Здравейте.
Искам да ви разкажа за моята история с булимията.. имам огромната нужда да я споделя цялата. Положението не е страшно (за сега), но продължава от дълги години с доста прекъсвания. Всичко започна когато бях на 16, няма да ви обяснявам защо - на тази възраст всеки иска да изглежда перфектно и тинейджърите с по-лабилна психика доста често стигат до крайности. Изгубих 10 кг, но всичко се случи горе-долу плавно, плюс това тренирах състезателен спорт, почти всеки ден бях по 2 часа в залата и когато вече си личеше, че съм отслабнала много (а аз като за начало въобще не съм имала излишни кг), хората вероятно решиха, че е от интензивното физическото натоварване , и никой не ме попита директно дали имам някакъв проблем. Повръщах след всяко второ хранене, често е имало дни и след всяко 1во. Когато оставах сама у дома, си купувах огромни количества junk food и след това.. знаете. Чувствах се ужасно, като наркоман, имах нужда да се натъпча с възможно най-вредната и вкусна храна, но в мига, в който попаднеше в организма ми, си представях как всичко моментално се е лепнало за бедрата ми, корема, ръцете и т.н. Отивах в банята, повръщах и се чувствах много добре. Другото, което се случваше е непрестанното мерене на кг. Сутрин, обед, вечер, задължително на кантара. Всеки ден. Този 1ви сблъсък с булимията продължи 2 години и половина. Това беше момента, в който приключих и със спорта, понеже ме приеха студентка в друг град. Върнах си килограмите много бързо. Дори мисля, че имах поне 2-3 излишни. Но някак си това не ме притесняваше. За около 3 години. Тогава всичко започна наново. Реших, че изглеждам ужасно, започнах да повръщам, пак свалих доста килограми, отново никой не ми обърна особено внимание, хората просто ми казваха "леле, колко си отслабнала". Но това за щастие продължи по-малко от година, може би към 9 месеца. Отново много дълга пауза, около 4-5 години, но няма да крия - в този период се е случвало да връщам храна, но не системно. Забременях, родих, бързо успях да сваля качените килограми през бременността, без да отключвам булимията. Просто се хранех добре. И преди няколко месеца.. някак неусетно, превъртях отново. Ще се побъркам, абсолютно осъзнавам какво правя, че е нередно, че си вредя... Спортувам си у дома, когато мога, гледам да се храня добре, но поне в 3,4 дни от седмицата тайно се тъпча и след това повръщам.... Или пък си хапвам нормално, но връщам вечерята.. ей така.. защото уж се чувствам по-добре така. За щастие вече рядко оставам сама, и това наистина е хубаво, защото "любимото" ми е да си купя купища junk и да се натъпча до пръсване, кошмарен навик, който ме измъчва повече от 10 години. Това е моята ужасна тайна и не знам какво да правя с нея. Споделяла съм с приятели за тинейджърския ми период, но никой не знае, че булимията все още е част от живота ми. Също така, адски много ме измъчва мисълта за храната/парите, които отиват на вятъра.. заради мен. Храна, която мога да дам на някой гладен, вместо да храня болната си мания. Много ми е мъчно и се надявам, че сега след като споделя, може би ще ми поолекне и ще имам сили да се справя веднъж за винаги с това кошмарно хранително разстройство.
И искам да добавя, че никой никога не ме е тормозил за външния ми вид, никой не ми е казвал, че съм дебела. Просто не намирам никаква логика в себе си и поведението си ..
Благодаря за отделеното време.
Искам да ви разкажа за моята история с булимията.. имам огромната нужда да я споделя цялата. Положението не е страшно (за сега), но продължава от дълги години с доста прекъсвания. Всичко започна когато бях на 16, няма да ви обяснявам защо - на тази възраст всеки иска да изглежда перфектно и тинейджърите с по-лабилна психика доста често стигат до крайности. Изгубих 10 кг, но всичко се случи горе-долу плавно, плюс това тренирах състезателен спорт, почти всеки ден бях по 2 часа в залата и когато вече си личеше, че съм отслабнала много (а аз като за начало въобще не съм имала излишни кг), хората вероятно решиха, че е от интензивното физическото натоварване , и никой не ме попита директно дали имам някакъв проблем. Повръщах след всяко второ хранене, често е имало дни и след всяко 1во. Когато оставах сама у дома, си купувах огромни количества junk food и след това.. знаете. Чувствах се ужасно, като наркоман, имах нужда да се натъпча с възможно най-вредната и вкусна храна, но в мига, в който попаднеше в организма ми, си представях как всичко моментално се е лепнало за бедрата ми, корема, ръцете и т.н. Отивах в банята, повръщах и се чувствах много добре. Другото, което се случваше е непрестанното мерене на кг. Сутрин, обед, вечер, задължително на кантара. Всеки ден. Този 1ви сблъсък с булимията продължи 2 години и половина. Това беше момента, в който приключих и със спорта, понеже ме приеха студентка в друг град. Върнах си килограмите много бързо. Дори мисля, че имах поне 2-3 излишни. Но някак си това не ме притесняваше. За около 3 години. Тогава всичко започна наново. Реших, че изглеждам ужасно, започнах да повръщам, пак свалих доста килограми, отново никой не ми обърна особено внимание, хората просто ми казваха "леле, колко си отслабнала". Но това за щастие продължи по-малко от година, може би към 9 месеца. Отново много дълга пауза, около 4-5 години, но няма да крия - в този период се е случвало да връщам храна, но не системно. Забременях, родих, бързо успях да сваля качените килограми през бременността, без да отключвам булимията. Просто се хранех добре. И преди няколко месеца.. някак неусетно, превъртях отново. Ще се побъркам, абсолютно осъзнавам какво правя, че е нередно, че си вредя... Спортувам си у дома, когато мога, гледам да се храня добре, но поне в 3,4 дни от седмицата тайно се тъпча и след това повръщам.... Или пък си хапвам нормално, но връщам вечерята.. ей така.. защото уж се чувствам по-добре така. За щастие вече рядко оставам сама, и това наистина е хубаво, защото "любимото" ми е да си купя купища junk и да се натъпча до пръсване, кошмарен навик, който ме измъчва повече от 10 години. Това е моята ужасна тайна и не знам какво да правя с нея. Споделяла съм с приятели за тинейджърския ми период, но никой не знае, че булимията все още е част от живота ми. Също така, адски много ме измъчва мисълта за храната/парите, които отиват на вятъра.. заради мен. Храна, която мога да дам на някой гладен, вместо да храня болната си мания. Много ми е мъчно и се надявам, че сега след като споделя, може би ще ми поолекне и ще имам сили да се справя веднъж за винаги с това кошмарно хранително разстройство.
И искам да добавя, че никой никога не ме е тормозил за външния ми вид, никой не ми е казвал, че съм дебела. Просто не намирам никаква логика в себе си и поведението си ..
Благодаря за отделеното време.
, но сега тия калории ще ми се лепнат за д-то. И е малко като след изневяра - самият секс хубав, ама после съвестта гризе и е кофти.
