Кога децата се влюбват? Ама наистина.

Записвам се да следя темата, защото би ми била интересна. Според мен е добре, когато в тези теми родителят успява да вкарва малко лекота и чувство за хумор. Поне на мен ми харесва, когато наблюдавам такова отношение. Но не знам дали е правилно.

Дъщеря ми скоро навършва 11. Има гадже от началото на трети клас. Сериозни са. Отбелязват годишнини, пишат си всяка вечер по Вайбъра дори и да едно "лека нощ", казва ли са си, че се обичат, пътуват винаги седнали един до друг, отивайки на екскурзии.
От тази есен тя ще бъде в ново училище и той е в потрес вече втори ден, след като го разбра. Бил като болен. Поддържаме връзка с родителите му, следим как върви връзката им, ако има драма, се опитваме да разберем дискретно и така.
Същата тази моя дъщеря има обожател от яслата. Аз много го харесвам. Прекрасно момченце. Та, той милият все това ми казва от години: "Като порасна, да знаеш, ще се оженя за дъщеря ти.". Онзи ден пак ми го каза. 

Моят син си беше харесал едно момиченце в градината. Един ден майката седна на нашата маса ( не близки познати ) и той изпадна в еуфория. После се разочарова. Девойката кокетничала с всички момченца в групата. В първи клас се загаджи със съученичка. В началото на четвърти клас го отведох в чужбина. Голяма дарама беше изпращането му. Няколко момиченца висяха пред нас целия ден преди да заминем, а той се криеше. Сега е на 16, подмятал ми е че има от време на време по някоя ( говорим свободно за отношенията между хората ) ама не се вживява много. За момента е дебелокож, не се вживява и не ги преживява, което ме радва. Аз не подхождам подигравателно, говорим когато има нужда да говори.  Децата имат чувства и е добре да ги споделят с родителите. Аз съм расла в среда в която тези неща се посрещаха с пренебрежение и не съм споделяла, и се стремя децата ми да ме приемат и като авторитет и като приятел за да ме потърсят мен в случай на нужда, не да правят глупости.

Тази година дъщеря ми ме изуми. Едно момченце и се обяснило в любов и тя лекичко отклонила темата без да му изясни чувствата си. Пита ме колко време да му дава сигнали, че са само приятели преди да изясняли въпроса. Питах я защо не му е казала още тогава, а тя ме погледна укорително:
- Как така? Той си разкрива сърцето и любовта, а аз да му го разбия! Не, нека постепенно свикне с мисълта, че сме добри приятели. В детската крадина К. ми разби сърцето и помня колко беше гадно!

А аз  

От 3 години си харесваше едно момче в класа и реших да я пробвам дали си дава сметка какво харесва в него, а тя отговаря:
- Забавен е, умен е, винаги гледа да ме разсмее, хубаво ми е да играем заедно!

Да му се невиди пък майка и просто си харесваше най-високото и яко момче в класа  

Записвам се да следя темата, че моето е 11 годишно.

По мои наблюдения повечето момичета и значителна част от момчетата мразят другия пол по дифолт до към 4-5 клас. Възникват приятелства между различните полове при общи интереси - компютърни игри, спорт(особено някакви танци), съседски деца расли заедно, после са си по-близки в училище, особено ако няма други познати. Но това не е любов.
Някак си самото развитие и възпитание на децата не ми дава представа, че може да възникне влюбване и още повече споделено, преди 12-13 години.
Иначе не мога да отговоря точно, но ръстът и килограмите едва ли са пречка.

За тези неща май няма точно определена възраст.Но не му се присмивай ,да не спре да ти споделя.

И аз така си мисля, че истинско чувство, вълнение, емоция не може още да се породи.Затова на майтап обръщам нещата, още повече другото дете е "далече от очите " отдавна.За повече от една година я е виждал два пъти,но много често говори за нея.
Чудно ми е кога  и как се разпознава истинско чувство и как децата се справят, ако не е споделено.
Спомням си един емблематичен и много хубав филм по темата "За моята смърт обвинявам Клава К.",много красив разказ за детската любов.

Записвам се да следя,въпреки,че сме само на 7 месеца - да знам какво ме чака 

И аз искам да ви следя. Моят е на 11 години, проговори късно, още едоста назад с материала във всяко едно отношение. Заявил ми е, че нямало да се жени и щял да си строи къща на планината, където да живее с всичките си приятели. истински хипар от комуна.

