Бях решил повече да не пиша, че явно дразня, а и сам се дранзих, но прочетох коментара на usmihne_mi_se и само мога да изкажа моите адмирации 
...
Като цяло исках просто да предам посланието на приятелката ми, да не си правите дълги планове, защото всичко в живота е вариация, може утре да умреш, да се разболееш, човека до теб да се промени.. а просто да живееш и да се радваш на мига.
...Като цяло исках просто да предам посланието на приятелката ми, да не си правите дълги планове, защото всичко в живота е вариация, може утре да умреш, да се разболееш, човека до теб да се промени.. а просто да живееш и да се радваш на мига.
Стой! Не отивай никъде (дано не ти звуча твърде обсебващо за твоя вкус). Исках да ти благодаря за предаването на посланието от приятелката ти. Вече се чувствам просветена (и посветена) в Голямата Тайна на една връзка.
И аз, като някои от момичетата тук (всички сме момичета, независимо от годините, нали?), мисля да изгоня мъжа ми и да го изпратя в другия апартамент. Само се чудя дали това, че двата апартамента са в съседни квартали, няма да повлияе пагубно на връзката ни. Може би са твърде близо
.А проблемът с детето вече го измислих - ще го пратя при мама. Докато пере, чисти, готви и т.н., между другото може да отгледа и още едно дете.
И тогава ще настане такъв живот - ще си ходим по екзотични екскурзийки с гаджето ми (което в момента се води мой мъж), ще се срещаме по тъмни доби из парковете и градинките, ще се гледаме с влажни погледи...Въобще - кеф.
Мама я отглежда, не ще деца, кариери си уж, не ще заедност, само общи забавления - ти какъв се явяваш обаче в картинката на Великия Пич 
Да не си се обвързал закономерно с женския образ на татко си / съжалявам ако звучи грубо/, щото много тегаво ми звучи "връзката ви" - не се шегувам 