Частни училища - информативна тема 8

Само да допълня, защото отклонихме темата, но моля модератор да не трие: та, аз съм изумена, мили съфорумци, от това че дори и училището в село Долно Ощиповци има математическа паралелка от пети клас.   Преди година- две  имаше едно ПЧМГ, едно СМГ, едно 107, едно 125- то и стига. Сега във всяко квартално даскало се прави такава. Но, да, търсенето определя предлагането.
Така преди десет-петнадесет години чуеше ли се езиково обучение от първи клас /разбирай един час език седмично в първи клас/ родителите спяха, за да запишат детето си.

Аз също никога не съм ходила по състезания (само на спортни такива). Имах страхотна спокойна среда в началното училище (извън България) която ми отвори желанието да уча и навика да го правя. В гимназията завърших 3та по успех (от 150) без много усилия или родителски контрол и без частни уроци. Аз лично не виждам защо всички толкова се хвърлят на тези състезания....ако детето се притеснява има много начини да се оправи това без такъв стрес. Аз ще подкрепя моето дете да ходи когато и ако тя изяви желание, но от сега да я водя....не мисля. Аз съм се фокусирала на физическото развитие в момента - спортове и дисциплината която идва с това. И на развитие на езиците които така или иначе знае малко или много. Всичко друго ще си дойде с времето. Поне това е моето мнение.

 

освен това математиката на никой възрастен човек за нищо не му трябва, освен на преподавателите по математика и професорите в Харвард. Каси, ти като мразиш математиката до дъното на душата си, да не си умряла? аз съм финансист, работя с цифри, но ми трябват основно четирите аритметически действия. Това математика ли е? Господи Боже, то не интеграли, не диференциални уравнения, ами едно елементарно квадратно уравнение никога в реалния живот не ми се е налагало да решавам. Нито тригонометрия, нито логаритми са ми потрябвали дори един-единствен път в реалния ми живот на работещ човек. На един лекар каква математика му трябва? да не говорим на един филолог или преводач.

Ами дори на един инженер, трябва му техническа грамотност, да може да чете чертежи, а за изчисленията му трябват четерите аритметични действия и то има компютърни програми, които ги смятат.

Реално на кой възрастен му трябва математика и за какво?

Аз обичам математиката от дъното на душата си, завършил съм с пълно 6 МГ  и после съм учил достатъчно и в университета и известно време съм си вадил хляба с даване на уроци по математика. Така че не е да не знам за ккаво говоря

Тези истерии със състезанията и НВО  са смешни. За пореден път ви казвам, че на един приятел детето изкара 3,76 по математика на НВО и влезе по първото си желание в Класическата гимназия, където ще учи каквото иска и сигурно ще успее в живота много повече от прехвалените ви математици дето станили на първите места в АК и дето влезли в НЕГ  СМГ  прочее елитни гимназии и какво като са влезли? Утре някой тройкаджия от кварталното училище ще им стане началник и ще ги юрка. Щото всички по Харвард и по Оксфорд няма да отидете, билийв ми.

Мецане, аз също много обичам математиката, но не си прав, че не се използва ежедневно, това си е вид мислене.
Аделина, иронията ти е неуместна, не се закачай с мен, достатъчно се изложи в темата. Синът ми иска да е президент, но на Формула 1 , не на държавата  
Точно изхождайки от опита ми като дете смятам, че ако едно време имаше повече състезания и бях ходила на повечко олимпиади щях да имам рутината, опита и самочувствието

Аделина....хайде да пробваме варианта : четене с разбиране.
Въпроса е да уцелим сред ата за всяко дете.
Прабаба ми имаше една приказка : детето е като кюфте. Ако много стискаш, ще изтече между пръстите. Ако го държиш хлабаво, ще изпадне от ръката.
Така че никой до тук не каза , състезания на всяка цена. А предложи тренировка на мозъка.
Матури със сигурност ще има и след години. Нищо по умно не е измислено и в други страни. А и варианта хич не е лош. Проблема е масовото образование.

Мецане...математиката е в основата на всичко. Дори и на музиката. Затова от добри математици , хората стават добри инженери, доктори, предприемачи....всичко дето има логика. Трудно е на човек с литературна насоченост и влечение към абстрактното да се реализира в такива сфери.

Не мисля, че едната математика е решаваща. За успех са нужни много други качества и малко късмет. В тази връзка сегашният шеф на Лидл Германия е завършил Berufsakademie при Кауфланд. Това даже уни не е и ако кажеш в България, че учиш в такова и работиш, ще те помислят за лузър

Относно математиката мисля, че хората, занимавали се с такава, развиват някакъв тип логическо мислене, което им помага по-нататък.
Не съм съгласна, че състезанията в началния курс са определящи за развитието по-късно.
А за напъването за НВО  след 7ми клас има и друг важен фактор. Това е възрастта на пубертета и кофти средата може да окаже наистина лошо влияние с последици. А и тогава капацитетът за учене е много голям и е тъпо да се пропилява.

На много по-ранен етап и нямаше да загубя време и възможности. Всеки си гледа от неговата камбанарийка. Аделина,

Пролетен дъждец...в този ред на мисли, можем да поспорим кое е успех и кое не е.
Аделина твърде много се вживя, като експерт и доста определения даде. Та затова се опитах да я светна нещо. Дано ама на дали

Това е разковничето различната гледна точка, за едни успех е едно за други коренно различно. Преди няколко дни една майка директно ми заяви, че какво от това, че синът ми бил умен и има грамоти и медали в живота било важно кой е оправен...умните били използвани от хм...хитреците...всеки с различни критерии за успех
пиша от телефона

Не виждам за какво да спорим. Примерът е достатъчно красноречив. Разбира се не всеки би искал да работи същото, но това не променя успеха на конкретния човек по някакъв начин.

 Благодаря за новата тема !   

Относно математиката: смятам,че това е наука, която развива мисленето и е много важна, дори и да не използваш интеграли по-нататък в работата си. Мозъкът има огромни възможности и колкото повече работи, толкова по-голям капацитет има. Добре е децата да учат повече, но разбира се без да се превръща в "тормоз". Не съм чула някой да го е закъсал от много учене, ама такива с проблеми от "не учене" колкото искаш.

Абе историята помни и полудели от това.... но не за това е думата. Всяко нещо с мярка и когато му е времето. 

Това само потвърждава колко са различни децата Синът ми живееше седмици наред с мисълта за този турнир. Чакаше с нетърпение уикендите,когато бяха мачовете. Победите му носеха удоелетворение и гордост. Сега иска да тренира повече,но ще видим. И ние изживявахме цялата еуфория покрай децата. И това при положение,че вкъщи този спорт не е на почит и мачове не се гледат.