?Въпроси всякакви за СО?

http://psihichnozdrave.com/biblioteka/interviews/%D0%BA%D0%B0%D0 … 0%B7%D0%B0%D1%80/

Човекът има тревожно разстройство, както и вероятно друг набор личностни и темпераментни характеристики, които водят до това връзката му да е извор на негативи за партньорката и най-вероятно ще доведе до края и.
Продължавам да смятам, че е безсмислено и вредно, най-вече за самата нея, да се адаптира тя поведенчески към една патологична ситуация. Но, виждала съм и по-самоунищожителни неща.

Елена, последният ти коментар не отива на професионалните ти познания. Да се вадят такива генерални и дълговременни изводи от един пост и няколко коментара е несериозно. Човешките взаимоотношения са плетеница от психологически взаимодействия и, както сама каза, колкото хора, толкова и психологически случаи. А, като са двама, вероятностите се изчисляват с факториел

Анонимна, аз имам подобна ситуация с ММ, от който имам две деца, хармонични отношения в останалата им част и достатъчно дълга връзка.
Неминуемо, с времето, реакциите на подобно поведение са разнообразни. Живеейки с някой, няма как да не изразиш възмущение, досада, съпричастност и цялата палитра от собствените си реакции. Също неминуемо, започваш да разпознаваш кога сигналите са сериозни и кога са просто поза.
Практическите ми съвети са:
1. Ти не си лекар. Ако смята, че има необходимост, да ходи на лекар, Ти можеш да съдействаш само след лекарско мнение.
2. Страшните болести имат тежки и продължителни симптоми. Не е нужно да те занимава с всяка пъпка, бемка и леко червени очи. Ако един симптом продължи повече от 3-5-7 дни, да те информира за него тогава или да си запише час за лекар и след това да ти разкаже.
3. Съпричасността се изразява в конкретни действия, не в хорово ах-кане, ох-кане и леле, леле-кане и т.н.

Това са абсолютно здравословни граници. Подобно поведение има успокояващ ефект за теб и дисциплиниращ за него. Много бързо ще се разберат нуждите и на двамата. И възможностите за продължително партньорство.

Ако ти се занимава, можеш да дълбаеш в причините; можеш да му кажеш, че ти тежи; можеш да му разясниш, че те тревожи излишно и т.н. Имам предвид един съвсем спокоен и споделен диалог. Ако не можеш, значи имате и други, доста по-съществени проблеми - в комуникацията, възприятията, идеите за партньорство.

В моя случай, не сме стигнали още до разговора, че ме мъчи, защото още не ме мъчи Просто някак се наместихме след горните мерки от моя страна. Аз съм подобна на теб и изхождайки от собствените си възприятия, мислех, че и той е така. Но хората са шарени, носят предисторията на родителите си и възпитанието си, така че, ако си струва, се наместваме. Аз понякога се отнасям и иронично, понякога с шега, понякога с досада. Но, като цяло, гледам да съм искрена, щото иначе всеки за себе си, няма как да стане.

Mimimost, разликата между твоята ситуация и тази описана от Анонимната потребителка е голяма. Колкото тази между това да помагаш на някого за справяне с проблема и да се правиш, че такъв няма, а просто си имаш работа с някой, който умишлено те дразни.
Последното е самоунищожително.

Да, Елена, така е. С повечето ти постове съм съгласна, но онзи с крайните решения - не. Виждаме едно маааалкооо пърченце от пъзела на техните взаимоотношения и не бива да поставяме или предизвикваме крайни емоции. Ако можем - да помогнем; ако не можем - да не вредим. Нали сме наясно, че светът е шарен? Вероятно авторката също има липси, с които партньорът и се бори? Тук четем нея, в неговите очи е друго и т.н.

По мое мнение, но е възможно да греша, "авторката" е достигнала и надминала предела си, не е щастлива и търси оправдателна причина нещата да приключат, най-вече така, че да не се чувства гузна или виновна, а всичко да е по вина на хипохондрика-егоист.
Такава причина обаче не и е необходима, нито е нужно да се изпада в ексцесиите и предложени по-рано, в игра на театър, в преструване, в емоционално дистанциране и развиване на престорено търпение. Защо? На кого е необходимо това?
Нужна и ясна преценка за нейните собствени нужди както и на това по какъв начин да си ги посрещне. За приятеля си говори с неприязън, досада, озлобление,  а за "заедно" от 3 години. Как би било след още 13 и 2 деца, ако започват от такова ниво?

Да, така е. Тя си знае, ние само обсъждаме вероятности. Но има хора, които пишейки, без да искат хиперболизират проблема, за който пишат. Това е много често срещано и дори типично. За да пресъздадем по-пълно проблема му придаваме нереални разнери, дори само с истинни описания.

Моят първи коментар по тази тема, беше именно това, което си написала. Тя говори с риторични въпроси за него и това не е добър показател. Но, въпреки това не мисля, че имаме опора, за да даваме крайни заключения.

