За първото впечатление изобщо не съм съгласна.
Една от най-добрите ми приятелки определено не ми хареса на пръв поглед.
Една от най-добрите ми приятелки определено не ми хареса на пръв поглед.
- Публикувана: 17 юни 2015, 15:06 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2015, 15:12 ч.
Истините за живота, до които достигнахте
За първото впечатление изобщо не съм съгласна.
Една от най-добрите ми приятелки определено не ми хареса на пръв поглед.
Една от най-добрите ми приятелки определено не ми хареса на пръв поглед.
не винаги е правилно, но почти винаги, много е относително да
Няма незаменими хора,но има незабравими!
Докато не си му намерила заместник.
Първото впечатление може да е много грешно. За това и казват по дрехите посрещат, по ума изпращат. Но има хора които като ги срещнем са ни симпатични, и все едно отдавна ги познаваме и обатното, но това далече не е при всички.
В момента се намирам в ситуация, от която разбрах, че "което не ни е убило преди, не ни е направило по-силни"! Болката е абсолютно същата.....
Щом си оцеляла преди, ще оцелееш и сега.
В момента се намирам в ситуация, от която разбрах, че "което не ни е убило преди, не ни е направило по-силни"! Болката е абсолютно същата.....
Щом си оцеляла преди, ще оцелееш и сега.
Радвам се, че темата ви харесва и се забавлявате! Това беше и моята цел!
И дарбите не са даром, дължат се на заслуги от предишни животи
.
Тогава как ще обясниш, че се унаследяват?!
Малко е странно до девето коляно в едно семейство предишните им животи да са протекли с еднакви заслуги...
Грижата за ближния ти носи най-голяма радост.
Точно (червеният текст е моя добавка).
С когото и да съм говорила, всеки се чувства най-добре, след като е помогнал на някому.
Затова, ако сме истински егоисти трябва да помагаме. Да се грижим за околните и за средата в която живеем.
Защото всичко е свързано. И всичко е живо.
А може би грижата за ближния ни носи голяма радост, защото това е същината на нещата - да бъдем добри и да правим добро! Защото често пъти грижата за ближния /човек или животно/ ти разваля удобството, коства ти някакво време и средства. Но вместо да лежиш, ти се грабваш и помагаш...
Мне, не мога да го възприема като егоизъм това.
По-голям егоизъм ми е бездействието и пълната безангажираност освен със собствените нужди.
И дарбите не са даром, дължат се на заслуги от предишни животи
.Тогава как ще обясниш, че се унаследяват?!
Малко е странно до девето коляно в едно семейство предишните им животи да са протекли с еднакви заслуги... Цитат на: utro77 link=topic=853581[b
Фея Кръстница[/b], интересно ми е да разбера доводите ти по отношение на "грижата за ближния е най-възвишената проява на егоизъм".
С когото и да съм говорила, всеки се чувства най-добре, след като е помогнал на някому.
Затова, ако сме истински егоисти трябва да помагаме. Да се грижим за околните и за средата в която живеем.
Защото всичко е свързано. И всичко е живо.
А може би грижата за ближния ни носи голяма радост, защото това е същината на нещата - да бъдем добри и да правим добро! Защото често пъти грижата за ближния /човек или животно/ ти разваля удобството, коства ти някакво време и средства. Но вместо да лежиш, ти се грабваш и помагаш...
Мне, не мога да го възприема като егоизъм това.
По-голям егоизъм ми е бездействието и пълната безангажираност освен със собствените нужди.
Аз ги правя.
Понякога наистина ги карам да се случват.
В момента се намирам в ситуация, от която разбрах, че "което не ни е убило преди, не ни е направило по-силни"! Болката е абсолютно същата.....
Щом си оцеляла преди, ще оцелееш и сега.
Болката си е болка, да 
от нея ... боли.
Но някак отвътре знаеш, дълбоко в себе си осъзнаваш, че ще отмине.
И това ще мине. И ще излезеш от изпитанието, което ти се изпраща. И ще продължиш напред.
Дай, Боже, научила урока. По-мъдра, по-силна, по-добра.
До следващата болка. И до следващия урок. Така мисля аз де.
от нея ... боли.Но някак отвътре знаеш, дълбоко в себе си осъзнаваш, че ще отмине.
И това ще мине. И ще излезеш от изпитанието, което ти се изпраща. И ще продължиш напред.
Дай, Боже, научила урока. По-мъдра, по-силна, по-добра.
До следващата болка. И до следващия урок. Така мисля аз де.