?Въпроси всякакви за СО?

Тя просто визира, че трябва да е двустранна "сделка".
Т.е. майката да приеме волеизявлението му или да не го.Ако не го приеме, инициативата да е в него- да заведе дело.

А я представете си, че в крайна сметка някой идиот реши да припознае дете, което не е от него. И какво- майката с нерви и обжалвания и тестове да доказва, че не е баща. Презумпцията трябва да е друга и контрата да е в бащата. Чрез достатъчно други неща е в майката.

Какви нерви, какви обжалвания и доказателства. Майката казва да или не.

И като го оспори какво? От това оспорване има само един единствен изход, а именно да признаят бащата. Какъв му е смисъла тогава и какви възможности дава на майката? Никакви
Изобщо не съм казвала, че смятам такова нещо.
А защо, ако майката иска да остане самотна майка, имайки си основателни причини да не допуска бащата в живота на детето, да не може да го постигне? И защо, ако изобщо този въпрос трябва да се решава, не го решава съда, а го решава едностранно бащата? В това няма нито справедливост, нито равенство според мен.

Точно, ако контрата е в бащата, той би имал интерес да му се признае припознаването и трябва да го прави по съдебен ред, а не с декларация при нотариус. Тогава наистина би доказал, че иска това бащинство и би го получил, както се вижда в закона доста лесно.
Но пък такава процедура би спряла тези, които припознават дете, което не са искали само защото майката не се е съобразила с тяхното желание да го няма това и е решила да го отгледа сама, да направят въпросната декларация при нотариус, само за да я държат зависима

Така ли било? Значи авторката няма проблем. Просто ще каже Не

Ми то и бащата може да иска да остане самотен баща и да не му се мотаят някакви майки из акта за раждане, ама не може.

Пак да повторя: актът за раждане служи да отрази биологичния факт кои са родителите, не да се определи кой искал да бъде самотен. Родители, извън случаите на осиновяване, са тези, дето са правили детето. И двамата.
Други функции във връзка с родителите актът за раждане няма.

Обаче в закона съществува такава възможност, нали? Правата на майката пир някакви обстоятелства да се отнемат. Може да се прилага много рядко, почти е само на хартия, освен ако правата не ги отнема държавата, но съществува поне теоретично.
А възможност майката да остане самотна майка, ако бащата предприеме действия, няма дори теоритична

Абе как е възможно изобщо, някакъв миризливец, ще ме кара да абортирам, ще ми реве, като някакъв нещастник, ще се лигави и превзема, няма да отиде едно цвете да и донесе, като ражда и предходните девет месеца и накрая бил родител. Ай сиктир. Такъв да ми се падне наоколо - аз вече съм взела, дала, ама на близките ми, делото ще му е най-малкия проблем.
Законите са си закони, но има едни граници на наглост, които не трябва да се преминават.

Не, напротив - такава възможност, майката да изчезне от акта за раждане, не съществува. Също като не съществува и за бащата, веднъж установен.
Изключение са осиновяванията, които тук нямат връзка.

Лишаването от родителски права е нещо съвсем, ама съвсем различно от установяването на произхода.

Бащата си е баща. Няма как да му се отнеме това право, ако ще да е и пълен дебил като човек. Биология му се казва. Майката да е подбирала по-добре, сега поне знае че като партньор не става, да го пробва дали става за баща. Щом се пъне да се доказва таткото, да действа. Иначе майката нейната работа я е свършила, бебето е родено живо и здраво и акта за раждане е оформен във вид, съответсващ на нейната истина. Сега топката е в бащата. Каквито и съвети да даваме, човека има право да си припознае детето. А дали и какви номера ще върти няма как да знаем отсега.

Мя Ко, бащата може и да не заведе дело и стигаме пак до твоето. А това дали някой ще мъсти и прави на пук на бивш партньор няма общо с това какво пише в акт за раждане. Там пише дата на раждане и родителите. Хората имат майка и баща, така е било и така ще бъде. Ти вече нова биология измисли, само да докажеш безсмислен спор.

Не казвам, че майката трябва да изчезне от акта за раждане. Казвам, че има възможност да ѝ отнемат правата.
На баща решил да припознае детето, акта за раждане е просто документа с който го удостоверяват. Но самата възможност да стане такъв, практически сам си я дава. С декларация при това, подписал я когато му кефне. Без съд и без възможност майката да противодества

Ох, да му се не види...
Ми и на бащата има точно същата възможност да му "отнемат правата".
Това НЯМА връзка с припознаването.

А майката съвсем правилно няма власт в крайна сметка да каже той да не се вписва в акта за раждане, също както и бащата няма власт да каже майката да не се вписва в акта за раждане.

Магдена, знам, че си адвокат. Това ти е работата и това обясняваш на клиенти с такива казуси. И такъв е закона към момента. Адвокатите обаче, на практика никога не се замислят, какво е справедливо и какво не. Изобщо не е към теб лично и не мисли, че искам да те обидя, но наистина не се замислят. Това е закона към момента, на адвоката му идва клиент с конкретен казус и той изобщо без да се замисля прехвърля евентуално дело, така че да излезе конкретно решение, което е най-често срещано в практиката по казуса. За това и не се замисля това дали е справедливо или не, няма първо да търси решения изключения, а първо като възможен изход ще предположи масовия. Напълно разбирам, че това е просто част от професията. Но и затова съдебната система и законите са едно от най-често оплюваните в държавата. Затова изобщо и промени има много рядко, няма кой да погледне от друга гледна точка и нещо да промени, а трябва да е някой от системата, че изобщо да има промяна. И затова повечето хора са на различно мнение от адвокатите, а именно, че повечето закони са несправедливи. Не само в семейния кодекс, за всичките е така.
Пак искам да подчертая, че не е лично към теб и не искам да те обидя.
Но пък аз като гражданин имам право да считам някой закон за несправедлив и да кажа, че е такъв. За незнам кой път казвам, че съм наясно със закона и да го бистрим, няма да се промени. Просто излагам моите доводи и разсъждения по какви причини считам точно тази част в закона за несправедлива.
И да, считам, че ако майка има основателна причина да вписва бащата в акта за раждане, т.е да не го признае за баща на детето ѝ, то трябва да има законов механизъм да го постигне. Като разбира се убеди съда в доводите и причините ѝ за това

  Законът, ма ко , може да ти  изглежда несправедлив и добре, че е така. И твоята гледна точка  е едностранчива и несправедлива. Животът е пъстър , хората също и не може всеки  с лека ръка да отсъди - Марчето никога не греши и винаги има право. Ако Криста е наистина адвокат , едва ли има нужда от пространните напътствия  какви са нейните  права, и на бащата, а  от емоционална подкрепа по-скоро.

Ми не, всички се замисляме кое е справедливо, но някои можем да погледнем и от страната на другия.