Искам да кажа ... (42)_22.06-28.06

Понеже е в чужд двор, отивайки да бера си взех най-голямата торба, дето намерих. Ама голяма си е -човек би могъл да отвлече някоя по-суха мома в нея, ако момата реши да му пристане, де. То не винаги става, знаете.
Та липата нацъфтяла, един плътен аромат около нея се стеле, а пчели - на облаци, юнска привечер, абе хубаво.  Първо мятахме нещо като пиратска кука за абордаж, щото да хванем клон и да го наведем, ама не стана никак. На един по-решителен опит куката падайки ме перна по сметанката и сега имам петно отгоре също като Горбачов. Подходихме решително и се покачихме на съседния дувар. То ни беше съвсем резервен вариант, щото е на един много кисел пришълец, а освен това го зида Зорко, който никакъв зидар не е, ами срутник най-чиста проба. От дувара се метнах на клона, Тарзан същи, с идея да го наведа и да го закачим ниско, ама не стана точно така. Хванах се чудесно, но клона се скърши. Ще се скърши, ами - то е липа, а не върба, а аз категорично прехвърлих килонютон. Паднах на задник, лошо се натъртих и сега ходя като подсечен. Напълних торбата до половина, а докато пощех клона, комшията ми разправяше разни истории. Той е багерист и много наблюдателен и артистичен. Не може да разказва седнал, защото имитира пози, походки, гримаси и жестове на участниците в случките. Същински етюди, днеска разправяше как с двама пройдохи почиствали крайпътни канавки. Разказва и показва. Покрай техните недъгави движения винаги включва какво прави багерът - върти си торса сякаш връз колесника, загребва с ръка, изспива и разстила, бръмчи и даже прискърцва, щото да покаже, че едната бутилка на хидравлика изпуска. Абе моноспектакъл. Улиса ме, та обрах сума нещо. Ще си поя и гостите, и всички с липов чай в баки. Ама дори и на инкасаторите и чистотата да сипвам по термос - пак ще имам за поне петилетка. Сладкодумник, ей.

Сега да имах декар-два рафтове да разтеля това чудо, че да се суши...