Как ще е най-правилно да постъпя?

Пък и домовете там не знам какви са, но тук в Бг са филм на ужасите 90% от тях. Преди 2 дни пак имаше тема как стар човек за 3 дни в дом е станал на нищо.

Както казах, пообиколих домове. Седят едни стари хора, не чуващи, не виждащи, леко и тежко дементни, на памперси - големи контакти, голямо чудо...Говоря за стари хора над 80-годишни. Събери такива в дом за стари хора и ще разбереш какво имам предвид. И миризмата...

Popule,така ли те подреди твоя брат-настани се в жилището им като велик мъжки наследник,а старците ти ги изпрати на теб да ги гледаш щото е по-лесно...Браво на него!
Добре,че все още са си с акъла и са подвижни,нямат деменции,склерози и не са на легло с години,че да видиш какво е зор особено ако работиш от-до.Те хората не предприемат такава крачка от хубаво.....ами първо са се помъчили доста сами...Не е лесно такова решение.

Аз не знам майка ми като падне още какво ще я правим като не иска да дойде при мен,а аз не мога да си оставя семейството и да стоя там при нея,а сестра ми живее при приятеля си ....и там не е удобно да стои за дълго,може иначе да я наобикаля по-честичко,но ако се наложи....хора ли ще наемаме ,в хоспис ли ще я пращаме,какво ще правим...
Не мисля обаче,че идеята да отиде някъде и е толкова чужда.Тя ползва обществени услуги-за хранене например.А и дядо(нейния свекър) стоя няколко от последните си години в дом,като преди това го гледаха с татко дълго време у нас.Това беше преди повече от 20г-не вярвам тогава условията на такива места да са били по-добри от сегашните.Така,че за това може и да няма драми ако се наложи....оххх,не знам.

В тези домове ходят пенсионери над 80 години.Но наистина ние мислим по съвсем друг начин.

Всичко може да се случи, какво щеше да правиш, ако случайно мъжът ти беше казал "не" или ако...,ако... ако....

Смятам, че е безкрайно коравосърдечно толкова лесно да осъждаш.

Никого не осъждам. Аз говоря за себе си така, както виждам аз нещата. Далеч съм от мисълта да генерализирам. Всеки вижда живота по различен начин, то един и същи цвят виждаме различно, та какво остава за такива сериозни неща да правя генерални заключения. Коравосърдечност е точната дума, с която трябва да се въоръжи човек, ако реши да остави старците си в дом. И да, може и на мен да се наложи за съжаление. Никак няма да ми е лесно да живея с тази мисъл, обаче.

Нали не осъждаше, какво стана?

Абе ти? Ако се припознаваш, аз какво съм ти виновна? Аз говоря за себе си.

Здравейте,

вчера  не  успях  да  ви  навестя. Та сега  да наваксам.

Както  бях писала, вариантът  за   старчески  дом  изобщо  не   е  обсъждан. Няма причини, които  да  го  налагат.
За жената  на  чичо  ми- по   никакъв  начин  не  считам за  редно  да  бъде  правен  опит  да  бъде  ангажирана  с грижи  по баба и  дядо. Понеже  тя му  е  втора  жена, нямат  общи  деца- нейните  контакти  през  годините  с тях  са били  редки  и  за  по малко. Освен  нормални  човешки  отношения  между  тях, като  между  познати, друго  няма. Де  факто,  те  всъщност, са  си  почти  непознати. Би  било   нахално  от наша  страна  да  искаме  и  тя   да  се включи  в   каквито  и  да  е   грижи  по  тях. Ако  чичо  имаше  желание / а  той  няма/  и  тя  , по  собствена  воля, покрай  него,  беше  предложила  помощ, ок. Но  при  тези обстоятелства- тц.
Майка ми  не  може  да  поеме  ангажимент, защото  пременникът  ми / нейният  първороден  внук/ през   учебната  година  живее  с нея. През  почивните  дни и  ваканциите  е  в дома  на  родителите  си. Освен  това, тя  изцяло полага  грижи  за  собствените  си  родители, които, макар  че  не  живеят  в дома  й, също   са  на  80+  и  ходенето  по  болници  и  при тях е   ежедневие. Добре, че  е шофьор, има  кола  и  се  справя  сама с  развеждането  им напред- назад.
А  тя самата  също  е  в  доста  разклатено  здравословно  състояние.  Боя  се, че  е  въпрос  на  време  скоро   и  тя  да  има  нужда  от  по- голямо  внимание от  мен и  сестра ми.
Хубавото  в цялата  тази  история е, че  поне , със сигурност, нося  гените  на   дълголетници
Имам  си  две  баби, двама  дядовци, а  едната  ми  прабаба  доживя  да  гушне  и  пра-пра  внуче. Дъщеря  ми  пък има  две  баби, един  дядо, две  прабаби и  двама прадядовци. Нас   ,/  мен  и баща   й/ и  тях,  тя  нарича  с  общото :"Всички  мои  родители"

