Всичко за етажната собственост 2 - Домоуправител в нужда се познава

най-малкия апартамент плаща 4,20 на месец, за другите се изчислява пропорционално.

само като пример, ясно е че нещата не са толкова опростени, но ако най-малкия се приеме за единица и дължи 4,20, то двойно по-големия ще дължи 8,40 и т.н. 

Фонд "Ремонт и обновяване"


Чл. 50. (1) Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване".
(2) Средствата във фонда се набират от:
1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната.
2. други източници.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Средствата във фонда се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението.
(4) Средствата във фонда се разходват за:
1. извършване на дейностите по чл. 48, чл. 49 и за оборудване;
2. изпълнение на мерките и указанията от техническия паспорт на сградата;
3. други разходи, определени с решение на общото събрание.
(5) Разпореждането със средствата от сметката по ал. 3 се извършва от председателя на управителния съвет (управителя) въз основа на решение за тяхното използване, прието от общото събрание.

РЕШЕНИЕ № ОТ 01.02.2013 Г. ПО В. ГР. Д. № 1966/2012 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД - БУРГАС





РЕШЕНИЕ


Номер ІІ-154 Година 2013, 01 февруари гр. Б.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав
на двадесет и седми ноември година две хиляди и дванадесета,


в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА


ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА


2. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА


секретар С.В.


като разгледа докладваното от съдия Д. М.


въззивно гражданско дело № 1966 описа за 2012 година


Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на А.Ф.Г. ***, против решение № 1193 от 26.07.2012 г. по гр. д.655/2012 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемите П.И.Т., Л.И.Т., О.А.С., К.А.Е., и Н.Ж.П., сумата от общо 4 080 лв, от която сума на всеки от ищците следва да се заплати по 816 лв, представляващи разноски за извършен ремонт на обща част на сградата - етажна собственост, находяща се в гр. Б., ул. С. № *, а именно извършване на ремонт на покрив, саниране на обща тераса и външната фасада на сградата, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 18.05.2010 г. и 29.08.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 26.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 635 лв, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, необосновано и немотивирано. Твърди се, че от решението не е ясно защо съдът се позовава при формиране на изводите си на част от събраните доказателства, а игнорира други. Претендира се отменяване на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се отхвърля изцяло. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивника - съпругата му В.Г.. Не са ангажирани нови доказателства.


Въззиваемите П.И.Т., Л.И.Т., О.А.С., К.А.Е., и Н.Ж.П. оспорват въззивната жалба с писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Заявява се, че част от твърденията във въззивната жалба са неотносими към спора (състоянието на сградата и липсата на поддържане на същата преди извършения ремонт, финансовото състояние на ответника), а част - неоснователни и недоказани, тъй като представените с исковата молба доказателства не са били оспорени от въззивника. Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната му част. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.


С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на въззиваемите П.И.Т., Л.И.Т., О.А.С., К.А.Е. и Н.Ж.П.,***, против въззивника А.Ф.Г. от с.гр., за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от общо 4 325 лв главница, по 865 лв за всеки от ищците, представляваща дължими от ответника разноски за извършен ремонт на обща част на сградата - етажна собственост, находяща се в гр. Б., ул. С. № *, а именно извършване на ремонт на покрива и саниране на обща тераса и външната фасада на сградата, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 18.05.2010 г. и 29.08.2011 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Ищците твърдят, че страните са етажни собственици в посочената сграда, на основание цитираните по-горе решения на общото събрание на етажната собственост, е извършен ремонт на общи части на сградата, а ответникът е отказал да заплати необходимата сума, съответно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. Твърдят, че необходимата сума, вкл.частта, дължима от ответника, е била заплатена от всички останали съсобственици, ищци в процеса, поради което претендират възстановяването й от ответника.
Ответникът оспорва иска. В отговора си на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът твърди, че са били извършени нарушения при вземане на решение от общото събрание за поправка на покрива и фасадата на сградата; че действително ремонтът е бил неотложен, но ищците са допуснали сградата да бъде в такова състояние, което да налага ремонт; че стойността на ремонта е завишена; и на последно място - че претендираните разходи за ремонт са непосилни за него, тъй като е инвалид и не притежава финансови средства, с които да ги заплати.
Предявени са при условията на субективно съединяване, искове с правно основание чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 41 от ЗС.
С обжалваното решение съдът е приел предявения иск за частично основателен и доказан, с оглед събраните по делото доказателства, поради което е осъдил въззивника да заплати на въззиваемите сумата от общо 4 080 лв, от която сума на всеки от ищците - по 816 лв, представляващи разноски за извършен ремонт на обща част на сградата - етажна собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 26.01.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 635 лв, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. Искът е отхвърлен над уважената част до предявения размер.
Въззивна жалба е постъпила само от ответника, поради което спорът е висящ само с частта, с която искът е уважен, а в отхвърлителната си част решението на БРС е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че решението на БРС е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.


