?Въпроси всякакви за СО?

За първи път пиша като Анонимна.

С мъжът ми сме заедно от години. Винаги сме имали идеята да сключим брак, но без да уточняваме кога точно. Сгодени сме от години. Дори сме започвали да организираме сватба, но в последствие са се появявали други неща, които в онзи момент са били по-важни от това да се подпишем на заветния документ.
Нямаме деца. Трудо се случват нещата, а и изгубих две бременности - едната съвсем скоро в пети месец.
Кошмарът и болката от преживяното са големи. Държим се. Всички казват "много сте силни, браво на вас" .
Толкова много бяхме щастливи, че този път прескочихме "опасния" 3 месец, че се похвалихме на всичките ни приятели и близки познати. А и вече си личеше, та и не толкова близки разбраха, че съм бременна.
Какво ни е към момента - само ние си знаем.
Мъжът ми преживява нещата по различен начин от мен.
Иска да вдигнем сватбата и то колкото се може по-скоро.
Заел се е вече с организацията, ентусиазиран е.
Решил е да обикаляме из Европа. Само за следващите 30 дни е организирал вече две пътувания.
На едното е запазил час в магазин за булчински рокли, за да правя проби.
Обаче на мен ми е едно такова ...
Хич не ми е нито до сватби, нито до пътувания.
Обичам го много, но просто сега не ми е до всичко това.
Нищо не казвам, защото той пък така се бори с болката от преживяното, но ми горчи.
Дори не знам как да обясня защо се чувствам така.
Нямам съмнения, че се обичаме. Нямам съмнения, че искам да се омъжа за него. Нямам съмнения, че съм готова и на край света да отида с него.
Но просто не сега, не след случилото се.
Склонна съм да изпадна в жестока депресия и той го знае. Може би и затова сега е така ентусиазиран, защото се опитва да ме увлече и мен с нещо, за да не се срина.
Но ...
Дори нямам въпрос, не знам и аз дали съвет искам, дали ритник, за да се стягам и да покажа нагледно, че животът продължава, а не само да дрънкам и изречено от устата ми да звучи като празни приказки.
Просто все още ме боли и горчи прекалено много и някак не мога да се насладя напълно на тези приятни иначе емоции.
Но пък не съм егоист и мисля и за него - за това от какво има нужда той и се опитвам да преглъщам, ча да може той да е щастлив.
Казвала съм му иначе, че не ми до това, че все още ми е болно и ми горчи, но той ми казва- нали животът продължава, така че няма начин - трябва да се стегнем и да гледаме напред. Че за него е вече е много важно да сключим брак, а не да си караме, както досега.
И аз ... просто не знам! Не знам какво искам и аз май!
И все си казвам - не искам да обвързвам този човек със себе си, при положение, че е възможно и да не мога да го даря с дете.
Но пък той е наясно с всичко и все ми казва "ние сме двамата в тая борба, няма как да ме накараш да се откажа да съм до теб, само защото има трудности, които ни възпрепядстват".
И просто не знам вече как да се справя, за да може той да ме увлече с ентусиазма си за хубавите неща, които ни предстоят, а не аз да го забия към депресията, която ме тегли.

За първи път пиша като Анонимна.

С мъжът ми сме заедно от години. Винаги сме имали идеята да сключим брак, но без да уточняваме кога точно.

.........

А ти от къде знаеш, кой какво му говори? Държи да те запознава със всякакви злословия зад гърба ти?

Не им обръщай внимание - първо. И второ обясни на партньора си, че те натоварват подобни истории и предпочиташ да не ги знаеш с детайли. Това си е неговата рода, да се оправя той.

Споделял ми е, тъй като аз самата съм имала подозрения на база неща, които са ми направили впечатления.

Като цяло, не ми споделя изобщо подобни неща, но това не променя цялостната ситуация.  Не ме натоварва, че аз знам кой какво говори, а по-скоро, че ми е неприятно да се намира той в такава ситуация.

Представям си себе си и самата аз не знам как бих реагирала.

  Аз имам неуспешни 6 инвитро опита и  една загубена естествена бременност в 8 седмица от втория си съпруг. Нито за момент след всеки неуспешен опит и след миседа не сме се усъмнили в желанието си да сме заедно и да сме съпрузи. Така и не успяхме да имаме общо дете, но това не ни срина. Животът с любимия човек е хубав, наслаждавайте му се.

Чудесно е в едно семейство да има деца, но не е самоцел. Не го правете самоцел.

За първи път пиша като Анонимна.

С мъжът ми сме заедно от години. Винаги сме имали идеята да сключим брак, но без да уточняваме кога точно. Сгодени сме от години.

Първата анонимна: ударила си джакпота с този мъж. Стисни зъби и се остави да те увлече в пътуванията, организацията за сватба и т.н. Животът наистина продължава. Алтернативата е да изпаднеш в депресия и самосъжаление, което няма да помогне на нито един от двама ви.

Втората анонимна: извинявай, че ще бъда груба, но ми се струва, че въпросните роднини гледат на този човек като на касичка. Не знам дали наистина мислят, че може да има нещо повече от теб, но ми се струва, че те биха реагирали по подобен начин на която и да е, защото това би означавало той вече да има семейство и финансите да отиват там, а не към тях. Поне от написаното от теб оставам с такова впечатление макар да не си споменавала нищо за финансиране от негова страна. Но плакането по телефона за евентуална загуба на работата му, както и обидните изказвания по твой адрес на това ми намирисват - човек, който скоро ще спре кранчето, ако се задоми. И то при наличие на човек на смъртно легло. Грозна история. И ти си помисли дали искаш тези хора да са ти рода.

Ако греша, извинявам се, това ми беше първото впечатление.

Не знам за парите дали е така, но да се тръшкат за неговата работа, когато човека иска да прекара последните дни пълноценно с баща си, е отвратително.