Какво общо има законодателството с манталитета, че жената трябва от дома на родителите си да отиде в дома на мъжа си, най-често дом на неговите родители, и че пари, дадени за наем или ипотека са хвърлени на вятъра?
А, и че родителите на мъжа са длъжни да осигурят дом на младото семейство, дори това да е детската му стая, но родителите на жената нямат никакви задължения в това отношение, освен да я приберат след време, ако бракът ѝ не потръгне, и то само ако искат. В повечето случаи я съветват да си трае, какво толкова ще ѝ стане, ако мъжът ѝ я бие или тормози. Важното е какво ще кажат хората, ако вземе, че го напусне.
О, да не забравя и другото – домът на родителите остава за сина, дъщерята да си търси богат мъж и да се спасява. Ако са двама сина – любимият на мама остава при нея, другият – пак да се спасява.
Та, къде е тук ролята на държавата?
Ако е прозвучало като много да искам бебе, като да искаш много да си купиш нов телефон, не е това. Ако имаше как, бих отлагала още, но вече съм доста закъсняла и всеки ден забавяне ми се струва скъпоструващо. На 35 съм...