Аз не съм съгласна да се определят чувствата на малките деца като "неистински". Може да са незрели, неосъзнати, но не и неистински.
Да, емоциите, които изпитват, може да са съвсем далече от зрялата и страстна любов на възрастната и осъзната личност, подвластна повече на хормоните и инстинктите, отколкото на разума, но това не ги прави по-малко истински. Те са толкова зрели, колкото са зрели и самите деца. Т.е. съответстват на нивото на тяхното развитие - физическо, ментално, емоционално и каквото там още може да бъде.
Според мен е нужно родителите да се отнасят с повече уважение и съпричастност към сърдечните трепети на малките деца - това е основата, върху която ще се изгради умението им да обичат истински, когато пораснат.
Любопитно ми е дали има връзка и изобщо дали някой е правил изследвания върху поведението на малките "влюбени" и любовта им като вече зрели хора?
Дали момченцето, което търпеливо ухажва момиченцата и ги отрупва с подаръци и комплименти, защитава ги от побойниците и т.н. ще порасне галантен джентълмен? Или ако като малко изразява симпатиите и чувствата си с ритане, щипане, скубане на косата и грубости, след време няма да стане един от "мъжагите", действащи на принципа "бие, значи обича"?
Дали малката кокетка, която се възползва от симпатиите на момченцата, за да ги манипулира и да постига разни свои цели, след време ще запази това свое поведение и като зряла жена, превръщайки секса в средство за просперитет? И т.н., и т.н...  

Какво неистинско има в отношенията между моята дъщеря и нейното приятелче? Гадже ми е трудно да го нарека все още, макар те така да се именуват.

Записвам се да ви следя. Темата е интересна и ще произтекат още по-вълнуващи дискусии
Със сигурност ще има и много полезни неща.

А вие къде виждате границата между "гаджета" в детската градина и трепетната любов? Според мен, любовта е толкова по-трепетна, колкото повече е чакана и колкото повече е желана или несподелена....
Дъщеря ми в яслата има гадже Казва, че играе само с него. Гажета са по техния си начин. После като пораснат, ще са гаджета по друг начин.

И аз да се запиша и да не е съвсем гол запис- моят син още няма такива признаци,обаче негова приятелка само с два дни по-голяма от него и са в една група в детската и от бебета са заедно,за нея той е нейният съпруг! вчера майка й ми разказа...пита- как е моят съпруг,оздравя ли? и после-татко чу ли,съпругът ми е здрав вече! а на рождения му ден тя го беше затиснала и го целуваше  
Не знам до колко при нея има нещо...

Как да не се запишеш в тази тема Аз да си кажа за мен. Сега съм на 22 години, а първата ми любов се появи когато бях на 9 години. Честно казано си беше любов от пръв поглед и беше несподелена до преди 3 години и половина. От малка все си бях влюбена в това момче. Мислех си, че като порасна всичко ще е само спомен, да ама не. Девет години мъки по него и накрая взе, че си ме взе за гадже (след дълго настояване от моя страна) Сега съм щастлива с него и може би още по-влюбена!!
А точен отговор на въпроса "Кога децата се влюбват, ама наистина?" - няма. За любовта възраст няма

Учи го как се правят нещата - среща, отношение към момиче, и т.н. Дали за тази или за следващата, ще му потрябва да знае, а не се знае дали на 13 пак ще се обърне към теб или ще си мълчи. По-добре сега, като е отворен към разговори... Попитай го какво очаква от отношенията си с момичето, какво иска... ей такива.

Интересна тема

Дъщеря ми има "гадже" от първа група в детската градина, сега са на по 11 години и още са "гаджета", не знам коя дума е уместно да използвам. Значи говорим за 8-годишна връзка. Отношенията им са по-различни от приятелските, пишеха си писма, когато и двамата са болни, се гледат по скайп и си говорят. Той беше жестоко обиден на майка си, че го записа в друго училище, и беше правил сериозни планове как щял да запуши всички мивки в своето училище, за да стане наводнение и да преместят всички ученици в училището на дъщеря ми. След 4 години раздяла аз сега я местя в неговото училище и наесен ще бъдат в един клас. Градят си съвсем сериозно звучащи планове за бъдещето - ферма с животни ще имат, той намерил на улицаъта пръстен и й го беше подарил...
Тя говори за него така, сякаш наистина е предначертано и цял живот ще са заедно, той я гледа като кученце в очите с обожание.
Не се отнасям нито с присмех, нито със снизхождение към техните отношения. Тяхното е истинска романтика, истинска връзка, може и неуместно да звучи, но красотата на тяхната връзка е истинска.

