?Въпроси всякакви за СО?

Аз съм майка на син. Наскоро, преди половин година тоест, абдикирах от грижите за него. Изпран ли е, ял ли е, не е бебе, да се оправя. Не съм и ходила да видя дали не е сутил апартамента на нашите.
Преди да се изнесе, миенето на чинии беше негово задължение.
Предполагам, за да го уволня чупеше на поразия. Аз просто купувах още еднодневки.

Снахата ти е принцеса, че не желае да глади чужди дрехи, а брат ти вместо при отказ да си ги изглади сам, чака на макя си и сестра си?!
Той какъв се явява тогава..
Не знам какви хора са ви отглеждали с това изкривено мислене.

Еми принц - явно е гледан за такъв. Затова се е оженил за принцеса, а майка му и сестра му още му гладят ризите.

Да, бе! Представяш ли си как ще ви коментират кварталните клюкарки – виж го па тоя, как е пуснал жена си навън негримирана! 

Е, логично...принца си търси принцеса.Щом и слугините са на линия...   

Оф, понеже не ми се обясняваше в подробности и на три пъти спирам да пиша, ама няма да мирясате, ей. Първо, живеехме в една кооперация, но на различни етажи, отделно всички, снаха ми идваше да ме помоли да изгладят на брат ми ризата, когато се е налагало, рядко. Защото тя го прави бавно, а на мен не ми е проблем. Гладила съм веднъж дваж и нейни неща. Брат ми защо й е оставял ризата на нея, не знам, не ме интересува. Вероятно се е правил на мъж, да. Но, до толкова, до колкото той готвеше, чистеше, пазаруваше, ходеше на работа и участваше в гледането на децата,  той ги водеше по лекари, по прегледи, по профилактика, да, може и да е имал нужда в нещо да се прави на мъж. И да, принцеса е снаха ми. Те си се гледат, както решат, не ме интересува, просто казвам, че хора разни.
Човек трябва да прави това, което го кара да е щастлив, и нищо повече, нито по-малко. Може да е кариера, може да са деца, може да е готвене, може да са барове, може да е всичко. Само да знае какво иска и да си прави него. Единственото, което аз се опитвам да кажа е, но явно някак всеки си гледа от негова гледна точка, че не може да гледаш на съпруга си като на чужд човек и враг, да делиш и смяташ в подробности дали няма да се минеш, ако направиш нещо вкъщи, макар и неблагодарно, а той негодника не. Когато всеки се занимава с приятната му част от битовизмите , всичко е точно.
А гладенето не знам защо се зачекна в темата, проблем се оказа тук за много съфорумки, аз дори не го смятам като ангажимент, за който да се говори.

Не, но навън ходя, понякога и панталон с ръб, но това не е единствената дреха изискваща гладене. Вкъщи няма да изпадам в детайли, как ходя, че пак ще има зяпане, ако някой се почувства низвергнат. А униформи за мъжете в къщи - няма как да се облекат от сушилнята, без да мине ютия.

А 50 поста, как мъжа можел да си глади, ами може ... то всеки може всичко. И не трябва да правим нищо за другите, само защото те могат ли? И другите да не правят нищо за нас, защото ние можем? Или това последното е причината, за тази непреклонност към партньора - обидени, че не правят достатъчно за вас, се фръцвате в 21 век и ставате НЕслугини?

Нека да се казват нещата малко по-реално ... ако може. Ако мъжа ви прави достатъчно за вас, едва ли ще ви пука да минете с една ютия за 2 минути една риза, дори ще ви е приятно да правите, каквото и да е за него, но май не правят нищо и от там идва проблема.

Поне 4 пъти прочетох - аз ходя на работа, значи той може да си готви/глади ... едно разочаровано такова, като отмъщение.

"той готвеше, чистеше, пазаруваше, ходеше на работа и участваше в гледането на децата,  той ги водеше по лекари, по прегледи, по профилактика..."

Това описаното са или мъжки, или неутрални дейности. Евентуално готвене и чистене да са за тоя, който повече седи у дома. Обаче пазаруването си е супер дейност за мъжа - точно му използва силите. Даваш списък, пазарува. Ходи на работа - ами то всеки ходи. Гледане на децата - разбира се, те са и негови. Водене и развозване - също мъжка дейност, ако е по-активния шофьор.

Е, точно ти да го кажеш ...

А дейностите са първо - за този, които ги умее по-добре/има физическа възможност да ги прави и второ - има време. Аз ако отида да купя 2 дини или тикви, ще изплезя език докато се прибера, ако изобщо оживея, затова никога не съм ходила. И няма да ходя.

Ами ходи тоя, дето не го чакат малки деца да ги гледа. И аз съм ходила, и ще ходя - не е геройство това, а е нормалното положение. И що ли като ходя на работа, не съм била извинена от пране, готвене и други дейности...

Да прави достатъчно означава да не ме занимава с домакинство. Да си наема чистачка, слугиня, каквото там. Всичко останало е 'недостатъчно'. И да, не прави достатъчно, така че аз нямам желание да 'му' гладя. Апропо - и на себе си. Принцеса съм, т.е. не съм, но искам да бъда и си го изисквам.
Наистина ли не можете да разберете, че за някои хора домакинството не е удоволствие, а загуби време.... Не вярвам. Вместо да ходя да карам колело със сина ми, ще гладя на .. кой и да е, аз на себе си не гладя, не желая, тъпо ми е, имам други Интереси. Пффффффф....
Лелееее, за какво са ти две дини, един резен го ядем 2 дни ... Какви са тези промишлени количества, рота ли храните?

Мъжът ми ходи на работа с костюм и риза всеки божи ден. Добре, че така ходеше и преди да ме срещне и че има абонамент за химическо чистене. Ако трябваше да го гладя това, бих се праснала някой ден с ютията в главата. Гладя иначе горе долу всеки ден.

Абе защо целия живот и всичко в него излиза някакво тегло ило драма? Я малко по-повърхностно и забавно гледайте на нещата. От гладене и готвене спомени няма. Всеки път като съм забивала у нас да се правя на великата домакиня, резултът е бил само осъзнаването, че домакинската работа е безсмислена, не свършва и като направиш едно, то или се разваля моментално, или отваря друго. И това го казвам аз, човек, чието правило за дома е винаги да може да покани външен гост без предизвестие. Обожавам чиста къща, но още повече харесвам да не я обслужваме нея или да се обслужваме един друг в 90 процента от времето.

Впрочем дори 2 мин. гладене сутрин може да те изпоти и да ти скапе настроението.

На мен 2 минути гладене по всяко време ми скапва настроението. Гладенето не е за перфекционисти, всъщност. Нещо като мъчение е да натискаш и да виждаш лак излизат още и още гънки и гънчици. Моят професионален гардероб е почти изцяло wrinkle free и не ме интересува как са третирани материите, че да станат такива.

Ами именно де, точно затова 4 души живеем в къщи, всеки си се грижи за собствените неща /имат се предвид книги, списания, дрехи, чорапи, пране - личните неща/, а общоползваните - се разпределят ПО РАВНО. Така се изриват за около 40тина минути и остава време за кефчето.
Хич да не говорим, че и за кефче не става дума, имам 7мокласник. Той и преди да бъде седмокласник изискваше много тикане и ръчкане, не сяда сам, постоянно следене и дебнене е. Само това колко часа изяжда, не е истина.