Как ще е най-правилно да постъпя?

Ако ссте стигнала до решението старчески дом, задължително изисквай някакъв "пробен" период, в който да се уверите, че полагат адекватни грижи и тогава подписвайте договор. Не попадайте в моето положение!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=854296.0;topicrefid=19

Такъв  вариант  изобщо не  стои на дневен ред

Лятото на къщата, през останалото време в апартамент в София, майка ми така процедира с баба и дядо. Много се опъваха отначало, но тя не им даде избор.
"Майко и татко, много ви обичам, но вие мене няма да ме правите на маймуна. Няма как да живеете вече там, вие сами го виждате. Вкъщи е изключено да дойдете. Взимам ви жилище тук и това е." - това ѝ бяха думите общо взето.

Купи им жилище в квартала, но не и съвсем близо до нейното (съвсем умишлено). Мрънкаха, оплакваха се и след 2-3 години свикнаха. Даже си намериха приятели в кооперацията и в квартала. И така, с времето се кротнаха.

Точно това имам предвид и аз......и никакво отстъпване, организирате гледането така както на теб и сестра ти е най удобно, аз съм против, изключително против за старчески дом....поне за условията на Бълтгария...бих приела само при психични проблеми, алцхаймер, пълна склероза....но да не казвам голяма дума, несе знае какво ме очаква от моите старци....майка ми живее сама далеч от мен, тази година без да я питам подготвям една студио в моя град, на приятел, говорила съм с него и зимта ще я взема тук, лятото да си ходи ако иска пак!

Да,може би старческите домове в Бг са коренно различни от домовете в другите държави.Но пък и нашата култура е различна и щом чуем за старчески дом все едно е настъпил краят на света,а съвсем не е така.За хората от другите държави това е нещо съвсем нормално.Там си имат всичко.И се чувстват добре.

Така е сиси, но тук е България и е страшно! Дори в тези домове е по интересно, намират приятели, ходят на екскурзии, организират им ръчни изработки на различни неща.....ясно ми е че там социалният им живот е попълноценен, някои намират наново любовта , но това в никакъв случай не се отнася за у нас!

За нашата култура и разбирания това е все още еретична мисъл.....И става така,че около тях още едно две семейства се съсипват от тичане и грижи.Но пък вече има добри частни домове с  обгрижване 24/7,медицинско наблюдение,с градинки и какви ли не удобства и е добре за хора,които могат да си го позволят....

..И аз където живея(в чужбина) си е нормално и хората си плануват ходенето там и спокойно се приема факта от всички.Говорих с една колежка тук и я питам :"Добре де, когато майка ти(съпруга и е починал)  съвсем рухне и сама не може да се грижи за себе какво мислите да правите с братята ти.При теб ли ще дойде да я гледаш?"А тя ми казва:"Ааа,не при мен -аз не мога,трябва да работя,а и не мога да се занимавам денонощно с нея,пък и как ще я къпя ,не ми е удобно,нали се сещаш.Ще отиде в дом тук някъде наблизо.Ще  продаде къщата може би и с парите ще си плаща дома.Там си има хора,на които това им е работата-те знаят как да се грижат за тях."и т.н.
Тук както има детски градини и училища във всеки квартал,така има и домове за възрастни....За по-здравите има социален патронаж през деня по къщите,но когато има нужда от денонощно наблюдение 24/7-в дом.Така и децата им са спокойни,че са под непрекъснато наблюдение и грижи.....въпреки,че някои ходят почти всеки ден да ги видят за час,но не са им на ръцете денонощно и не всеки може да издържи психически на това...А и те имат деца,семейства,ходят на работа-трябва да са отпочинали и да имат енергия и за личния си живот.....Но културата им е такава и никой не приема осъдително това...напротив-ще се чудят какво толкова има за мислене,като системата е вече измислена.

Zhani, основанта причина това да НЕ се прави е нежеланието на старците. Не е лесно когато се чувстваш стар и уязвим да си на ново място, далеко от всичко твое и познато ... Искаш У ДОМА!
Не отричам предложението, но разбирам защо не е чак толкова честа практика.

