Работа, CV-та, HR-и, съвети - 45-та тема

А доколко според вас е важно отношението, атмосферата вътре в една организация? От една страна има интересна работа, добро заплащане, от друга - малко дерибейско и собственическо поведение и отношение, задължително спазване на дистанция шеф/собственик - служители, липсва гъвкаво работно време, следи се обедна почивка и т.н. Аз съм поставен пред избор - кое взима превес...?

Каква е дилемата, да почваш или да не започваш.? Или има една работа, с добра атмосфера на друго му куца, и втора на която на шефа да говориш на Вие, и това те притеснява?. Със сигурност е по-добре да работиш. Ако имаш алтернатива за по-добра работна обстановка, естествено че е за предпочитане. Малко са вече такива места, поне в моята кариера, само на 1 място собствениците мога да кажа, че са ми били до някаква степен и приятели. Ако се държат нормално без изхвърляници, започвай.

Изобщо не ме интересува атмосферата мен. Приемам нещата така, както аз искам да ги приема и придавам важност на това, което аз реша - обикновено парите.

  Пожелавам ти го - ужасна работна среда с много пари! Гадни шефове с подмолни колеги - това е убийствена среда за новоназначен.
После пак ще си говорим.
За да се изтъкнеш не четеш какво пишеш.

Ако е центъра на подмолноста и на интригата, може и да не и дреме.

Не, не ми дреме, защото съм над тези неща. На първата ми работа на ТД, шефът ми ме разплакваше, обаче аз се радвах, че имам работа на ТД. Всичко е въпрос на това как приеаш нещата и как се настройваш.

Такава е и за друг, не само новоназначен. И наистина трябва да си или в центъра на интригата, или дебелокож като тапир, за да продължаваш да стоиш само заради пари.

adelinda, преди няколко месеца пак имаха обява за същата позиция и аз ходих тогава. "Интервюто" се проведе по същия начин /без никакви документи/ в точно определен час с всички кандидати. Събрахме се страшно много хора на една дъълга опашка.   Самото "интервю" е мнооого кратко - записват ти името, набора, последна месторабота и къде живееш в града, като това май им беше най -важно - да си наблизко...Но не ми се обадиха за второ интервю, въпреки че, живея в квартала...

Изчакването е в самото помещение, където ще се работи, та може да се проследи точно за какво става дума докато се чака. Много натоварено. Звънят телефони, работят и с клиенти на място, надвикват се с останалите си колеги. Напрежение постоянно...Радвам се, че не ме одобриха.   Но и да бях започнала, едва ли щях да издържа, дори и заради добрата за Пловдив заплата.

Дори не ми хрумва за каква интрига може да става въпрос, но например брат ми беше освободен от работа заради интрига (по негови думи).. Не си падам по тези работи. Аз съм прям и честен човек и ако нещо не ми харесва, си го казвам в пряк текст

Мерси много Беджита, и аз му се чудя, явно има текучество. Иначе напрежението не ме притеснява, имам школовка. И заради жегата май не мога да се прежаля. 

Анонимен, като оставим настрана дерибейското поведение, за което да кажем има смисъл човек да се замисли, за всичко останало не виждам кое те притеснява, но явно всеки мисли различно. Дистанцията между шеф и подчинен не я намирам за нещо чак толкова необикновено, по принцип е добре да има някаква йерархия, защото иначе обикновено става тотален хаос. Когато има твърде близки отношения между шеф и служители започват да се проявяват индивиди, които си мислят, че само те са прави, че могат да правят каквото си поискат или не поискат, намират се оправдания за несвършена работа и т.н. и всичко, защото са близки с шефа. В този ред на мисли няма лошо в това шефът да си тежи на мястото, защото подобно поведение ощетява не само останалите съвестни служители, но най-вече и фирмата, тъй като работата не е свършена качествено и в срок. А що се отнася до останалите "равни" колеги - пак не виждам какъв е проблемът. Не сте се събрали, за да се обичате и да сте първи дружки, а за да вършите работа. Ако успееш да завържеш по-близки приятелски отношения с някой, е чудесно, но дори и това са индивидуални случаи, рядко с всички колеги. В някои случаи дори е добре, че има дистанция, защото има и злонамерени колеги, които не се знае как ще разтълкуват нещо, което си казала, а може и да го използват срещу теб. Под гъвкаво работно време не знам какво разбираш, но аз винаги досега съм работила на точно определено време, естествено проявява се разбиране понякога, ако ти се наложи да излезеш по лична работа, но няма как това да е постоянно или твърде често - не знам кой работодател би толерирал подобно поведение. А за обедната почивка - всичките ми работи досега са били с електронна карта за чекиране при влизане и излизане, естествено, че се отразява обедната почивка - закъснение от 10-на минути надали ще е проблем, ама някак си не е нормално при почивка един час примерно, ти да си я правиш системно час и половина или два, за да ходиш по магазините или да си вършиш други неща. Именно заради такива тарикати, които, когато ти трябват за нещо спешно по работа все не можеш да ги намериш, по което и да е време на деня, по-големите компании отдавна въведоха системите с чекиране. Има си правила и всеки, съгласил се да започне работа на дадено място, се съгласява с тези правила и трябва да ги спазва - това е напълно в реда на нещата.

Шефа да е коректен и да се държи в уважение, да плаща на време.  Аз не виждам защо трябва да са като по комшийски отношенията. И  с колеги не държа да се сприятелявам, стига ми да няма интриги и конфликти. Майка ми е мед. сестра и има приятелки докторки от 20-30 години и още им говори на Вие, а са близки. Това е въпрос на уважение, не на надуване. 

По първото, за шефа, ще напиша, че в пъти е по-добре за началник да имаш лидер по природа /защото такива изградени от по-дъртото поколение просто няма/, отколкото някой бивш комуняга или последовател на подобни навици, некадърно да се опитва да те ръководи.
Второ - ако не беше наложително екипа да се сплотява и да се сработва, най-големите компании в света нямаше да организират тези уикенди на сближаването. Как ще се сработиш с човек, който игнорираш или смяташ, че можеш и да го подминеш. Отношенията са навързани.
За мен изказването на Almond eyes е плоско и необосновано.

Нямам желание да се сприятелявам с началниците, но държа на приятната атмосфера. В крайна сметка в работата се прекарва 1/3 от денонощието.

Според мен, всеки разбира по различен начин "приятна обстановка" и приема нещата по различен начин.