Синът ми е друга бира...на 5 години е и дотук е предложил брак на двете госпожи от детската градина, на мед, сестра, а последно реши, че ще се жени за възглавницата си Мекушка. Доскоро ми беше сърдит, че не мога да се омъжа за него.

Сина ми е на 5,5 години.
Често казано не очаквах, че на тази възраст ще го връхлетят чувства ама ей на.
Миналата година момичетата в ДГ обясняваха кой с кой е гадже, коя за кого ще се ожени. Сина ми за 1 месец - 3 булки смени. Изобщо беше като на игра.
До тази година - преди 2-3 месеца започна да споделя как харесва едно момиче. Как като лягал искал да спи на леглото до нея, как я галел по косата, как я целувал.
Няколко дни не ходи на ДГ и се оказа че друг младеж бил станал гадже с въпросната мома. Моя син ревнуваше много силно. Обяснявах че е нормално двама да се влюбят в една жена и т.н. Случайно се заговорих с учителката един ден докато го взимах. Тя ми сподели, че трепетите са взаимни. Че девойката също харесвала моя син. Че се държали за ръка. Че той целувал ръцете й. Че докато тя спяла той я гледал.
Радвам се, че споделя чувствата си.  Говоря с него така както бих говорила и с дете на 16-18 години. Използвам обаче думи достъпни за него.

Отнасям се с изключително сериозно отношение към всички чувства на сина ни, независимо за какво става въпрос. Разговаряме много - споделя, цени съветите ни.

В детската градина и началното училище мисля че разби доста сърца с категоричен отказ за стават "гаджета" и класиката "Ако искаш, можем да сме приятели"    
Имаше и доста неприятни моменти, в които напористи майки едва ли не се опитваха да ми държат сметка, защо синът ми не "уважава чувствата" на принцеските им   Мисля, че бях споделяла в една тема за една неприятна ситуация с твърде скъп подарък, досадни семейни каненици на гости и опити за "сприятеляване" и т.н., които трябваше да отбивам, къде любезно, къде не съвсем  

В тази връзка искам да използвам случая и да кажа - оставете децата сами да изразяват и да се борят за чувствата си; агресивен тип родителска намеса освен че е дразнеща, не прави услуга никому. Все пак не сме в Индия, да си "купуваме" и уговаряме булки и зетьове от бебешката им възраст.
Родителската подкрепа според мен трябва да се изразява в споделяне и съвети, свързани с нашето дете, и неговите чувства и поведение, а не в изкуствено създадени условия за общуване, излишно насърчаване чрез подаръци, оставяне насаме, и т.н. и т.н. Съжалявам, че ще използвам силна дума, но типът родителско "сводничество" никак не ми е по вкуса, и не го одобрявам.

  В четвърта група моята дъщеря и едно момчнеце изживяха абсолютно истинска първа любов. Момченцето   го записаха  в същото училище и "връзката" продължи и в първи клас. Говорим за обяснение в любов, решение за общо бъдеще и бележки с обяснения. Абе любов си беше.
 За съжаление обстоятелствата попречиха да се виждат - юнака е в друга смяна от една година, а и дъщеря ми има нов любим, сега харесва по-възрастни и новата тръпка е от горен клас.

 Но не само моята се занимава с такива неща. Доколкото разбирам е обичайно да си пращат бележки. Например виждала съм следното творение "Искаш ли да си с мене?" и отдолу нарисувани два бутона с надписи - ДА и Не, един от които  трябва да се отбележи. Това в първи клас.

Засега /малкият е на 4,5, голямата е на 10,5/ нищо сериозно не мога да забележа.
По време на учебната година се водеха някакви гаджета, но по-скоро по етикет, отколкото по любов.