Може  би нашето  поколение, когато му дойде  реда, няма  да се ужасява  чак толкова от перспективата  да прекара  последните  години от живота  си в старчески  дом. Но  за   днешните стари  хора  това  е  най- големият им  ужас.
Напълно разбираемо  е   желанието  на  стария  човек    да дочака  последните  си часове   в дома си. Аз, която съм  на  40,  полудявам, когато  съм далеч от  дома си  за повече от седмица, пък  камо ли , ако  се налага  да бъда  преселена  насила  някъде,и  то  окнчателно. Колкото и  хубаво да  е  това някъде, колкото и  внимателно  да се отнасят  към  мен,  аз никога  няма  да мога  да  се отпусна  и  да  се  почувствам на своя територия.
И  да оспамя  сама  собствената  си тема-искрено  се  надявам да не доживея  в такава късна  възраст. СТрах  ме   е  някой  ден   да не поставя  детето  си   в трудна  ситуация и  да се чуди как  да  маневрира; или ако  доживея, поне  Господ да  ми помогне  да  запазя  здравия  си  разум,  та  да  мога  да взимам  адекватни  решения. Бих   ползвала  чужда грижа  срещу  заплащане...ако  мога  да си  я позволя, разбира се. А ако  не  мога, не   знам...От смъртта  не  ме е страх. От старостта  и  зависимостта- много.

И мен ме е страх от старостта.
Аз съм "ЗА" това да бъда в старчески дом след години, а не да лежа и да бъда обгрижвана от децата си. Дано и тогава съм на това мнение!
Смятам, че може да се намери някой дом с по - добри условия, а и там освен грижи и храна, хората получават и социални контакти. Иначе повечето възрастни хора са много самотни и нямат с кой 5 думи да си кажат..

Тъжна тема. Бронте, дано намерите правилното решение за вас. 

Напълно споделям мнението ти Бронте  
Може би бих добавила, че ако се разболея и съм неадекватна и изискваща 24 часови грижи бих предпочела да ме изпратят в дом, отколкото да искат моята смърт и да съсипя живота на близките ми.

И преди съм го казвала и пак ще го повторя - идиотско е да искаш от някой да става болногледач или ти да ставаш такъв. В смисъл, в България даже няма кой да те обучи на това официално. Трябва да се намериш санитар "с връзки", да му платиш, за да ти покаже как да не си счупиш кръста като местиш човека и всичко останало. Да не говорим, ако трябва да правиш някакви медицински неща. Охх, страшна неуредица е. От болницата ти казват - айде свърши пътеката, тропват ти човека вкъщи - оправяй се!

Нормално е такъв вид работа/грижи да бъде сертифицирана,а хората обучени за специфичната работата като болногледачи или здравни асистенти...Виждам,че има вече места,на които обучават такива кадри,така както и в Европа има стандарти и изисквания за такава работа .Пиа Матер-http://www.piamater.org/classes
 или тук-ww.jobs-pl.org/index.php/80-novini/373-onlain-obuchenie-v-napravlenie-zdravni-grizhi-bolnogledach-i-zdraven-asistent
Санитарките от болниците едва ли имат такова обучение,но пък точно те са хората ,които обикновено се наемат за такава работа....за сега.

Именно.
И дъщерята/снахата/внучката по правило-се оправя. Така се оправят често, че после лягат за операция на херния.
Майка ми така се докара след гледане, че млада после едва я ремонтираха, то не беше отхвърлено платно, то не беше тежка алергия към упойки. Съсипа си здравето, за десет месеца гледане.
Логично, сещате се, сега тя на свой ред на чии плещи-и финансово с тези операции и всякак.

Съсипва се и здравето и отношенията в семейството с гледане на лежащо болни, на които в повечето случаи и съзнанието се променя до неузнаваемост. На авторката случая, слава Богу, за сега не е чак такъв.