?Въпроси всякакви за СО?

Покрай игрите научават ужасно много неща за мрежите, проявяват интерес и за хардуера - видео карти, саунд и тн.  Много от програмистите наистина тръгват от игрите, от една страна ги запалват да научат повече, а други пък искат един ден да направят своя игра. Има го и това, че ако двама тръгнт от 0 с програмирането, този с познанията за мрежите изпъква, защото тези знания трябват и в работата, а често в академиите се пропускат. Някои игри развиват и алгоритмичното мислене.

Разбира се, че не от всеки геймър, става програмист, трябва си и такива заложби, както и много учене, но това ти е ясно.

Това беше грубо.
И IT-тата прекарват по много часове пред екрана, но не са "льольовци", може би, заради заплащането?
В момента има много геймъри, които stream-ват и изкарват много добри пари от играене на игри.
За справка вижте в twitch какво става.
Може да не изглежда сериозно за повечето хора, но дори само по пътя на логиката : за да си успешен в почти всички игри, трябва да мислиш бързо, стратегически и т.н.
Всичко е в "дозировката" и дали тя пречи на ежедневието ти/близките и др.

 

Как се ориентирахте, аз имам чувството, че поне 10 жени са писали анонимно в тая тема по различно време с казуса "колегата май ме сваля, ама и да не ме сваля, да ви питам дали да му пусна?"

Тази ли беше съфорумката, чиято жалба за пропиляната с бека младост се състоеше в оплакване на пропуснатите дискотеки? Това го запомних, останалите подробности ми се губят.

Предлагам бъдещите анонимни да си измислят по някой отличителен ник - Анон 1, 2...Съкрушена и т.н.
И аз помня този казус - тогавашното й гадже беше животновъдът, а между тях с колегата хвърчаха искри. Все пак историята се е развила добре, поне засега.

Здравейте. Надявам се в тази тема да получа подходящи съвети за проблемът който ме притеснява. От доста време ме мъчи един въпрос и някак не мога да му намеря отговора сама. Как да възстановя връзката, нормалното общуване с дъщеря си? Къде греша? Тя е на 5г., с бащата сме разделени още от раждането и, като тогава живяхме  в чужбина. До около 3 годишна възраст тя беше с мен, но след едно прибиране в България не можах да я взема обратно, поради отказ на бащата да ми направи пълномощно, дълга история. Наложи се да я оставя на родителите ми на два пъти по 6м. за да мога да събера малко пари, все пак бащата не смяташе за необходимо, че детето има нужди. Преди 5м. реших да се върна окончателно в България, тя беше изключително щастлива от факта, заживяхме заедно, както се вика стъпах си на краката, но идва едно голямо, НО. Тя вече си има изградени навици и характер, неща които харесва да прави харесва ми или не се опитах да се примиря с факта. Обаче ни липсва комуникацията, нямаме общи интереси един вид, така да го кажа. Опитвам се да прекарваме време само двете, да я занимавам с разни неща, игри, но без успех. Тя си знае нейната, не са и интересни моите идеи, проявява характер. Понякога не знам дори какво да си говоря с нея. Вече всичко разбира, компетентна е на много теми, с родителите ми забелязвам, че се чувства много добре, но с мен не е толкова щастлива. Вярно допуснах грешка, като я оставях за такива големи интервали от време, но има много такива родители, не съм първата, няма да съм и последната. Болно ми, е че изпуснах много важни моменти, но в случая нямах голям избор. Живеем в малък град, в който няма работа и възможност за развитие. Сега вече сме в голям град, работя, тя ходи на градина нещата са съвсем други.Дали и смяната на обстановката не оказва влияние? Има ли някакъв начин да възстановя връзката с дъщеря ми, да бъде щастлива и с мен, да общуваме, като майка и дъщеря? На какви теми си говорите с децата си в тази възраст, с какво ги занимавате, какво ги прави щастливи? Всяко различно мнение ще ми е полезно. Искам дъщеря ми да се чувства добре с мен. Извинявам се ако въпросът ми не  е за тук, но не сметнах за необходимо да пускам нова тема и не виждам смисъл да пиша анонимно.

Щеше да е странно да имате общи интереси с 5 годишно дете. На тази възраст всички проявяват характер, така че детето си е съвсем нормално. Все още ли живеете с бабата и дядото?

Тя е дете, ти си възрастен. Не може да й контролираш всички функции и интереси. За мен дори е полезно известно дистанциране. Нормално е понякога майката да НЕ Е любимата личност на детето. Не е нормално майката да се е вкопчила и да не пуска. И аз съм била разведена майка, има един момент на идеализиране и прекалена близост с детето. Остави го да диша, ОК си е. Не всички връзки майка-дъщеря са като по филмите.