Свежа тема,адмирации.
Аз съм си била любовчийка от детската градина.Но винаги исках най-хубавото момче за себе си и винаги го получавах. Не че нещо следваше от това. В училище на същия принцип си беше. 1та обаче истинска любов ме порази лятото между 7 и 8 клас...
А синът ми сега е на 18. В 1ва група вдигна сватба с любимката си...Още помня репликата на 1 от майките: "заради сина ти щяха да ме изгонят от работа.Обещал на моя да е кум и закъсняхме много,защото търсихме вратовръзка".... После се позагледа по разни девойки други, в техникума все погледът му беше към горните класове.В момента има сериозна приятелка и е щастлив.
Всеки си изживява любовите по свой начин и за всеки неговите чувства са най-святи и истински. Аз си мисля,че най-важната роля на майката не е в това да нахрани,облече и подслони детето, а да му даде крила и да го научи да лети. Така съм възпитавала сина си. Такъв човек е - летящ високо,високо. Винаги съм работила върху отношенията ни - на доверие и зачитане на чувствата. До ден днешен знам какво преживява и какво чувства, мечтите му. Много ми е важно това. В повечето случаи само коментирам - не наставлявам,не се подигравам,не омаловажавам нищо,което ми казва. И нищо от това не го е направило синковец - живее сам,учи,работи за дневните си... Доверие и разбиране, разбиране и доверие - това ми е подходът. И към любовните му трепети - все е така

А има ли уеднаквена възраст за последната любов?! Не си правете труда да ми отговаряте...

Аз лично си харесвах тайно едно момченце от предучилищна до 5ти клас. Така се случи, че тогава той разбра, че го харесвам и аз толкова се притесних, че спрях да го харесвам вече. Сега като го гледам...добре, че съм спряла  
Моето дете е на 10....засега няма никакви мисли за гаджета и слава Богу...макар, че се развива доста бързо и вече има белези на жена.

Привет,
и аз да се отчета все пак 
Дъщеря ми е на 5 и половина и със съседското хлапе от долния етаж били гаджета.
Детската любов е много мило и сладко нещо. При Михаела и нейния момък нещата са следните, излизат зад блока заедно, играят ту у нас, ту у тях, гушкат се, разменят си целувки по бузката. Той и прави подаръци, гледа тя не се удари, все такива мили нещица. То любовта при децата с какво може да се изрази в край на сметка ако не това. Като не са се виждали известно време и почва да ми надува главата за него.
Скоро бяха много смешни, защото щяли да се оженят че искали да спят заедно 

Уеднаквена възраст няма. Няма как да има. Има хора, които не се влюбват и в зряла възраст, има влюбчиви натури, които от яслите все са влюбени.
Различно се влюбват хората, та и децата така, нали и те са хора.

Много готина тема Нашите са на 8 и половина и засега нито единия, нито другия е показвал симпатия към някой от другия пол. Нито в детската, нито в училище. Ще видим кога ще ме сюрпризират  Надявам се да успея да реагирам адекватно, защото си спомням, че аз с нашите нищо не споделях и когато към 16-17 годишна изживявах някаква любовна драма и те се опитаха да говорят с мен се почувствах адски неловко. Не искам да изпускам всички тези моменти и искам да съм близо до децата си

И аз смятам така.

Тези "връзки" между деца в ранна училищна възраст или такива в детската градина според мен са основани на харесване и приятелство. Останалите типове любов идват със съзряването.

Щерката имаше две "гаджета" в градината. Втория беше много "сериозен"... не знам си как щял да я целува и т.н.
В 1ви клас бяха в различни у-ща и не са се виждали.

Любовните терзания в пълна сила удариха моята в 6ти клас. Тогава имахме разговори за кой трябва и за кой не трябва да се плаче.

Какво й каза по този въпрос? Искам да си сверя часовника.

Ох, като цяло гледах да я успокоя. Не постигнах пълно щастие и пълен успех.
Винаги давам примери с мен и разказвам 
В такива ситуации тя винаги е "край" и "света свърши".