Три години не са никак малко. Ако я кара да се смее, ако си пасват по други неща и най-важното, ако могат да си споделят, значи си струва да приложи практическите ми съвети. Ако ли не, пише плюсове и минуси по листета, после ред сълзи, ред сополи и четем следващата хиперболизирана история за несъвпадения.

Елена, ценя мнението ти като на специалист, и като на човек, но забелязвам, че в последните си постове направи това, за което укори другите потребителки- категоричност и поставяне на диагноза.
Прехвърлянето на вина не ми е склонност, дори обратното, често се питам в какво съм сгрешила, затова винаги "аз съм виновна, че се е разкрещял, защото съм си го изпросила, иначе не му било приятно".
Това не е арена, на която да заглушаваш с някакви категоризации колегите си, ползвайки казуса ми само защото не са съгласни с теб.

Излезна малко като "вие сте зле, че поставяте диагнози, спрете, нека аз поставя"

Ok. Извинявам се, че не съм те разбрала. Ти избираш самата селективно това, което ти харесва. Желая ти успех и щастие. Пътят към тях обикновено включва отърсването от усещането за вина и малоценност. Последният ти пост е много тъжен, на изцяло лично ниво.
Доколкото някой поставя диагнози, информацията и съветите от роси, мен, qrye, мимипост и няколко други мнения са идентични. Ти обаче ги четеш различно, заради различната степен на директност в тях.

Да, Анонимна, Елена е права. Ти четеш с филтър. Без да поставям диагнози, категорични становища и идеи за крайни действия - какво те държи при този човек?

Ако ти казваш едно, той чува друго; ако ти се тревожиш, а той продължава да те вини; ако ти не преувеличаваш неговите тревоги и реагираш адекватно, според твоите възприятия и въпреки това той смята, че не е достатъчно, тогава къде си ти и какво те държи при този човек?

И преди бях писала, че забелязвам огромен проблем в приоритизирането на затрудненията във връзката. Той я бие, тя смята за проблем, че си чати с друга; той има хазартна зависимост, тя смята за проблем, че не и купил парфюм. Ти нямаш откровен диалог с него, но смяташ за проблем неговата предполагаема хипохондрия? След три години? Това сериозно ли е?

Неговите оплаквания и желания за внимание са ти най-малкият проблем. Другаде е заровено кучето. Което обяснява и цялостните ви отношения.

В живота ми влезе наскоро една жена, която не ми е роднина, не ми е свекърва, нямам кръвна връзка с нея, но се очертава да стане част от вътрешния ми кръг, което за мен значи част от семейството, затова и реших тук да питам. Снощи тази жена ме помоли за помощ в борбата си срещу осъзнатата и от нея самата хипохондрия. Тя е здравен работник, работи в болница, непрекъснато си измисля някакви заболявания, ходи по изследвания и по прегледи при специалисти, които гълтат много от дохода й. Вдовица е, самотата я смазва.
Та ако можете да ми дадете някакви насоки, ще бъда благодарна, нямам опит с такива състояния, а жената е много добра и искам да ѝ помогна, ако е възможно.

Annabelle*, според мен си на път да влезеш в капан. На хората с хипохондрия може да им помогне евентуално психолог и психиатър. Като здравен работник тя със сигурност знае това. Тази нейна молба - ти да поемеш част от нейния личен проблем, след като сте едва наскоро запознали се, е меко казано странна и нередна. Звучиш като добричък и отзивчив човек, рискуваш да се заплетеш в история, която ще ти причини само неприятности.

Ако жената ти е приятна - виждай се с нея на приятелска основа, оформете връзка. Но да го играеш психолог и спасител от самота няма да е правилно за нито една от двете. Не можеш да ѝ помогнеш. Можеш евентуално след време да ѝ бъдеш приятел. В момента тя те дърпа към нездрави отношения спасител-спасяващ, за които не сте готови и които в основата си са сбъркани. Помисли защо веднага си готова да скачаш да спасяваш и обличаш тази нужда в дрехите на почти семеен дълг. За всеки човек с месиански комплекс си има по един вечно нуждаещ се от спасяване.

Moят съвет е да не се впускаш да помагаш на една много добра жена, наскоро навлязла в живота ти и най-добре въобще да не допускаш разни добри жени близко до теб. Не сте тийнеджърки, че да си въобразяваш как сте се намерили сродни души, би трябвало да си наясно, че няма изцяло добър човек, а такъв, който успява бързо да ти се лепне и да го съжаляваш, направо е опасен. Ще береш ядове с тая ако си задълбочите отношенията, 100% сигурна съм.

А как ще стане част от вътрешния ти кръг, като не ти е никаква? зачудих се просто

Благодаря ви, определено ми давате насоки за размисъл. Благодаря наистина.
Бианка, като близка на мои близки влиза във вътрешния ми кръг, в момента ми е доста динамичен животът, смениха се много неща и много нови хора влязоха, за интроверт като мен това е объркващо.
За месианския комплекс... Да, имам го, знам. Не мога да го преборя, опитвам поне да го озаптявам, да определя и коригирам причините за него, засега имам някакъв успех, доста мижав според мен, но все пак е добро начало.