обяснява.Майката  мълчеше, не знам защо.  Е, докато мъжете играят карти жените си правеха шоу с чувствата на детето. После, като си тръгнем започваха коментри за малката - как била разпасана, без възпитание. Но то се и очаквало - нали е осиновена...



 Отвратителни жени.
 Аз самата си спомням много ясно първата ми любов - беше във втори клас и имаше всичките белези на едно истинско влюбване. Не съм го споделяла с никого от възрастните.

# 37
  • Мнения: 748
Дъщеря ни си харесва момче от нейния клас ,още от първи клас,сега е за пети.Несподелена любов за съжаление.Момъкът си има гадже от същия клас.Когато разбра моето съкровище си поговорихме и видях сълзите в очите,не се разплака,удържа се.Но чесно казано моето сърце плачеше ,като я видях разстроена.Разказах и ,че аз също съм имала несподелена любов,че също съм страдала,но в крайна сметка всичко е било за хубаво ,защото по късно съм намерила точния човек за мен.Успя да поттисне чуствата си дотам,че казва уж ,че не и пука,че вече не го харесва и т.н.НО момичето с което ходи избранникът е на първо място в списъка на момичетат които не харесва.
След въпросния разговор в който видимо беше разстроена много съм се чудила да отварям темата или да си трая и да чакам тя да реши да говори.Говорили сме след случката много пъти за момчето и неговото гадже,като тя подхваща темата.Общо взето разказва ми какво се случва между тях.Гледам да не човъркам в раната и.

Последна редакция: вт, 16 юни 2015, 14:41 от skela

# 38
  • Мнения: 11 926
Уточняването за "истинските чувства" е с оглед една тенденция децата да имитират възрастните, която самите възрастни подклаждат.Едва ли не стана норма да се пита всяко дете в ДГ "имаш ли си гадже" или "за кого ще се жениш"Да не споменавам и ТВ предавания, прословутия Бати Енчо.

Децата се подават и "разпознават" като "чувства" всъщност харесване, одобрение или значимост на "обекта" в групата.
Според мен, това не са чувства.

Вече ако детето изпитва трепет, притеснение, желание да е около обекта на чувствата си е различно.Затова лично аз не разпознавам в нашия случай за какво точно става в-с, дали че детето чува оттук оттам за гаджета и повечето си "намират" такива или за наистина трепети и вълнения.
Ако е второто, предпочитам да се шегуваме с детето, защото обектът на чувствата е твърде недостижим, а и отдавна няма къде да се видят, ако не е случайно.

skela, от нещо подобно се притеснявам.Ето, при вас също е започвало в съвсем невръстни години.
Най-добре да изчакаш детето само да отвори дума по темата, ако не се придава значимост е възможно да се забрави или да се появи нов обект.



# 39
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Аз пък съм озадачена от моята дъщеря. Никога не е харесвала момче освен за приятел (има най-добър приятел), когато я попитам завоалирано дали не си харесва някого- отговорът винаги е не. Все пак е на 13 вече, харесва си разни сериални герои, но никога познато момче.

Може би все пак трябва да се радвам  Simple Smile

# 40
  • Мнения: 18 503
Много хубава тема!
Дъщеря ми (почти на 7 г.) още не е споделяла за любовни трепети. Последно заяви, че като порасне ще си сложи червило и парфюм и ще отиде в парка да си търси съпруг. От време на време разказва за някое гадже, но не е нещо постоянно, за да обърна внимание.

# 41
  • Мнения: 818
Аз пък съм озадачена от моята дъщеря. Никога не е харесвала момче освен за приятел (има най-добър приятел), когато я попитам завоалирано дали не си харесва някого- отговорът винаги е не. Все пак е на 13 вече, харесва си разни сериални герои, но никога познато момче.

Може би все пак трябва да се радвам  Simple Smile
Може да харесва някое момиче. Пита ли я?
А може и просто да не е срещнала някой по-особен.

# 42
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Аз пък съм озадачена от моята дъщеря. Никога не е харесвала момче освен за приятел (има най-добър приятел), когато я попитам завоалирано дали не си харесва някого- отговорът винаги е не. Все пак е на 13 вече, харесва си разни сериални герои, но никога познато момче.

Може би все пак трябва да се радвам  Simple Smile
Може да харесва някое момиче. Пита ли я?
А може и просто да не е срещнала някой по-особен.

Прочетох й мнението ти- на първото се спука от смях, но каза, че второто е точно така.  Simple Smile

А, току що допълни: харесвала някое момиче "мен, себе си и аз"  ooooh!

# 43
  • Мнения: X
По себе си съдя, че около 6-7 клас, но сега децата по - бързо се развиват, по странични наблюдения към 5 клас.
Иначе преди това е само харесване, не истинско влюбване.

# 44
  • Мнения: 818
А, току що допълни: харесвала някое момиче "мен, себе си и аз"  ooooh!
Надявам се мирогледът й да се разшири отвъд собствената личност, с времето и порастването Simple Smile Хубаво е, че се харесва. Това е първото, което привлича останалите хора, били те момчета или момичета.

Общи условия

Активация на акаунт