Авторката, не вземай на подбив детето и чувствата му. То ще разбере, ще се усети и просто ще спре да споделя с тебе. А освен влюбването има и други, важни за споделяне неща.
Аз като дете май не съм имала детска любов. Но аз и на детска градина не съм ходила, а съседчетата явно не са ми били интересни. Играехме, карахме се и се сдобявахме.
Но имам много лоши спомени от влюбено момиче 6 - 10 годишно. Родителите ни бяха в обща компания и се събираха често. Та винаги някоя клюкарка подпитваше детето дали си има гадже. То обясняваше как Х бил смел, висок, пъргав, как играят заедно и защо се харесват. А дебелите клявки започваха да се кискат и да подпитват за подробности, за целувки. Момичето се чувстваше неудобно, но не знаеше как да се измъкне от ситуацията и продължаваше да обяснява.Майката  мълчеше, не знам защо.  Е, докато мъжете играят карти жените си правеха шоу с чувствата на детето. После, като си тръгнем започваха коментри за малката - как била разпасана, без възпитание. Но то се и очаквало - нали е осиновена...
В подобна компания на номенклатурни клюкарки аз си знаех урока - мълча си и си чета книжка ако сме на гости. Ако гостито е у нас  си седя в стаята, уж имам да уча.

Интересна тема.
Колко са истински учвствата може да каже само който ги изпитва. И обикновено са истински за децата - значи и изобщо.

Първите трепети са в градинска възраст обикновено, после в малките класове. За връзка в по-близък до възрастния вариант, сякаш остава третия път - около гимназията. Но под "връзка" имам предвид взаимоотношения.

Майтрапът помага много, но само ако разтапя притеснението. И включва моменти /включително в живота на майтапещия се/, а не взема на прицел детето. И да, ако ше е пред външни хора, да са мноооого малко "външни" хора - любими баба, дядо - много пестеливо споделяне

За нас е още рано, но ми е интересно, да ви чета.

 Отвратителни жени.
 Аз самата си спомням много ясно първата ми любов - беше във втори клас и имаше всичките белези на едно истинско влюбване. Не съм го споделяла с никого от възрастните.

Дъщеря ни си харесва момче от нейния клас ,още от първи клас,сега е за пети.Несподелена любов за съжаление.Момъкът си има гадже от същия клас.Когато разбра моето съкровище си поговорихме и видях сълзите в очите,не се разплака,удържа се.Но чесно казано моето сърце плачеше ,като я видях разстроена.Разказах и ,че аз също съм имала несподелена любов,че също съм страдала,но в крайна сметка всичко е било за хубаво ,защото по късно съм намерила точния човек за мен.Успя да поттисне чуствата си дотам,че казва уж ,че не и пука,че вече не го харесва и т.н.НО момичето с което ходи избранникът е на първо място в списъка на момичетат които не харесва.
След въпросния разговор в който видимо беше разстроена много съм се чудила да отварям темата или да си трая и да чакам тя да реши да говори.Говорили сме след случката много пъти за момчето и неговото гадже,като тя подхваща темата.Общо взето разказва ми какво се случва между тях.Гледам да не човъркам в раната и.

Уточняването за "истинските чувства" е с оглед една тенденция децата да имитират възрастните, която самите възрастни подклаждат.Едва ли не стана норма да се пита всяко дете в ДГ "имаш ли си гадже" или "за кого ще се жениш"Да не споменавам и ТВ предавания, прословутия Бати Енчо.

Децата се подават и "разпознават" като "чувства" всъщност харесване, одобрение или значимост на "обекта" в групата.
Според мен, това не са чувства.

Вече ако детето изпитва трепет, притеснение, желание да е около обекта на чувствата си е различно.Затова лично аз не разпознавам в нашия случай за какво точно става в-с, дали че детето чува оттук оттам за гаджета и повечето си "намират" такива или за наистина трепети и вълнения.
Ако е второто, предпочитам да се шегуваме с детето, защото обектът на чувствата е твърде недостижим, а и отдавна няма къде да се видят, ако не е случайно.

skela, от нещо подобно се притеснявам.Ето, при вас също е започвало в съвсем невръстни години.
Най-добре да изчакаш детето само да отвори дума по темата, ако не се придава значимост е възможно да се забрави или да се появи нов обект.

Аз пък съм озадачена от моята дъщеря. Никога не е харесвала момче освен за приятел (има най-добър приятел), когато я попитам завоалирано дали не си харесва някого- отговорът винаги е не. Все пак е на 13 вече, харесва си разни сериални герои, но никога познато момче.