Та, в нашето  фемили, работата  е  малко  като  в тоя виц: 102-годишен старец решил да се жени за две години по-младата си съседка. Отива той в църквата да уговори датата с попа. Попът му казва:
- Не мога тази седмица, ела другата и ще ви приема с булката.
- Хм, дядо попе, другата се жени татко, не мога.
Попът доста се стреснал, но отвърнал:
- Еми, чадо, ела по-другата, пак ще съм свободен.
- Нееее, дядо попе, по-другата ще се жени дядо ми.
Попът, вече едвам сдържайки го попитал:
- Абе, какво е това вашето семейство, какви са тия сватби? Как така дядо ти ще се жени?
- Ми и той не иска, ама техните го карат! 

Живи и здрави да сте, всичко друго ще се нареди някак.

Значи било коравосърдечие възрастните хора да живеят (не да "бъдат изпращани" - това звучи като насилие) в дом за възрастни хора. Според мен пък това мислене е остаряло патриархално и закостеняло и криворазбрано разбиране за любов и благодарност.

Условията  в българските  старчески  домове  не  са  от  най- розовите. Ако бяха  заведения, като   онези, по  филмите, ок. Но  не  са.
Сигурно има  и  съвсем  прилични,  но   или   са недостъпни  като  цени  за  обикновения  българин, или  поради  качеството  на услугите, които предлагат, са претъпкани и  се  чака   ред.
Каквото е  положението  с родилките  и  новородените, такова е  и  със  старите  хора  в институция.Много  път  трябва  да  извървим, за  да  бъдем спокойни, когато   настаним обичен  човек  в  такова  заведение.
Но  понякога  друга  алтернатива    просто  няма. Във всяко  семейство  има  различни обстоятелства, които  накланят  везната  в  полза  на  едно или  друго  решение.
Лично аз не  бих казала  за  някой, който е  настанил  родителите  си  в  дом, че е  коравосърдечен. Може  да е, може и  да не е.Може  би има своите  резонни  причини,  за да  вземе такова решение.

Точно. Всеки има своите причини да прави това или онова. Никой, обичащ родителите си, не би искал те да преживеят старините си в неудобство и липса на грижи.

Племенникът колко е голям?
Защо се делят така децата-на първороден и непървороден внук. Кой внук заслужава да си отстъпи стаята и кой не? Това някак ми нагорча на мен в цялата история, защото имаше дете, което не може да си припари до стаята.

Какво значение има колко е голям племенникът? Обективна е причината да не може майката на Бронте да вземе свекърите при себе си. Не е ли достатъчно, че цялото семейство търси вариант да се грижи по най-добрия начин за възрастните хора? Като се започне едно притрисане във форума, много ми е интересно от какво точно ти "нагорча", mimsa2000? Или така просто държиш да намекнеш, че не се прави достатъчно, още се иска?