Тя какво обича да прави? Играйте на нейните игри, водете я в зоопарка или в музея. Разказвайте й истории за местата, които посещавате, когато пътувате.
Моята дъщеря вече е на 9 и в повечето случаи тя задава тона. На мен ми е приятно да правим всичко заедно, така че не ми пречи, когато тя определя какво точно. Успех.

Не вече не живеем с тях.

Не смятам, че съм вкопчетна, всеки си има лично пространство в нас, като се е заиграла примерно не я занимавам, освен в часовете за хранене, дори и цял ден да прекара в детската стая, не съм вманиачена в това постоянно да е до мен. Тоест може да е в период, в който аз не съм любимата и личност?
Притеснява ме по скоро факта, че може да ме обвинява за отсъствието ми, не знам и аз вече.
В момента е на вълна кукли, къщи за кукли и разни подобни, играла съм с нея, но някак в един момент гледа да ме отсвири, все едно и преча. Водя я в зоопарка, бяхме на екскурзия, сега пак ще ходим. Не знам дали не греша някъде, посъветваха ме да отидем на психолог, но при положение, че не изглежда да е травмирана или да е затворена в себе си не виждам смисъл. Не искам да я задушавам, но искам и да можем повече да си говорим, да и обяснявам някои неща, какво е добре да прави и какво не.

Всъщност може да работи обратното: да въвлечеш детето в своите неща, вместо да се превърнеш в аниматор. Взимай я със себе си, обяснявай какво правиш, изисквай търпение и да се държи добре. Иначе ще отгледаш поредното поколение, дето само знае някой да му прави веселото и да му върви по акъла. Родителят задава тона, поне в моята книга. А който иска да се води по акъл на дете.

Благодаря ви за съветите, ще опитам да се поправя.

Не го поглеждай от тази страна. Да се поправиш означава, че ти изначално приемаш, че правиш нещата грешно. Няма грешно и правилно, има проба и грешка, докато улучиш неща, които ще работят. Имам дъщеря, на почти 6 години е. Всеки ден като я взимам от градина започвам разговор - какво игра днес, с кого, кой ти е приятел, навън излизахте ли, какво ядохте. Общо взето дреболии. Но тя като се отвори да приказва много често ми споделя и много други неща. Важното е да има диалог. Останалото ще се нареди.

Няма какво да се поправяш...съвсем нормална майка си.
Просто не се вманиачавай да запълваш всеки ден, всяка свободна минута с "вас двете".
Щом иска да играе сама, оставяй я сама.
Щом иска да прави нещо с теб, правете го заедно.
Ако поиска на кино, идете на кино.
Ако ти имаш някаква идея сподели й я, преживейте я заедно.
И й дай време.Доколкото разбрах, последните 2 години сте били разделени през повечето време, нормално е малко дете да се поотчужди....те се привързват към човека, който ги гледа.Не може да очакваш за 5 месеца да възстановите първоначалната връзка.
Мисля, че на този етап няма нужда от психолог (но все пак не съм специалист да преценява това, особено по интернет), а повече време, за да се напаснете отново.
Тя е малка, ако си до нея, когато ТЯ прояви нужда и покаже, че иска да си до нея, мисля, че ще се адпатирате отново една към друга без проблем.

Пп:Не изпадай в крайности да задоволяваш всеки неин каприз, за да изкупваш несъществуваща вина за отсъствието си.Създай и наложи правила, които да се спазват.Децата обичат реда и организираността.Иначе се объркват и почват да създават проблеми.

Според мен ти се обвиняваш, че си я оставила, и ти не можеш да свикнеш с нея. За детето всичко си е нормално. Дай си време, общувайте, опитай се да я опознаеш добре и всичко ще се нареди. И най-вече, поработи над себе си и се освободи от вината. Ти не си я оставила. Ти си единствената й майка и тя има нужда от теб.

От прочетеното оставам с впечатлението, че си напълно нормална майка, искаща да даде на дъщеря си най-доброто. Не се притеснявай, напълно нормално е да нямате общи интереси, все пак разликата в годините на "майка-дете" е голяма. Просто правете повече неща заедно, споделяй й интересни неща и от твоето ежедневие, водете напълно нормални разговори, научи я да споделя. От личен опит ти казвам - не се ли научи детето от малко да споделя, като порастне ще е изключително трудно да научиш каквото и да било за личния му живот.