Може би все пак трябва да се радвам 

Много хубава тема!
Дъщеря ми (почти на 7 г.) още не е споделяла за любовни трепети. Последно заяви, че като порасне ще си сложи червило и парфюм и ще отиде в парка да си търси съпруг. От време на време разказва за някое гадже, но не е нещо постоянно, за да обърна внимание.

Може да харесва някое момиче. Пита ли я?
А може и просто да не е срещнала някой по-особен.

Прочетох й мнението ти- на първото се спука от смях, но каза, че второто е точно така.  

А, току що допълни: харесвала някое момиче "мен, себе си и аз" 

По себе си съдя, че около 6-7 клас, но сега децата по - бързо се развиват, по странични наблюдения към 5 клас.
Иначе преди това е само харесване, не истинско влюбване.

Надявам се мирогледът й да се разшири отвъд собствената личност, с времето и порастването Хубаво е, че се харесва. Това е първото, което привлича останалите хора, били те момчета или момичета.

Красива и умна е по мое безпристрастно мнение, но се страхувам, че е ужасно егоцентрична.  Поне може да готви добре 

Ще дойде и до мен терзанието по наследническите любови 

Поне при нашето поколение ранните любови нямаха връзка с "реализираната" споделена любов.
Затова си мисля, че е не толкова въпрос на егоцентризъм, колкото на приоритети и най-вече възприятие на света.  

мога да кажа как беше при мен , харесах си момче съученик когато бях на 11 години ,ами беше си харесване и тъй и не му казах . на 13 г. се влюбих и пак не му казах ,и после с години страдах  дори и слад като имах гаджета . Но с майка не говорихме за тези неща така , че съвета ми е да се опитате да помогнете на детето си и да го подкрепяте . Да  водите разговори .

Аз също ще кажа за себе си, че детската ми любов беше първата ми голяма любов. С момчето бяхме заедно в ДГ. Харесвах го много. Не си спомням да сме играли заедно, само от една снимка си спомням за един театър, който разигравахме. После той тръгна на училище на 6 г., а аз останах в ДГ. Учехме в едно училище и се е случвало да се засечем, но гледах да го избягвам. Спомням си, че в техния клас бяха правили сандвичи по трудово и черпиха с тях всички в междучасието, направо ми се подкосиха краката, когато се приближи. По това време живеехме на село. Когато бях 3-ти клас, се преместихме в близкия град и повече не го срещнах. До едно лято, когато се събрахме с братовчедите ми, да го изкараме при баба на село. Била съм на 14 г. Започнахме да излизаме в една голяма компания, така беше по селата лятото, и чувствата ме връхлетяха с пълна сила. Не му признах. "Гаджосвах" се с други момчета, той излизаше с други момичета, а помежду си бяхме много близки приятели и така в продължение на няколко лета. Докато едно лято не се престрашихме да си признаем, че това между нас е повече от приятелство. Имахме някаква връзка от разстояние, разделяхме се и се събирахме, но заради разни интриги и недоверие, накрая прекратихме това окончателно. Но когато се сетя за него, нещо в мен трепва и едва ли някога ще го забравя.
Не съм споделяла с родителите ми, у нас не се говореше много за отношенията м/у мъж и жена, а и аз от малка съм затворена.

Много сладка тема, ще я следя

Моята дъщеря е на 7г. вече 2години в детската градина са "гаджета" с едно момченце. Оставам с впечатление, че той повече я харесва, а нея не мога да я разбера. Имам чувството, че по-скоро и е приятно да е ухажвана и някой да върви след нея, отколкото това да изпитва някакви чувства. Вкъщи не споделя някакви любовни трепети. По скоро носи някакви бележки от въпросното момче и с насмешка ми ги показва, държи се надменно. От госпожата в градината дори разбрах, че подобна бележка с надпис Love я е скъсала демонстративно, когато я е получила, съответно момченцето е било разстроено. Дори после с майката разговарях, че той и бил сърдит. Наскоро момчето беше на почивка и го нямаше на градина, тогава ми направи впечатление, че питаше за него защо го няма. След като той се върна беше и купил подарък - пръстен. Два дена го чакахме да и го подари, в последствие се оказа, че го било срам и заедно с майка му са го поставили в раницата й /майката ми се обади да ме предупреди/. Той и определя разни срещи на детските площадки след градината, а тя държи да отиде, което ме навежда на мисълта, че все пак има някаква тръпка. От майката разбирам, че момченцето на всякъде говори за моята дъщеря и всичките им познати са запознати че са гаджета /между другото имената са им еднакви и само една буква е различна, на галено им викаме еднакво/. До края на август са на градина - след това се разделят в различни училища.
Не мога да разбера какви са и точно чувствата, има ли такива въобще или просто не иска да ми сподели.