Ето защо съдът в настоящия случай е ограничен до посочените във въззивната жалба оплаквания, за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, които се изразяват в следното:
Сградата не е била поддържана изобщо до момента на вземане на решение на Общото събрание на етажната собственост на 18.05.2010 г.; Протоколите от проведените общи събрания на етажната собственост от 18.05.2010 г. и 29.08.2011 г., са написани само "проформа", тъй като подписите на собствениците не съответстват (има се предвид, че пълномощник на 1 съсобственик се е подписал срещу името на друг и обратното); Пълномощните на съсобствениците за представляването им на общо събрание на етажната собственост, са представени по делото по-късно и са приети като доказателства по делото, въпреки настъпилата преклузия по чл. 147 от ГПК; Не е доказано по делото как е формирано началното салдо от 5 997,04 лв (в сметката за събиране на средства за ремонт на сградата), отразено в банковото извлечение, не е ясно кой какви стойности е внесъл и дали "не е направено някакво дарение в полза на ответника А.Г."; За същата сума е могло да се кандидатства по различни проекти и за нея да се извърши обновяване на цялата сграда, а не само на покрива.
На първо място, неподдържането на съсобствен имот в определен период от време, не освобождава съсобствениците от правото им да поискат и от задължението им да извършат ремонт на имота, още повече, че в случая се касае за неотложен ремонт - на покрива и на фасадата на сградата.


Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗУЕС, ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците. Такова решение, видно от представените два протокола - от 18.05.2010 г. и 29.08.2011 г., е било взето от Общото събрание на етажната собственост. Независимо от изложените в отговора на исковата молба оплаквания, че на ответника не му е бил предоставен препис от протоколите (следва да се отбележи, че ответникът е бил представляван на двете събрания от съпругата си - негов пълномощник и в настоящото дело), оспорване на истинността на двата протокола не е направено от ответника. Не се твърди и няма данни, някои от решенията, взети на двете общи събрания да е било обжалвано и отменено по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че е налице валидно взето решение от общото събрание на етажната собственост за извършване на ремонт на общите части на сградата (покрив и тераси на таванския етаж), както и за разпределяне на сумите за ремонта между съсобствениците. Независимо от горното следва да се отбележи, че пълномощните за представителство на част от етажните собственици са представени в първото по делото открито съдебно заседание, именно поради наведените от ответника в отговора му възражения, касаещи двата протокола от общите събрания на етажната собственост, поради което не е налице преклузия за приемането им като доказателства по делото.


Видът и обемът на извършените СМР, както и тяхната стойност, за които искът е уважен, е доказан както от представените писмени доказателства, така и от приетата по делото и неоспорена от страните (вкл.от ответната страна, чийто представител е присъствал в съдебното заседание) съдебно-техническа експертиза. Обстоятелството дали за същата сума е могло да се извърши ремонт на цялата сграда и за това да се кандидатства по различни проекти, е ирелевантно за настоящия спор, по който съсобственици, заплатили стойността на целия ремонт на общи части в съсобствената сграда (видно от представените по делото писмени доказателства), претендират от ответника съответната на дела му в съсобствеността част от средствата съгласно чл. 41 от ЗС и чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗУЕС.
Твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е уважил искане на ответната страна за събиране на доказателства за установяване как е формирано началното салдо от 5 997,04 лв (в сметката за събиране на средства за ремонт на сградата), е неоснователно. Това искане е направено едва във второто по делото открито съдебно заседание (на 05.07.2012 г.), докато извлечението от банковата сметка с титуляр ищецът П.Т., в която са се събирали средствата за ремонт на сградата, е било представено в съдебното заседание на 07.06.2012 г. (на което е присъствал пълномощник на ответника). На второ място, в писмения отговор на исковата молба ответникът не е заявил твърдение, че е заплатил сам, или някой е заплатил от негово име, суми за извършване на ремонта на сградата, поради което възможността да се навежда такова твърдение във второто по делото съдебно заседание и да се събират доказателства за него, е преклудирано (арг.от чл. 147, т. 1 от ГПК). На последно място ответникът дори не твърди, че сам е заплатил суми за ремонта или, че някой е сторил това от негово име, за да може да се приеме, че това е твърдение, което подлежи на доказване.


С така изложените съображения съдът намира оплакванията във въззивната жалба за недоказани, а искът - за основателен и доказан в уважения от първоинстанционния съд размер.


Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, и при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, решението на БРС следва да бъде потвърдено.


Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд


РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА решение № 1193 от 26.07.2012 г. по гр. д.655/2012 г. по описа на Бургаски районен съд.


Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
Данни за делото в http://legalacts.justice.bg