и ханша е един гоооолям. Но ще се оправят, надявам се. Въпросът е, че сега както съм измършавяла изпъкват много. То с това неядене нямаше как да не сваля. Освен, че нямам време си изгубих и апетита нещо.
.
После тръшканици да 18 ч. и рев, и накрая го гушнах върху мен на люлеещия офисстол и припадна тотално. И вече не му пукаше, че го оставям в леглото
. Мисля и аз да пробвам да махнем сутрешното спане, според мен то разваля следобедното вече. Обаче както става в 7.30 не знам как ще издържи
Може пък да вземе да става по-късно. Тогава пък ще развали режима на хранене
Май ще оставя за другата седмица да го обмисля добре...
По-скоро режимът се проваля леко като спи два пъти, защото следобяд заспива късно и следобедната закуска отива към 5, после вечеря в 7, мляко в 8.30 и той ми се кокори до 10
Иначе съм го забелязала, че ако не заспи до 3 следобяд после не спи до вечерта. Малко е неприятно, защото по време на сутрешния сън много приятно си пия кафенцето на терасата, ама....
. Сядам си на сянка някъде или просто си ходя безцелно. Но ако знам, че ще спи като хората следобед - сам! в леглото, съм склонна да заменя сутрешния ми релакс за следобеден такъв, и по-дълъг при това
Мечтиииии ...
Но, у дома си ми е най-хубаво. Прибрахме се одеве - разхвърляно, непочистено, но ММ се е постарал да ми полива цветята и много им се израдвах, че са живи
И ми стана едно хубаво. Утре ще си пооправя и всичко ще е 6
Коко си позна дома и изпадна в еуфория. Игра си много с играчките, скачаше от една на друга, набързо обиколи и си припомни веднага всички чекмеджета, пералнята, велоергометъра, банята
Само до ТХ не се добра, но утре ще я свърши и тая работа. Абе много му беше хубаво и на него, че си се прибра. Иначе много е надобрял в ходенето. Доста добре си ходи за ръка, отпуска се няколко пъти за по 3-4-5 крачки, но залита накрая. Клякането го владее от над месец. От тогава може и без упора от седнало положение да си се изправи и да застане прав без да се сържи за нищо. И така си стои по няколко секунди. До тук с моженето
А и днес за първи път лая като куче А-а-а
Много е назад с говоренето милият, сравнявайки го с кака му. То май за всичко е доста по-назад от нея. Само по коса я бие. Много се е ошумил вече, но аз упорито не го подстригвам, че момченце с дълга коса ми е мечта. Само бритона крцнах веднъж и пак му е време да го подкъся леко. 

Аз питах преди, ама не помня кой какво ми отговори. Та освен акт за раждане нещо друго дали да си нося, че да не се разкарвам 2 пъти до там?
)) Аз се бях сдухала, но се оказа, че само мен ме е притеснило това и другите гости и бебета са се забавлявали. Имахме 5 бебета и към 10-12 възрастни, лудницата беше пълна. Много ме е яд, че нито една нормална снимка не можах да направя, или някой мърда, или някой реве...Абе не беше рожден ден мечта, но с бебета толкоз.
) 
. 
, да видим какво ще го правя...
Да са живи и здрави
Днес и моя баща има РД и си признавам, че бях убедена, че Боян ще се роди на неговия РД. Нероденото ми бебече беше с термин 15 август и някак ми е едно такова. Тази дата определено няма как да няма значение за мен макар, че вече гледайки Боян не съжалявам за нищо през което съм минала. Както и да.....да са щастливи и да растат усмихнати децата на всички 
. Боян го харесва много. Вечер оставяше често от 2-ката, т.к. вече вечеря доста, но от както сме на 3-ка всичко си изпива. Предполагам, че вече не е толкова калорично, колкото предишните.
големи терзания докато се решим
Не знам от приготовления ще мога ли да се зарадвам на деня
То като се сетя на какъв хал бях на раждането
не си е за спомняне
детето го видях два пъти - веднага след като го родих за малка, как ми се опули насреща и когато една санитарка отиде да ми го измоли, че не можех да ставам от леглото и ми го донесе и аз го гледах само от количката му т.к нямаше как да го взема. Тогава даже се разплаках, че ми беше толкова зле и се чувствах толкова безпомощна и не ми се вярваше, че ще имам някога сили да го гледам. Е гледам го

Препоръчани теми