Малкият е на 5г. Първата година в градината си бяха "гаджета" с едно момиченце. Госпожата ми каза, че такова чудо от първа група не е виждала. Голяма любов, вечно заедно седяли, гушка ли се, играели се все заедно. Във втора група обаче се гаджоса с друго момиченце. Питам го за старото, а той ми вика, че много командвала и вече не я харесвал. Сега с новото "гадже" пак цяла година голяма любов, навсякъде са заедно. След градина на площадката пак. Дори казал на баба си "Бабо, ти като станеш звездичка аз ще се оженя за "М" и ще живеем в твоя апартамент  /добре че е майка ми, а не свекърва ми, че щеше да помисли, че аз съм му казала/. Общо взето е харесван в градината и от други момиченца, но той си държи на неговото момиче, не се занимава с другите. 
 Наскоро бяхме на рожден ден на едно момиченце от групата и майката ми каза "Вие нали знаете, че дъщеря ми е много влюбена във вашия син, но той не я искал, защото обичал "М", но тя не се отказва и ми казва, че рано или късно и нея ще заобича и ще се ожени за нея". Аз не бях в час с това и се почувствах неловко.

Аз нямам такива спомени от моята детска градина, а уж бях от отворените 

Бях писала, че имаме снаха, т.е моят син е "съпруг"...
Сега въпросната малка дама разправя навсякъде, че моя й е гадже. Днес той й се обажда и - ало, гадже! Не мисля, че осъзнава какво значи, но има някакво развитие..при него..

Пук моята дъщера не беше на ясла тази седмица и като я питах дали и е мъчно за яслата, каза, че само за гаджето и е мъчно. Да, ама госпожата ми каза, че той вече си имал друго гадже - момиченце, което го харесваше още преди.

Ясно си спомням как в първи клас и много харесвах един съвсем младичък учител по БЕЛ, който тогава работеше в училището на родителите ми. Години наред, когато съм го виждала, ме свиваше под лъжичката. Последно го засякох преди четири-пет години. Все още го намирам за изключително симпатичен и харизматичен мъж и съм запазила много мило чувство към него.

Много сладичка тема. 
С интерес прочетох всички коментари.
Почти на 15 години съм, но още не съм преживяла прословутото първо влюбване.
Чувствата ми към момче са били само временни и симпатизиране, засега не съм изпитвала нужда от гадже.

Аз също.

Пак съм аз! Забравих да кажа, че гадже си имах още, когато бях на 6 годинки (в предучилищната), като продължи и в 1-ви клас. Тогава не беше влюбване, а просто каране между момчета и момичета - коя за кой е и кой за коя е.. Но с момченцето си бяхме заедно, без да искаме да се разменяме с други и сега, като се замисля, може би ме е харесвал доста. Една година по-късно срещнах любовта си, ама наистина любов. Та искам да кажа на мамите, дето дечицата им си имат гаджета - не си мислете, че са непременно влюбени, но бъдете до тях! Щом помня тези неща, значи са ми били доста важни. Споделях с майка си до момента, в който се влюбих. След това се затворих в себе си и беше изморително... Просто бъдете до тях

При всяко дете е различно.
Аз лично имах много по-различни приоритети и за гаджета започнах да мисля и говоря чак към 14-15 години.
Синът ми сериозно се загаджи към края на 15тата си година.
Дъщерята няма най-добра приятелка, но има най-добър приятел от 4 годишна. Имат много общи интереси, ходят си на гости с преспиване, вече са 10 годишни, но не са гаджета. В училище някои деца ги коментират, че са гаджета и моята много се дразни на това. Аз съм й обяснила какво е гадже и каква е разликата между приятел и гадже, но явно някой родители не си правят труда да обясняват. Оставят децата им да вярват в това, че щом момче и момиче играят заедно и се разбират добре значи са "гаджета"